Времето, което върви в кръг: фолклорният календар на българите (учебен материал за делника, празника и ритуала, 6. клас)
Зареждане на оценките…
■ КАЛЕНДАРИТЕ
От най-дълбока древност хората се опитвали да измерят времето и да подредят повтарящите се цикли - ден и нощ, зима, пролет, лято, есен. Това било жизнено необходимо за тях, за да планират трудовите си дейности и да знаят дните, когато трябва да отдадат почит на боговете.
От незапомнени времена хората обожествявали двете най-ярки светила – Слънцето и Луната. Наблюдавали движението им и забелязали техните повтарящи се месечни и годишни цикли. Особено голямо внимание обръщали на моментите, когато денят е най-къс, най-дълъг или е равен на нощта. Така всеки народ възприел свой календар, ориентиран спрямо Слънцето (слънчев), спрямо промяната във формата на Луната (лунен) или спрямо двете небесни тела (слънчево-лунен).
Думата календар е латинска и означава „всеки първи ден от месеца“. Днес я използваме с две значения:
• Първо, с нея назоваваме специална система за измерване на времето.
• Второ, с нея наричаме особен вид таблица, в която последователно са изброени всички дни и месеци на една година.
Дните в годината се делят на делници и на празници.
• Делникът е ден, в който хората работят и извършват обичайните си всекидневни задължения. Според народните представи през делничните дни времето се движи от минало към бъдеще – линейно.
• Празникът означава свободно, „празно“ от работа време, което човекът отделя за почивка и общуване със семейството и рода. Това е време, в което се отдава почит на божествата, като се изпълняват специални обичаи и ритуали, наследени от родителите. Предците ни са вярвали, че за разлика от делничното време, празничното се движи в кръг.
■ ФОЛКЛОРНИЯТ КАЛЕНДАР НА БЪЛГАРИТЕ
Фолклорният календар отразява последователността, в която народът чества празниците. Фолклорният празник е ден, установен от народната и от религиозната традиция. С него се отбелязва някакво събитие от далечното минало, което е променило живота и съдбата на хората.
Фолклорният календар на българите е слънчево-лунен.
Според народните представи годишното календарно време се дели на зима и лято. В основата на това делене е митът за светците близнаци – свети Димитър и свети Георги. Според народната поговорка „Свети Димитър носи зима, а свети Георги – лято“.
Зимата се счита за „мъртъв“ или „вълчи“ период, свързан със съня и смъртта. Лятото се свързва със слънцето, топлината и живота. То е израз на младостта и възраждането на природата, затова неговият предвестник е възпят като „зелен“, „милен свети Георги“. За най-топли летни дни се считат Петровден и т.нар. Горещници (през юни и юли). Лятото продължава до Преображение (6 август), когато „времето се преобръща“.
В народното мислене особено важен е преходът от единия сезон към другия. Преминаването от един цикъл в друг се счита от трудовите хора за опасен период, отворен за силите на злото. Затова голяма част от ритуалите са насочени към опазването на реда в природата. Разпространено е вярването, че е възможно магически да се въздейства на плодородието, щастието и късмета.
Когато народът ни приема християнството, във фолклорния календар се включват нови празници, посветени на Иисус Христос, на света Богородица и на други светци. С течение на годините празниците, свързани със слънчевите и с лунните цикли, се обединяват с тези от църковния календар. Например около деня, в който слънцето грее най-кратко върху Земята в нашата географска област, се чества Коледа (25 декември). Това е празникът, отбелязващ раждането както на Иисус Христос, така и на Новото слънце. От този ден нататък денят започва да расте „с едно просено зърно".
Преходът от зимата към лятото се обяснява с мита за смъртта и възраждането на божеството. Най-големият пролетен празник е Великден, свързан с възкръсването на Божия син и с поредното обновление в природата. Денят, в който се чества празникът, се променя всяка година в зависимост от фазите на Луната. Променят датите си и някои други празници, свързани с Великден – например Лазаровден, Цветница и др.
■ СЛОВОТО И ХЛЯБЪТ В ПРАЗНИЧНИЯ РИТУАЛ
Всеки празник е съпроводен с ритуал, който обикновено „преповтаря“ важно събитие от далечното минало, което е променило към добро живота и съдбата на хората. Например на Бъдни вечер християните „повтарят“ вечерята на Йосиф и Дева Мария във Витлеем в нощта преди да се роди Иисус Христос. Вярва се, че по този начин Бог се ражда отново и носи „на земята мир, между човеците - благоволение“. По време на ритуалите се произнасят думи или се пеят народни песни, за които се смята, че притежават магическата сила да благославят и да предпазват от злото. За да не я изгубят, тези словесни текстове не се изричат или пеят извън празничния ритуал.
