Когато думата значи повече от себе си: тропи и фигури - справочник с определения и примери от българската литература
Зареждане на оценките…
Художественият текст рядко казва точно това, което пише, и точно този механизъм обяснява настоящият справочник. Материалът е подреден в два големи дяла. Първият е посветен на тропите, тоест на думите и изразите, употребени в преносен смисъл, и обхваща тринайсет понятия: епитет, сравнение с неговите разновидности, олицетворение, метафора, метонимия, оксиморон, синекдоха, алегория, символ, хипербола, литота, гротеска и парадокс. Вторият дял разглежда фигурите, тоест похватите, чрез които се подрежда и подчертава изказът, и включва четиринайсет понятия: инверсия, реторичен въпрос, паралелизъм, анафора, епифора, перифраза, плеоназъм, алюзия, апосиопеза, елипса, етимологична фигура, анжамбман, антитеза и градация. Всяко понятие е представено по един и същ начин: кратко и ясно определение, а веднага след него конкретен пример, който го илюстрира. Примерите не са измислени за случая, а са взети от текстове, които се изучават в училище, от народната песен и Ботев до Вазов, Яворов, Смирненски, Вапцаров, Гео Милев, Йовков и Блага Димитрова. Така всяко название веднага получава лице, което се запомня. Обяснени са и разграниченията, които обикновено затрудняват учениците: кога сравнението е отрицателно и кога разширено, кога е по-точно да се говори за одухотворяване вместо за олицетворение, по какво синекдохата се отличава от метонимията, а литотата от хиперболата, и как образният паралелизъм се различава от синтактичния. Материалът е съставен като справочник за бърза употреба. Подходящ е за подготовка на анализ и на литературно съчинение, за упражнения по разпознаване на изразните средства в текст, за преговор преди класна работа, изпит или матура, а също и като опора при самостоятелно четене.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Тест по литература върху одата „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов – 28 задачи с отговори: метонимия и синекдоха, хипербола, паралелизъм, символи, композиция
Рядко се среща тест, посветен почти изцяло на художествените средства в една-единствена творба. Този е точно такъв: двадесет и осем задачи, които разглобяват одата ред по ред и проследяват как е направено внушението. Отговорите са изведени накрая, а при няколко от задачите са придружени и с обяснения. Началото е понятийно. Първите задачи изясняват какво представлява метонимията и с какви разновидности се среща в текста – по каква връзка е изградена, кога преминава в синекдоха и кой израз с коя дума е свързан. Работата е върху конкретни стихове, приведени направо в условието. Следва блок върху синтактичния паралелизъм: какъв художествен ефект постига той в одата и в кой стих отсъства. Задачите изискват да се мисли за въздействието, а не само за разпознаването на фигурата. Обособена част е за хиперболата – какво представлява тя, какъв ефект създава и в кой стих не присъства. Тези три въпроса вървят заедно и покриват понятието изчерпателно. Отделен кръг задачи разглежда образността, чрез която са представени двете воюващи страни – природните и животинските образи, антитезата между тях и тропите, чрез които е внушена нравствената им характеристика. Тук се проверява умение за цялостно разчитане на един откъс, а не за посочване на едно средство. Няколко задачи се спират на повтарящи се думи, употребени с различен смисъл в различни части на творбата, и на асоциациите, които те пораждат. Това е сред най-тънките наблюдения в целия тест. Има и въпроси върху конкретни изрази – какво точно представлява един привидно противоречив израз и какъв е смисълът на определен епитет. Подредбата е логична: от определението на понятието към разпознаването му в текста и оттам към ефекта, който то постига. Втората част на теста излиза от отделния стих и минава към цялото. Разглеждат се композиционната роля на Балкана, последователността, в която върхът е назоваван в хода на творбата, преобразуването на художественото време във финала и метафоричният образ, с който завършва одата. Отделен въпрос поставя и по-философски проблем – защо в баталните сцени липсва изображение на умирането. Голяма част от задачите са формулирани обратно – търси се грешният отговор или грешното твърдение, което изисква всички варианти да бъдат прочетени и премислени. Отговорите на всичките двадесет и осем задачи са изведени накрая, като при по-сложните случаи е добавено и кратко обяснение защо посоченият вариант е верният. Всички разглеждани стихове са дадени в самите условия, така че тестът може да се решава и без текста под ръка – удобство и в час, и при самостоятелна подготовка. На учителя тестът дава готова проверочна работа с високо ниво – подходяща за обобщителен урок върху творбата и за подготовка за изпит. На ученика материалът е задълбочена самопроверка и същевременно справочник: показва как се назовават и как се тълкуват средствата, които после ще му трябват в съчинение.
