Материали от категорията "Атанас Далчев"

Ето нашето зимно стъкло.     То не е, то не е сякаш същото:     няма вече ни пътя, ни къщите:     само бяла гора от сребро.

1. Балконът 2. Пан 3. Дяволско 4. Метафизически сонет 5. Съдба 6. Любов 7. Камък 8. Пролет 9. Молитва

1. Към родината 2. Среща на гарата 3. Мадригал 4. Нейде в Русия 5. Карловарска балада 6. Сбогуване с Карлови Вари 7. Див бурен 8. Гостенка 9. Ловният замък на „Морицбург“ 10. На един приятел 11...

1. Дъжд 2. Повест 3. Къщата 4. Лято 5. Младост 6. Убийство 7. Книгите 8. Пролетна нощ 9. Пръстен 10. Нищий духом

1. Болница 2. Хижи 3. Вятър 4. Старите моми 5. Коли 6. Вратите 7. Есенно завръщане 8. Зимният студ 9. Прозорец 10. Път 11. Стаята 12. Ручей

1. 44 Avenue du Maine 2. Сняг 3. Нощ 4. Пладня 5. Работник 6. Есен на Ке Волтер 7. Носачи на реклама 8. На заминаване 9. Завръщане 10. Пътник

Щом тя се спусне, отначало горе     на куполите златото помръква,     а най-подир и на самата църква     потъва бавно каменния кораб.

Аз не разбирам хората, които     отиват при гадатели и врачки     и с бобени зърна и хороскопи     се мъчат да открият що ги чака     във бъдещите дни. Каква утеха     и смисъл има да живееш,

Мълчах години непрестанно     с опустошен от мисли лоб     и днеска от това мълчание     излизам аз като от гроб.

Детето беше още твърде малко,     ала очакваше тоз миг със трепет,     загледано от горния прозорец.     Разтваряше стопанинът вратата     на свойта двуетажна селска къща     и в двора втур?...

На годините бързеят всичко отнася.     И сърцето най-сетне умира.     С безразличие ти отминаваш врага си,     преставаш да искаш и дириш.

Всички, паднали за свободата     дето и да е, са наши братя —     пак по кръв, но само че пролята.

Той е вехт, но има сила странна:     може и да плиска над града,     взема ли със мене дъждобрана,     знам, ще секне на часа дъжда.

Бяха млади, много млади още     и да  бъдат двамата сами,     срещнаха се в крайнините нощем     при една от новите чешми

И зимата ще ни затвори скоро.     Ще падне сняг на нашите балкони.     Напразно в пустотата бяла взорът     картините на лятото ще гони.

Връща се в квартала той полека     с някаква усмивка на уста,     и не вижда нищичко човека,     и върви, нивиден от света.