Търсене на материали

Стихотворението „Конници“ на Никола Фурнаджиев, поднесено така, както го търси ученикът: самият текст, с посвещението на Ангел Каралийчев и с оригиналното разположение на стиховете. Четири...

Началото на една от най-дръзките български поеми, поместено така, както Гео Милев го е написал, с разкъсания стих, с главните букви и с типографските удари, които са част от смисъла. Текстът обх...

Един от програмните текстове на българския модернизъм е поместен тук изцяло: статията „Фрагментът“, в която Гео Милев обявява фрагментарността за белег на новото изкуство. Изложението тръ...

Стихотворението „Равнина“ на Атанас Далчев от 1936 година е дадено тук в пълния си текст. То започва с картина, в която пътищата спират във небето, и с въпрос към пътника какво е видял из безкра...

Едно бродене из вечерната улица, което неусетно се превръща в пътуване през два далечни града: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Вечер“ от Атанас Далчев. Творбата е от 1930 г. и ...

Запустял чертог на пустинен бряг, мъртви фонтани, обезславен трон и жена, която чака кораб от далечината. Тук е събран пълният текст на „Легенда за разблудната царкиня“ от Димчо Дебелянов, в ...

Разказ, в който една божествена музика става непоносима, поместен тук в пълния си вид, без съкращения и без коментар. Началото е тихо и домашно: зимното слънце бие в стаята на разказвача, гост ...

Денят е за труд, нощта е за сън, но за изгнаните из света няма нито едното, нито другото. С този въпрос се отваря „Тиха победа“ и от него тръгва всичко останало в стихотворението. Тук е пълният ...

Нощ след знойния ден, дъжд над притихналия град и спомен, който не оставя печалта да заспи: това са първите две части на „Станси“ от Димчо Дебелянов, поместени тук в точен запис. Първата рисув...

Есенна картина, която бързо се превръща в питане за човешкия живот: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Гори“ от Петко Р. Славейков. Началото описва снежливата водица, пълзяща о...

Стихотворение, което започва с топлината на прибраната къща и завършва навън, на пътя. Петко Р. Славейков строи зимната си картина в три четиристишия и обръща посоката ѝ едва в последното – та...

Тук е самата творба, а не разказ за нея: „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, дадена изцяло, с всичките си части, така че стихът да се чете и цитира точно. Началото е картината на града: вечерта...