Думите на литературата от А до Я: кратък литературен речник с термини, произход и примери
Хиляди речникови статии, подредени по азбучен ред от А до Я, събрани на едно място, за да не се търси всеки термин поотделно. Речникът обхваща понятията, които се срещат в часовете по литература и в изпитните материали: литературни родове и видове, стихосложение и римуване, тропи и фигури на речта, композиционни и жанрови понятия, литературни направления, а също и голям брой чуждици и книжни думи, които затрудняват четенето на художествен текст. Всяка статия следва един и същ модел: думата, езикът, от който идва, буквалният превод на изходната форма и след това обяснението на значението, а при по-сложните понятия и разграничение между отделните значения. Представени са думи с гръцки, латински, френски, немски, италиански, руски и турски произход, което прави речника полезен и при четене на по-стари текстове. При термините от теорията на стиха и от стилистиката са добавени конкретни примери от български стихове, така че определението веднага да се вижда в действие, а при част от понятията са изброени и техните видове. Справочникът е удобен при четене на анализ, при писане на съчинение и при подготовка за матура, когато трябва бързо да се провери какво точно означава едно понятие и как се употребява. Може да послужи и за самопроверка на терминологията преди изпитване, както и на учители при съставяне на упражнения върху художествените средства.
Тест по литература за 7. клас върху одата „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов – 26 задачи с отговори: жанр и композиция, документалност, антитеза, градация, плеоназъм, оксиморон, епитети антоними
Двадесет и шест задачи, които разглобяват одата до последната ѝ реторична фигура. Това не е тест за проверка дали творбата е прочетена, а за проверка дали е разбрано как точно е направена. Началото е работа с текст. Кратка литературоведска статия за творбата е следвана от три задачи – за темата ѝ, за начина, по който се постига приповдигнатият тон, и за причината в нея да преобладават сложни изречения. Този тип въпроси подготвят за изпитния формат и същевременно въвеждат основните понятия. Следва блокът за жанра и строежа: кои са характерните белези на одата, как в творбата се постига документалност и как лирическият говорител се отдалечава от историческите факти. Отделна задача изисква да се посочат частите на творбата, а друга – елементите на сюжетното действие да бъдат подредени в логическа последователност по цитирани стихове. Средището на теста са реторичните фигури. Антитезата е разгледана в шест последователни задачи – какво представлява, на кои равнища се прилага, кое смислово ядро стои зад нея в увода, кои са подтекстовите антоними и какво внушение постига в конкретни стихове. Отделна задача изисква цитати с отрицателен заряд да бъдат съотнесени с противопоставянията им в положителен смисъл. Градацията също получава четири задачи – определение, художествен ефект, от какво се поражда в увода и в кой цитат липсва. Разгледани са и по-редки понятия: плеоназъм, оксиморон, епитети антоними и ролята на синонимните и антонимните редици. Отделни задачи се спират на съпоставката с античен образец и на противопоставянето по вертикала в описанието на битката. Голяма част от въпросите изискват да се посочи грешният отговор – формат, при който всяка от четирите възможности трябва да бъде преценена поотделно. Това прави теста труден, но и много точен – налучкването е практически невъзможно. Отговорите са приложени накрая за всички задачи, включително съответствията в задачата за съотнасяне. За учителя това е готов материал за задълбочена работа върху одата: обхваща жанр, композиция, документалност и целия набор от изразни средства и дава оценима картина без никаква подготовка. Може да се използва цял или на части, по отделни фигури. За ученика е сериозна подготовка преди изпитване или писмена работа. Тестът изяснява понятията чрез самата творба и показва как всяко от тях работи в конкретен стих – основа, върху която после стъпва всеки анализ и всяко интерпретативно съчинение. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.
