Трансформиращ преразказ на II част на разказа „Една българка“ от гледната точка на баба Илийца: Срещата с четника и обещанието да спаси два живота

     Бързах колкото ми позволяваха краката. Носех на гърдите си малкото, което беше целият ми свят – внучето ми, двегодишно, сираче. Боледуваше от две седмици и ставаше все по-зле. Бях опитала всичко – и баянето, и лековете, които ме бяха научили старите жени, и хекиминът от Враца. Нищо не помагаше. Дори селският поп четеше молитви над детето, но и от тях нямаше полза. Оставаше ми само една надежда – Черепишкият манастир и Света Богородица. Реших, че трябва да занеса малкото там, та дано Бог се смили.