Как думите рисуват образи: художественият текст и неговите езикови особености. Учебен материал по български език с примери

Художественият текст се различава от новината не по темата, а по това, което прави с езика. Урокът обяснява разликата и я упражнява. В началото е дадено определението и е направено разграничението между лирически и прозаични художествени текстове. Същинската част разглежда четирите особености поотделно, всяка със свой раздел и с примери: условността, образността, изразителността и свободата при избора на езикови средства. След това урокът минава към конкретните средства, чрез които тези особености се проявяват. Разгледани са асонансът и алитерацията, думите и изразите с преносно значение, остарелите, диалектните и жаргонните думи, новите думи, създадени от автора, реторичните въпроси и възклицания, анафората и антитезата, всяко с определение и пример. Отделен раздел дава последователност от стъпки за извличане и анализ на информация от художествен текст, а веднага след него е поместен примерен откъс, върху който стъпките се прилагат. Материалът съдържа и въпроси с отговори. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа в 7. клас, за анализ на художествен текст и за самостоятелна проверка на знанията.

Художественият стил е единственият, в който правилото може да се наруши нарочно и това да е предимство. Урокът обяснява защо. Въведението представя стила като езика на литературата: на разказите, романите, стихотворенията, приказките, пиесите и баладите, и го определя като най-богатия и най-свободния. Веднага след това е даден примерен художествен текст, върху който ще се работи. Следва разделът за предмета и целите на общуването: да предаде информация и да изрази чувства и да предизвика естетическа реакция у читателя. Същинската част поставя художествения стил в системата на функционалните стилове чрез две отличителни черти: че текстовете не само пресъздават реалния свят, но и създават фикционални светове, и че основната им функция е естетическата. Нататък урокът разглежда езиковите особености, индивидуалния авторски стил и различията между жанровете, а след това традиционните маркери: езиковите фигури и тропите, всеки от които е обяснен поотделно, с определение и пример. Материалът е подходящ за подготовка за изпит по български език, за разпознаване на стила в текст и за самостоятелна работа върху художествените средства.

Побелели мустаци, които заместват цял човек; река, чието ръмжене се чува в повторения звук; словоред, разместен заради едно по-силно звучене. Тестът проверява дали ученикът разпознава тези похвати и умее да ги назове точно. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача изхожда от конкретен литературен пример – описание на герой, картина от природата, реплика в диалог, изречение с променен словоред. Работата е с жив текст, а не с определение, което подготвя точно за онова, което се изисква при анализ на художествена творба. Задачите обхващат няколко групи явления. Най-обемна е групата на тропите, като тук наред с познатите сравнение, метафора и олицетворение са включени и по-трудните за разпознаване метонимия и инверсия. Част от примерите изискват разграничаване между близки похвати, което прави проверката по-взискателна от обичайното. Втора група е насочена към фигурите и звуковата страна на текста: повторение на фонетично равнище с ефект, който подражава на описваното, както и целенасочено повторение на израз в две различни ситуации и смисълът, който то създава. Тук влиза и въпросът за честотата като стилов признак, включително обратният случай, когато рядката поява на дадено средство носи внушение. Трета група разглежда некнижовните средства в художествения текст и причините за употребата им: остарели думи за пресъздаване на епоха, професионален жаргон за достоверност на речта, разговорни думи и умалителни глаголни форми, които разкриват характера на героя, авторски новообразувания за оригинален ефект. Отделна задача обобщава какво свързва тези средства помежду им. Четвърта група засяга по-общите свойства на стила: неговата естетическа функция като отличителен белег, способността му да създава фикционални светове, трудността да се опишат маркерите му поради индивидуалния авторски почерк и жанровите различия, ролята му за обогатяването и съхраняването на книжовния език. Включена е и задача за граматичната особеност на текстове, изградени върху действие. Неверните варианти предлагат други тропи и фигури или насочват към научна и делова лексика, така че задачата изисква действително разграничаване, а не отгатване. Отговорите са в самостоятелен раздел, всеки с обяснение, което цитира конкретния израз, назовава средството и пояснява как точно действа то в примера. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително за устен разбор в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и като упражнение с пряка полза при анализ на литературна творба, където разпознаването и назоваването на изразните средства е задължително умение.