Традицията изисква за всеки празник да се приготви празнична трапеза. Централно място на нея заема хлябът. За българите той е свещен. През делничните дни хлябът е храна, а по време на празника – жертва в чест на светеца. За различните празници се приготвя хляб, различен по форма. Украсява се с фигури и изображения, които носят послание за здраве, дълъг живот и благоденствие.
Свързани материали
Времето, което се мери с празници: българският фолклорен календар (учебен текст)
Кратък учебен текст за българския фолклорен календар и за начина, по който земеделската общност е подреждала времето си. Началото припомня какво представлява официалният годишен календар, откъде идва самата дума „календар“ и защо деленето на времето на месеци и години е свързано с движението на небесните тела. Оттам изложението минава към фолклорния календар и към разделянето на годишния кръг на две полугодия, всяко от които започва с точно определен празник. Следва подреден списък на най-важните фолклорни празници през годината заедно с датите им, включително подвижните празници, така че цялата година да се вижда наведнъж. Финалната част обяснява защо празничният цикъл се дели още веднъж и каква е връзката на това деление с двете слънцестояния. Тук е поставен и въпросът за съвпадението между фолклорните и християнските празници, както и понятието, с което фолклористите го назовават. Текстът е подходящ за подготовка по литература в пети клас, за въведение в темата за фолклорния модел за света и за припомняне на празничния цикъл преди работа върху фолклорни творби.
Свещеният ден и денят на делото: учебен материал за празниците и делниците в народния календар, за видовете празници и за ритуала
Защо денят за почивка се е приемал за свещен, а не просто за „празен“? Разработката тръгва от календара като основен начин за организиране на човешкото съществуване и разграничава двете лица на времето: делника, чието име идва от дело и труд, и празника, посветен на обреда и вярата. В началото се изяснява откъде идва самото деление на работни дни и ден за почивка и защо астрономическият календар е общ за целия свят, а празничният се различава при отделните народи и религии. Същинската част подрежда празниците в ясна класификация. Първо са представени личните празници, свързани с отделния човек и с неговото семейство, а след това общите, които се отбелязват от цяла общност. Тук се въвеждат разликите между народни, религиозни, официални и национални празници и се посочва кой е националният празник на България. Самостоятелен акцент е поставен върху ритуала, наречен още обред: какво представлява този комплекс от действия, защо се извършва по строго установен ред и как е свързан с вярванията на хората. Текстът обръща внимание и на една обща особеност, която обединява основните празници в годината и ги привързва към ключови моменти от астрономическата година. Финалната част противопоставя свещеното и профанното и обяснява какво е означавал празникът за древните: ден, посветен на боговете, ден за благодарност, надежда и радост. Приложен е кратък речник с понятията астрономия, календар и религия. Разработката е подходяща за час по литература върху фолклорния модел за света, за устен отговор и за писмени задачи върху празничния календар и обредността.
„Колкото звезди по небето, толкоз здраве в тоя дом“: коледните обредни песни в народния календар, обичаите, бъдникът и коледуването
Учебен текст за зимната обредност, който подрежда народния календар, вярванията около прехода между сезоните и мястото на коледните обредни песни в тях. Началото обяснява как празникът прекъсва делничната работа и включва човека в кръговрата на живота, върху каква митологична представа е изградена системата на народния календар и защо трудовата година се дели на зима и лято. Следва частта за преходния период, когато границата между земята и небето изчезва. Тук са събрани поверията за срещата с душите на мъртвите и с митичните същества, обяснението на имената, с които народът нарича тези дни, поверието за отварящото се небе срещу Богоявление и един любопитен добруджански обичай срещу болестта. Същинската част е посветена на Коледа: християнското ѝ съдържание, произходът на самото име, връзката с римския празник на зимното слънцестоене в чест на Аполон и наслагването на новия празник върху езическия, подкрепено с мнение на изследовател на фолклора. Отделен акцент е поставен върху бъдника: как се избира и отсича дървото, кой го подготвя и какво пожелава песента, изпълнявана над него. Приведен е откъс от обредната песен, а тълкуването показва защо дървото е златно и плодовито. Финалната част представя коледуването: обиколката на коледарите, обредното дръвце като умален модел на Вселената и значението на неговите съставки, благословиите след песните и даровете от стопаните. Обобщени са и темите на коледните песни, както и вярата в силата на магическото слово. Текстът е подходящ за урок и преговор върху фолклора и обредните песни, за отговор на въпрос за народния календар и за подготовка на съчинение върху зимната празничност.