Тест по литература върху „Тихият пролетен дъжд“ от Николай Лилиев и „Да се завърнеш...“ от Димчо Дебелянов – 20 задачи с отговори: символи и тропи, елегия, образите на дома и майката
Двадесет задачи върху две творби на символизма – събрани в един тест, който проверява и двете, без да ги смесва. Готов материал с приложени отговори, подходящ за един учебен час. Строежът е ясен. Първата половина е посветена на едната творба, втората – на другата, а вътре във всяка задачите вървят от общото към частното. Така резултатът се разчита поотделно за двата текста и веднага показва кой от тях е останал неразбран. Началото на първата част започва с биографичен въпрос за истинското име на автора – подробност, която се пита често и лесно се забравя. Следват задачите за художествените средства в цитирана строфа, за разликата между лирически герой и лирически говорител и за възстановяване на пропусната дума в стих. Последният формат проверява дали творбата е четена внимателно, а не преразказвана по спомен. Средищните задачи в тази част работят със смисъла: каква фигура се появява в подчертани изрази, какви представи пораждат антонимните двойки, какво илюстрират символите и кой образ отсъства от творбата. Отделен въпрос дава определението за символ и изисква то да бъде разпознато сред близки понятия. Втората част е върху елегията. Проверява се как е представено завръщането в началните строфи, какво търси героят, какъв смисъл носи образът на нощта, в какъв момент се появява образът на майката и какво изразяват последните стихове. Няколко задачи са с обърната логика – търси се твърдението, с което изречението не може да бъде продължено, или неубедително разтълкуваният образ. Такъв формат изисква всяка възможност да бъде преценена поотделно. Тук е и задачата за възстановяване на пропуснати думи в цитат, определянето на жанра и обширният въпрос за художествените средства в цяла строфа, където трябва да се разпознаят пет различни похвата наведнъж. Финалът е биографичен – с въпрос, който рядко влиза в тестовете, но се пита при устно изпитване. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид – проверката отнема минути. За учителя това е готова проверка след изучаването на двете творби – без подготовка, с ясно точкуване и с възможност да се използва цяла или на части, по един автор наведнъж. За ученика ползата е двойна. Тестът припомня и двете творби в подробности и упражнява разпознаването на художествени средства в цитиран текст – точно това, което се пита при изпитване и на изпит. Подходящ е за преговор и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.
