Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 180 резултата
Есе по морален проблем: „Сам и самотен“ по елегията „Да се завърнеш в бащината къща“ от Димчо Дебелянов
Есе, което започва с разграничение, а не с определение. Две кратки изречения обясняват разликата между две състояния, които всички смятат за едно и също — и от тази разлика израства цялата раб...
Есе по житейски проблем: „Очите, които мълчат: за силата на неизказаното“ по „Две хубави очи“ от Пейо Яворов – между думите и тишината
Есето „Очите, които мълчат: за силата на неизказаното“ по „Две хубави очи“ от Пейо Яворов е изградено като лично разсъждение по житейски проблем, в което литературната творба служи като отп...
Есе по морален проблем: „Моята среща с героичното“ - „ръката братска, без гордост, без вик“, или защо героизмът се разпознава чак вечерта (по одата „Левски“ от Иван Вазов)
Учителката прочита на глас „Рече и излезе.“ - и спира. В класа става тихо, а тишината е пълна с нещо. От този запомнен миг тръгва есето по морален проблем, за да преобърне представата за това ка...
Есе по морален проблем: „Домът, който се превърна в пустиня“ - когато двама живи правят една къща необитаема (по повестта „Гераците“ от Елин Пелин)
Мястото, където те чакат. Където знаят как обичаш кафето си. Където можеш да замълчиш, без някой да те пита защо. Есето по морален проблем тръгва от опита да се определи какво всъщност значи дум...
Есе по морален проблем: „Мълчанието в общуването между двама души“ по „Две хубави очи“ от Пейо Яворов - когато тишината се превръща в най-дълбокия език на близостта
Есето предлага цялостен модел за разработване на морален проблем, свързан с човешкото общуване, близостта и способността да разбираме другия отвъд думите. За литературна опора е използвано ...
Разказ по въображение: „Един ден край реката“ - мигът, в който светът е цял, добър и изпълнен с детско щастие („Как искам пак да съм дете“ от Джордж Гордън Байрон)
Разказът по въображение пресъздава незабравим летен ден от детството, прекаран с дядото край реката. Пътят през ливадите, игрите във водата, топлата скала и тишината на природата изграждат с...
Есе на тема „Цар над пустиня“ – образът на средновековния отшелник и вътрешната пустиня на съвременния човек
Есе, което тръгва от едно противоречие в самото заглавие и не бърза да го разреши. Върхът на властта и дъното на самотата стоят един до друг, а целият текст обяснява как двете се съчетават. Име...
Подробен и разширен анализ на Средновековието с въпроси и отговори: християнски мироглед, култура, литература и разделение между Изтока и Запада - Между тишината на манастира и камбаните на средновековния град
Подробният анализ представя Средновековието като самостоятелна културна епоха, изградена върху християнския мироглед, строгата обществена йерархия и стремежа към спасение на душата. Разгл...
Художествено описание на предметната обстановка в училищна библиотека: Тихото царство на книгите, в което времето говори чрез страниците
Художественото описание пресъздава уютната атмосфера на училищната библиотека чрез аромата на стари книги, меката светлина, дъбовите шкафове, читателските маси и зелените лампи. Подреденит...
Отговор на литературен въпрос: „По какъв начин природата в IV част на „Една българка“ отразява състоянието на баба Илийца?“: Зловещата нощ като огледало на тревогата и изпитание за смелия дух
Отговорът на литературния въпрос анализира връзката между природната картина и душевното състояние на баба Илийца в четвърта част на „Една българка“. Дрезгавата нощ, дивата тишина, зловещи...
Подробен преразказ на IV част на „Една българка“ от името на неутрален разказвач – борбата с кола
Подробен преразказ, в който най-важното е запазено изцяло: нарастването на препятствията, което прави тази част най-напрегнатата в целия разказ. Материалът е преразказ на четвърта част от „Е...
Разказ по въображение на тема „Ако бях на брега на Искъра“ по I част на „Една българка“: Срещата със смелостта, която не отстъпва пред страха
Разказът по въображение представя събитията на брега на Искъра през погледа на въображаем свидетел. Сред тревожната тишина, уплашените жени и грубостта на заптиетата се откроява баба Илийца...