Ще бъдеш в бяло - Пейо Яворов

Пет от най-мрачните и най-безпощадните стихотворения на Пейо Яворов са събрани тук в точен запис, без коментар между редовете. „Боричкания, сълзи, кърви…“ е кратка и рязка равносметка за човешката суета, в която честитият цар и клетият роб се срещат пред една и съща врата. „Не дирих радости в живота…“ говори за живот с избрана мечта и за земята, останала чужда на човека, който не го е искал така. „Душата ми е пуста…“ е най-разгърнатото от петте: потъмнелият образ на любимата, перото, натопено в собствената стара рана, и признанието какво е сторил лирическият герой с чуждата и със своята душа. „Моето сърце“ е построено изцяло върху един жесток образ, пиявицата, откъсната от сърцето, и върху въпроса какво остава след нея. „Недей се връща“ затваря подборката с призрачната звезда, която още хвърля лъч в нощта на студените дни. Текстовете са дадени така, както са в „Безсъници“, без анализ и без въпроси, а страницата съдържа именно тези пет творби, не цялата стихосбирка. Подборката е удобна за учене наизуст, за четене на глас, за цитат в съчинение върху символизма, раздвоението и страданието у Яворов и за подготовка на отговор на литературен въпрос.

Поетът се обръща към собствената си песен като към жена, която се завръща при него след дълго скитане: тук е поместен целият текст на творбата, без съкращения и без коментар между строфите. Стихотворението започва със завръщането, с наведената глава и с думите, че назад няма какво да се гледа. Оттам нататък следва дълга поредица от въпроси, с които говорещият изрежда местата, където песента е била без него и заедно с него: при бедния труженик в прихлупената изба, при селянина в полето, из тъмните балкани над гроба на великаните, пред развратницата и пред невинността. Средната част е разказ за самото преследване, за ревността и безсилието, за претърсените на миг пленени души и за онова, което търсенето на истината и на лъжата в тях оставя накрая. Последните строфи преобръщат посоката: от скитането се стига до върха на самотата и до финал, изграден върху образите на пламъка, дима и горенето. Творбата е удобна за наизустяване, за точно цитиране в анализ или съчинение върху символизма у Яворов и за наблюдение върху обръщението, реторичния въпрос и повторението като организиращи похвати.

Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.

1. От кое стихотворение са стиховете? И с вяра ще разкрия аз прегръдки,     загледан в две залюбени очи, и тих ще пия техните лъчи, - ще пия светлина, лечебни глътки. И пак ще се обърна просветлен света да видя цял при ярък ден. A) „Две хубави очи“ Б) „Стон“ (На Лора) B) „Ще бъдеш в бяло“ Г) „Сенки“ 2. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Две хубави очи“ Б) „Заточеници“ B) „Маска“

Поема, в която Пенчо Славейков разказва последните дни на английския поет Шели и превръща спора за идеала в едно пътуване по вода. Тук е поместен пълният текст на „Сърце на сърцата“, заедно с мотото от Шели и с трите части на творбата. Първата рисува вечерта над залива и разпрята на брега: твърдението, че честит е онзи, чието сърце е олтар на истината, възражението за поета, чиито истини са враг на всяка истина в живота, и отговорът на Шели за Монблан и за светлината, която той иска не да смразява, а да стопля. Втората част се пренася в лодката под звездите: разговорът за силата, която трябва да се търси в самия себе си, защитата на утопията като единствен надежден компас и бурята, която връхлита, докато думите още не са свършили. Третата връща другарите на брега при кладата и стига до сцената, дала името на творбата, а после и до протестантските гробища в Рим, до ясмина над гроба и до мраморната плоча с надписа Cor cordium. Текстът е даден без бележки и без анализ. Нужен е при цитиране в съчинение или теза, при подготовка за час върху индивидуализма и кръга „Мисъл“, при темата за поета и идеала и при заучаване на откъс наизуст.

Осемнадесет стиха. Едва двадесетина различни думи. И материал в тринадесет дяла, който ги обяснява всичките. Точно в това е и предизвикателството на тази творба: тя изглежда проста, а е сред най-сложните в българската поезия. Материалът е анализ на „Две хубави очи“ от Пейо Яворов и съчетава свързано изложение с двадесет и осем въпроса и обстойни отговори. Започва с мястото на творбата в развитието на поета и с нейната житейска основа. Тук е приведено и едно признание на самия Яворов, записано години по-късно, което обяснява с едно изречение защо от жената в стихотворението е останало само едно нещо. Текстът на стихотворението е приведен изцяло, така че всичко по-нататък може да се следи ред по ред, без да се търси друго издание. Средището е разборът на построяването. Показано е къде точно творбата започва да се връща обратно към началото си, кои стихове се повтарят дословно и кои — обърнати, и защо в самия център стоят две изключващи се твърдения. Има и готова таблица, която побира цялото устройство на един поглед. Следват дялове за образа на любимата и за начина, по който тя е сведена до една подробност, за ценностите и посланията, за молитвата, за най-натоварения със смисъл образ в творбата, за езика и стила и за мястото на стихотворението в българската литература. Тук е приведен и спомен на Дора Габе за поета. Втората половина е от осем въпроса с много подробни отговори. Те разчитат метонимията, повторенията, връзката между три образа, преломната точка, един загадъчен стих без допълнение, символиката на булото в различни култури и това на кого всъщност е отправена молитвата. Следват и още двадесет въпроса за проверка на знанията. Всеки от тях тръгва от подробност, за която учебниците мълчат: защо една дума стои сама на отделен ред, какво означава промяната на един препинателен знак, защо в цялата творба няма нито един глагол в минало време, защо изобщо няма описание на място. Отговорите не са упътвания от два реда. Всеки е завършен текст с подредени доводи, годен за използване наготово при устно изпитване, в домашна работа или като част от съчинение. Езикът е ясен и топъл въпреки сложността на темата. Всяко понятие се обяснява при първата си поява, а цитатите са точни и винаги следвани от тълкуване. Какво получавате като преподавател: опора за няколко учебни часа и за няколко различни изпитвания, без да се повтаряте. Таблицата с построяването и въпросите за проверка се раздават направо, без преработка, а въпросът за символиката на булото върши работа и като задача за проучване. Какво получавате като ученик: всичко за едно от най-изучаваните български стихотворения, събрано на едно място, с готови формулировки за интерпретативно съчинение, за отговор на литературен въпрос и за матура. Заключението не преповтаря казаното, а свежда цялата творба до три неща — една светлина, една молитва и един страх. Осемнадесет реда, които всеки знае наизуст. И които малцина са разбрали докрай.