Анализ на стихотворението „Насред полето седна Планината" от Емили Дикинсън

Планът за урок върху „Насред полето седна Планината“ представя учениците на Емили Дикинсън, нейната епоха и дълбокия смисъл на краткото стихотворение. Разглеждат се заглавието, образът на планината като жива и мъдра прародителка, мотивите за природата, времето и вечността, героите, настроенията, конфликтите и преносните значения. Урокът насочва към уважение към природата, наблюдателност и осмисляне на човешкото място в света.

Тестът по литература за 6. клас върху стихотворението „Насред полето седна Планината“ от Емили Дикинсън проверява знанията за автора, художествените образи и посланията на творбата. Въпросите насочват учениците към олицетворението на планината, символиката на сезоните, връзката между вечното и мимолетното и смисъла на природата като живо семейство. Включени са и задачи за тълкуване на образи, конфликти и философски идеи.

Тестът върху стихотворението „Насред полето седна Планината“ на Емили Дикинсън е създаден за 6. клас и проверява знания за автора, епохата, образите, мотивите и посланията в творбата. Въпросите насочват към осмисляне на олицетворението на планината, връзката между вечното и временното, ролята на природата като семейство и значението на преносните изрази. Включени са и отворени задачи за по-задълбочен литературен анализ.

Осем стиха, в които се побира цяла вечност – и двадесет и три задачи, които разгръщат това малко стихотворение до последната му дума. Тестът върху „Насред полето седна Планината“ на Емили Дикинсън проверява не запомнени факти, а умение да се чете внимателно. Началото е посветено на самата поетеса – къде живее, какъв е начинът ѝ на живот, с какво се различава от съвременниците си и как творчеството ѝ стига до читателите. Тези задачи дават контекста, без който тихият тон на творбата остава неразбран. Оттам вниманието се насочва към самото стихотворение. Проверява се какъв е неговият обем и строеж, какво означава изборът на един глагол вместо друг, защо определена дума е изписана с главна буква и каква роля играе полето спрямо централния образ. Това са задачи, които изискват съсредоточаване върху отделната дума – точно както го изисква и поезията на Дикинсън. Обширен блок работи с образите и смисъла. Търси се какъв образ изгражда очовечаването на природата, какво е мястото на планината спрямо останалите явления, каква е връзката ѝ със зората и какво казва творбата за отношението между постоянството и промяната. Отделни задачи разглеждат значението на едно ключово наименование, поуката, която носи поведението на централния образ, и стойността на краткия миг. Няколко въпроса са посветени на композицията и стила – движението от конкретното към вечното, характерната употреба на тирета и връзката между човека и природата, която творбата внушава. Финалната задача от затворената част пита защо стихотворението остава актуално и днес. Последните три задачи изискват писане. Едната иска обяснение на преносното значение на конкретен израз, другата – разчитане на градацията на времето в творбата и извеждане на смисъла ѝ за читателя, третата – обяснение на похвата, чрез който природата получава човешки черти, и на ефекта му. Затворените задачи са с по четири възможности и еднозначно решение. Отговорите са дадени накрая, като всеки от тях е придружен с обяснение, а за отворените задачи – с разгърнати примерни отговори, които могат да служат и като образец. За учителя това е готова проверка след изучаване на творбата и удобна основа за разговор за поезията на детайла. Обхваща автор, образи, композиция и стил в оценима форма и може да се използва цял или на части. За ученика е сигурен начин да провери дали е разчел стихотворението, а не само го е прочел. Обясненията към отговорите изясняват логиката на всяко тълкуване и подготвят за писмен отговор върху лирическа творба.

1. Емили Дикинсън – биографичен и творчески портрет Емили Дикинсън (Emily Elizabeth Dickinson) е американска поетеса, родена на 10 декември 1830 г. в град Амхърст (Amherst), щата Масачузетс, САЩ, и починала на 15 май 1886 г. – също в Амхърст. Тя живее сравнително тих и затворен живот. Не обича шума на обществото и големите публични изяви. Пише много – почти 1800 стихотворения, но приживе са публикувани само около 10, и то обикновено анонимно и редактирани.

Когато Вазов пише „При Рилския манастир“, той не се задоволява да нарисува просто възхитителен планински пейзаж. В одата природата заживява с няколко лица – тя е едновременно нежна майка и могъщ владетел, храм за душата и безкрайна школа по свободa. Именно тези различни страни изграждат усещането, че лирическият герой е попаднал не на някакво случайно красиво място, а в сърцето на един цялостен, дишащ космос. Затова и тезата на това съчинение гласи: В одата Вазов