Тест по български език върху стилистичния анализ на художествен текст – 20 задачи с отговори: асонанс, анафора и епифора, епитети, литота, архаизми, стилизация, ритмична стъпка
Двадесет задачи, които превръщат стилистичния анализ от мъгляво понятие в проверимо умение. Готов материал с приложени отговори – разпечатва се и се работи веднага, без предварителна подготовка. Силата на теста е в конкретиката. Почти всяка задача подава реален пример – стих, израз или двойка изречения – и изисква той да бъде разпознат и назован. Понятията не се питат като определения, а се проверяват в действие, върху жив текст. Точно това е разликата между заучена терминология и истинско умение. Обхватът покрива всички равнища на анализа. Звуковото равнище е представено чрез повторението на гласни, чрез римите и чрез ритмичната стъпка. Лексикалното – чрез старинните думи, чрез епитетите и чрез настроението, което те създават. Синтактичното – чрез повторенията в началото и в края на стиховете, чрез вида на изреченията по цел и чрез повелителните форми. Отделна задача разглежда какво внушава ниската глаголна наситеност – наблюдение, което рядко се среща в учебните тестове. Отделна линия е посветена на по-редките похвати: изразяването чрез отрицание на противоположното, смисловата опозиция и стилизацията като подражание на чужд стил. Тези въпроси отсяват най-добре подготвените. Особено интересни са задачите с културен контекст. Едната се спира на японска поетична форма, другата – на прочут литературен експеримент, в който една история е разказана по деветдесет и девет начина, а трета – на начина, по който същата история изглежда в предаване от типа на анотация. Такива въпроси разширяват кръгозора и се запомнят дълго след теста. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение. Формулировките са разгърнати, всяка възможност съдържа и кратко пояснение, така че верният отговор изисква преценка, а не досещане. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки от тях е придружен с обяснение, което не само потвърждава избора, а изяснява и самото понятие с конкретния пример. Така проверката работи и като кратък справочник по стилистика. За учителя това е готова проверка след раздела и удобно упражнение по анализ на текст. Обхваща фонетика, лексика и синтаксис в един лист и показва по блокове къде е слабото място. Използва се цял или на части. За ученика ползата излиза далеч отвъд теста. Разпознаването на художествените средства е основата на всеки анализ, на всяко интерпретативно съчинение и на всеки отговор по литература. Материалът е подходящ за подготовка преди изпитване, за преговор и за самостоятелна работа у дома – без чужда помощ и без допълнителни източници.
Тест по български език върху художествения стил – тропи, фигури и езикът на въображението: метафора, олицетворение, сравнение и авторски слово в 20 задачи с отговори
Когато тъмнината глътне последния лъч, а улиците се прозяват от скука, езикът вече не съобщава – той рисува. Тестът проверява дали ученикът разпознава средствата, чрез които се постига това, и разбира защо писателят посяга именно към тях. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача изхожда от конкретен художествен пример – откъс от стихотворение, изречение от разказ, реплика на герой, описание на пейзаж или на човек. Ученикът анализира жив литературен текст, а не определение, което прави разпознаването смислено и подготвя точно за онова, което се изисква при анализ на творба. Задачите обхващат няколко групи явления. Първата и най-обемна е свързана с тропите: олицетворение, метафора и сравнение, като в част от задачите те се срещат поединично, а в друга част – по две в един пример, което налага да бъдат разграничени и назовани поотделно. Проверява се и умението да се посочи къде точно в изречението стои всеки от тях. Втора група задачи е насочена към фигурите и към нелексикалните маркери: повторението и езиковото равнище, на което действа, значението на честотата като стилов признак – включително обратният случай, когато рядката употреба на дадено средство носи внушение, както и ролята на глаголните форми за динамиката на текста. Трета група разглежда некнижовните и особените лексикални средства в художествения текст: остарелите думи като начин за пресъздаване на епоха, жаргонът в речта на съвременен герой, авторските новообразувания, съзнателното нарушаване на граматичните правила като характеристика на персонажа. Отделна група задачи е посветена на по-общите свойства на художествения стил: понятието за фикционален свят, ефектът от натрупването на изразни средства, индивидуалният стил на автора и ролята на литературата за обогатяването на езика. Неверните варианти са изградени внимателно – те предлагат други тропи и фигури или насочват към научна и административна лексика, така че задачата изисква действително разграничаване, а не отгатване. Отговорите са изнесени в самостоятелен раздел. Всеки е придружен с обяснение, което цитира конкретния израз от примера, назовава тропа или фигурата и пояснява как точно действа – кое неживо е представено като живо, кое с кое е съпоставено, кое значение е пренесено. Така проверката се превръща в кратък урок по разпознаване. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с ясна структура, бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително като материал за устен разбор на отделни примери в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и като упражнение с пряка полза при анализ на литературна творба, където разпознаването и назоваването на художествените средства е задължително умение.