Обобщението на този дял изисква проверка с голям обхват: от елементите на общуването до стилистичните фигури в художествения текст. Настоящият тест събира целия материал в двадесет и пет задачи, подредени в логическа последователност. Материалът съдържа две части. Първата е тестът, изграден изцяло от задачи от затворен тип с по четири варианта. Отговорите са формулирани като пълни изречения с изравнена дължина, което не допуска отгатване по външни признаци. Липсата на отворени въпроси го прави удобен за бърза проверка на цял клас. Първата група задачи се отнася до общуването като процес: елементите на речевата ситуация и последиците, когато един от тях е нарушен, функциите на текста, социокултурните сфери и правилата за уместно езиково поведение. Включени са и въпроси за признаците на текста и за неезиковите средства, които съпровождат устната реч. Втора група разглежда книжовния език и неговите норми — какво определят граматичните и какво лексикалните норми, каква е стойността на доброто владеене на книжовната реч и как се разпознават диалектните форми като част от некнижовната реч. Трета група, най-обширната, е посветена на функционалните стилове. Проверява се разпознаването им по конкретен пример, обслужваната от всеки сфера, същността на стиловите маркери, причините за характерните езикови особености на научния, официално-деловия и разговорния стил, както и приносът на художествения стил за обогатяването на езика. Четвърта група се отнася до стилистичния анализ на художествен текст: трите езикови равнища и това, което изследва всяко от тях, разграничаването на две сходни фигури на повторението, понятието за глаголна наситеност и разпознаването на остаряла дума. Заключителните задачи разглеждат същността на стилистичната грешка и мястото, където се проверява постоянната стилистична характеристика на думата. Втората част съдържа отговорите на всички задачи. Всяко решение е придружено с разгърнато обяснение, което формулира съответното определение — така отговорите работят и като компактен преговорен конспект по целия дял. За учителя тестът е готов за обобщителен час, за контролна работа или за преговор преди изпит, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика е удобно средство за самопроверка, което ясно показва кои от многото понятия в раздела са усвоени и кои изискват повторение.

Какво отличава художествения текст от всеки друг? Отговорът изглежда очевиден, докато не се стигне до точните понятия — лирически говорител и повествовател, внушение и информация, измислица и лъжа. Настоящата разработка проверява именно тези разграничения, върху които стъпва цялото по-нататъшно изучаване на литературата. Тестът съдържа двадесет задачи. Отправна точка е кратък поетичен откъс от българска авторка, върху който са построени първите пет въпроса: определяне на вида текст, разпознаване на говорещия, преценка на внушената емоция, откриване на художественото средство в конкретен израз и обобщение за начина, по който текстът въздейства. Работата върху жив пример е по-надеждна от прякото питане за определения, защото показва дали понятията се прилагат, а не само помнят. Следващите дванадесет задачи обхващат понятийния апарат на раздела. Проверява се какво е художествен текст и коя характеристика не му принадлежи, какво представлява лирическият говорител, какво означава авторовото послание, кои са родовете на художествената литература и коя форма не се числи към тях. Отделни въпроси са посветени на художествената измислица като основа на изградения свят, на особеностите на лирическия текст, на белезите на епическия и на наименованието на гласа, който води разказа в него. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква разграничаване на два близки термина, втората — самостоятелно съставяне на изречение с художествено средство по избор, а третата — посочване на две разлики между двата литературни рода. Така тестът преминава от разпознаване към собствено формулиране. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор, а към трите отворени задачи са дадени примерни отговори, включително няколко варианта за художествено средство, което улеснява оценяването на различни ученически решения. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобен начин да провери дали владее основните литературни понятия — тези, които ще му трябват при всяко следващо произведение през годината. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Тест по български език върху художествения текст – 20 задачи с отговори и обяснения за трите литературни рода, образността и въздействието на художественото слово Резюме: Този тест проверява основното: умее ли ученикът да разпознае художествения текст сред другите, да назове кой говори в него и да обясни какво постига авторът с образите си. Върху тези три умения стъпва всяко следващо занятие по литература. Разработката съдържа двадесет задачи. Отправна точка е кратък поетичен откъс с напрегната, тайнствена атмосфера, върху който са построени първите пет въпроса: определяне на вида художествен текст, разпознаване на говорещия, преценка на основното внушение, откриване на конкретно художествено средство и обобщение за начина, по който текстът въздейства. Изборът на образен и емоционално наситен откъс не е случаен — той позволява понятията да се приложат веднага, върху жив материал. Следващите дванадесет задачи обхващат теорията на раздела. Проверява се кое определя художествения текст и коя характеристика не му принадлежи, какво отличава лирическата творба, какво представлява темата и как се разпознава авторовото послание. Отделни въпроси разграничават лирическия говорител от повествователя, изброяват какво не е художествен текст, обясняват същността на художествената измислица и функцията на епитетите и сравненията. Включена е и задача върху драматургичния текст, с което са застъпени и трите литературни рода. Трите отворени задачи с готови редове за писане нарастват по самостоятелност. Първата изисква обяснение на едно от най-трудните понятия в раздела и на начина, по който то се разпознава. Втората — изброяване на художествени средства. Третата е творческа: ученикът трябва сам да напише кратък откъс, в който да употреби художествена измислица и да изрази чувство чрез образ. Така проверката завършва с проба на умение, а не със заучен отговор. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор — включително защо даден израз не се разбира буквално. Към трите отворени задачи са дадени примерни отговори с конкретни примери за всяко художествено средство, а към творческата задача — готов кратък откъс, който може да се използва като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка — решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.