Трансформиращ преразказ на I част на разказа „Една българка“ от гледната точка на баба Илийца: Молбата, която побеждава грубостта и отваря пътя към надеждата
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Онзи ден, на 20 май, тръгнах от Челопек рано. Носех на ръце малкото си внуче – болно и отслабнало, с изгорено от треска чело. Майка му беше умряла, а то, бедничкото, все повече отслабваше. Решила бях да го занеса до манастира, да му четат молитви за здраве, защото друг изход не виждах.
Пътят беше тежък. Из планината гърмяха пушки, хората шушукаха за потери и за четници. Страх не ме беше за себе си – стара съм и съм видяла много. Но се тревожех за детето.