Трагедия

          Светоглед: В отличие от ясния и подреден божествен ред на Античността, светът в елизабетинската трагедия е неясен и непознаваем, човекът непрекъснато търси неговата „същност“.
          Съдържание: Героят попада в ситуация, в която трябва да избира между две противоположни решения на някакъв остър конфликт, породен от непреодолимо обстоятелство. Страданието на героя се възприема като изкупление в името на историческия прогрес.
          Герой: Страда заради своя вина или заради агресията на враждебни сили. С действията си се стреми да защитава човешкия си дълг, честта и достойнството си, някаква висша идея или жизнена цел. Докато действа, знае какво и защо прави, затова възприема страданието като цена, която трябва да плати за постигане на високите си цели. В края на пиесата обикновено загива.
          Форма: Състои се от пролог и пет действия. За разлика от античната трагедия не спазва единството на време и място – сюжетът се развива динамично. Езикът е разнообразен, включва както висок и патетичен стил, така и простонародна реч.
          Зрител: Съпреживява страданието на героя и се подготвя душевно за решаването на подобни конфликтни ситуации, т.е. чрез състрадание към познание.
          Исторически измерения:
          – елизабетинска трагедия;
          – класицистична трагедия;
          – реалистична трагедия.