Бъдник, коледари и сурвачка: Коледа в българските народни обичаи и в коледарските песни
Коледа, представена едновременно като народен празник, като християнски празник и като тема във фолклорните песни. Началото обяснява откъде идва името на празника, с кой момент от слънчевия календар е свързан и как древният зимен празник започва да се почита като Рождество Христово. Показано е и защо Коледа и Нова година образуват общ празничен цикъл и коя е общата представа, която стои зад двата празника. Следва обредната част: какво е бъдник и защо вечерта преди Коледа носи това име, какво се слага на трапезата, как протича коледуването и какви са традиционните благопожелания на коледарите, както и защо се смята, че щедростта на стопанина се връща. Самостоятелен акцент е поставен върху коледарските песни като календарно-обредни песни: кои са техните постоянни изрази, с какво начало започват и кои са най-разпознаваемите примери, включително песни, придобили международна известност. Оттук текстът минава към сурвакането и към новогодишните благословии. Отделен раздел разглежда темата за дървото: космическото дърво, родословното дърво, коледната елха и дряновата сурвачка и това как чрез образа на дървото се представя вертикалното устройство на света. Накрая са добавени и няколко притурки за любопитните: откъде тръгва обичаят да се кичи елха, какво се празнува на Ханука и как ромската общност отбелязва своята нова година. Подходящ за урока върху календарните празници и обредните песни, за домашна работа и за подготовка на празнично училищно събитие.
Бъдник, постна трапеза и коледари: Коледа и Бъдни вечер в българския фолклорен календар, учебен текст за 5. клас
Защо най-светлият зимен празник започва с постна вечеря и с дъбово дръвче, донесено от гората? Отговорът е в обредите, събрани и подредени в този учебен текст. Началото обяснява какво се чества на 25 декември, откъде идва името на празника и защо той пази и по-стари представи за кръговрата в природата и за раждането на новото Слънце. Оттук идва и водещата идея: Коледа като преход от старото към новото и като начало на нов стопански цикъл, който обредите трябва да направят здрав и спорен. Същинската част разглежда двата големи обичая. Първият е Бъдни вечер: подготовката още от сутринта, отсичането на бъдника, обичаят със заплашването на неплодните дървета, нечетният брой постни ястия и обредният хляб, който не се реже с нож. Описани са действията на най-възрастния мъж на трапезата, скритата пара, гадаенето с орех и защо трапезата не се вдига през цялата нощ. Отделен раздел е посветен на самия бъдник: как се внася тържествено в къщата, с какво се намазва при огнището, какви песни се пеят край него и с какви представи за световното дърво и за възраждащото се Слънце е свързан. Последната част представя коледарите: как се съставят дружините, кой е станеникът, какво носи украсеното дръвче, как се обличат момците и в кои часове обхождат домовете. Обяснено е и какво означава участието в коледуването за най-младите момци. Текстът е подходящ за урок върху фолклорния модел за света в 5. клас, за преговор преди изпитване върху българските зимни обичаи и за отговор на въпрос за Бъдни вечер и коледуването.
Коледа в народния календар: празникът, трапезата на Бъдни вечер, бъдникът и коледуването, учебен текст за 5. клас
Един празник, в който християнското Рождество и много по-старият култ към Слънцето стоят един до друг. Оттам започва този учебен текст за Коледа и оттам нататък всеки обичай получава своето обяснение. Началото представя празника като начало на годишния празничен и трудов цикъл, посочва народните му названия, откъде идва самото име Коледа и как християнската дата 25 декември се отразява върху цялата обредност. Обяснено е защо в коледарските песни се пее едновременно за Млада бога и за раждането на новото слънце, а като пример е приведен откъс от народна песен. Същинската част следва обредността по ред. Първо е трапезата на Бъдни вечер: какви са ястията и броят им, кои са обредните хлябове, каква е ролята на боговицата и как най-възрастният мъж в къщата разчупва хляба и кади с тамян. Чрез втори народнопесенен пример е показано и символичното значение на трапезата. Отделен акцент е поставен върху бъдника: от кое дърво се сече, кой го отсича, какво се влага в него при обреда миросване и какво символизира горенето му. Последната част е за коледуването като преход на момчетата към общността на мъжете: кои са участниците в дружината, откога започва подготовката, каква е ролята на станеника и защо коледарите се движат в определена посока. Подходящо за подготовка по темата за българските фолклорни празници, за кратко изложение за Коледа и за отговори на въпроси в час.