Трудови народни песни

Те отразяват условията за труд и взаимоотношенията в патриархалното българско семейство. Животът на поколения българи е събран в тяхната протяжна мелодия, която се лее над полето по време на жътва, преди оран или сеитба.

Повечето от трудовите народни песни са изпълнени с тъга, но и с дълбоко спотаена радост. Това е неугасващата сила на надеждата, съпътстваща българина в трудните мигове на ежедневието му.

Творба с високи художествени стойности е трудовата народна песен „Яна жали девет братя жътвари". Основен мотив в нея е мотивът за смъртта. Но тук присъства непосилен за човешкото съзнание вариант - единствената сестра трябва да занесе страшната вест, че никога няма да се завърнат нейните мили девет братя.

Печалното обръщение: „Яно, море, Яно!", в началото на песента се изтръгва като стон от душата на народния певец. Изразява съпричастие с нейната болка по трагичната участ на деветимата й братя.

Заедно с топлото лирично чувство, отрицателното сравнение: „ Та не ми са били/два рога ковани,/току ми са били/две моми загорки...", внася и известен елемент на изненада.

Моминските гласове извеждат на преден план човешката същност на трагедията. От нея блика и обич, и скръб, и страдание. Долавя се чувство за вина - толкова е красиво Загоре, а младите са тръгнали по чужди краища доброто да търсят.

В песента „Яна жали..." народният творец е предал завършения образ на далечния и чужд край като източник на злини и нещастия. Хиперболизирана е представата на девойките за плодородието на родното село, но красотата му не е само неподвижно, застинало поетично видение. По-скоро е съпреживяна хубост на вечния кипеж на живота, където трудът е лек и неповторим.

Необяснима вина за трагичната участ на братята тегне в душата на Яна. Чрез диалога между майката и Яна народният певец постига още по-голям трагизъм. Поетичните сравнения, нарастващото напрежение, образното слово са само част от съвършенството на този откъс, който представя срещата между майката и дъщерята. Яна в началото с недоумение се пита: „Как ще дома д'ида, как ще майци кажа!"

Дъщерята не може изведнъж да съобщи за страшната истина. Тя трябва постепенно, деликатно да подготви майка си: „Мале, мила мале, вси се изжениха." Вътрешното напрежение нараства. Яна намеква на майка си за страшната сватба и знае, че майка й в сърцето си ще прозре истината. Символично е използван черният цвят - черни са даровете не за сватба, а вещаят смърт. Образът на Яна излъчва спокойствие, доброта и прелест. Тя е нежна и грижовна сестра, деликатна дъщеря, обичаща старата си майка. Яна е образ, който събира в себе си представата на народа за прекрасното.