Подкатегории на "ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА"

Любен Каравелов (ок. 1834 - 1879) е писател и обществен деец от Българското възраждане - времето на освободителното движение на българите срещу Османската империя. Роден е в Копривщица, където получава началното си образование, а после е изпратен от баща си в Пловдив, за да учи в гръцка гимназия. По онова време това е обичайният път човек да получи занаят или да изучи търговия. Такива са и плановете на Каравеловия баща. Синът обаче самоволно се премества в гимназията на известния

1. Защо лирическият герой се обръща към гората? Обръщението към човек или неодушевен събеседник е често използван начин за писане на лирическите стихотворения. Така се придава по-голяма непосредственост и интимност на внушението. Най-добре разбираме разликата, ако представим образа на гората чрез „обективно“ описание – „гората е...“ При едно такова определение ще се загуби важна страна на художественото внушение – силната емоционална връзка между човека и гората – един от съкровените

Стихотворението „Хубава си, моя горо“ е написано през 1875 г. и е публикувано в сп. „Знание“. Когато го пише, Любен Каравелов е прекарал почти двайсет години в емиграция и основното чувство в произведението е тъга по родината. Затова го определяме като елегия. Стихотворението започва с обръщение – „Хубава си, моя горо, / миришеш на младост“. Възхищението от красотата на родната природа бързо се сменя от настроение на тъга, въведено с противопоставителния съюз „но“ – „но

„Хубава си, моя горо" е стихотворение за омайващата красота на родното пространство, което е свещено за всеки българин, за всеки човек. Особено когато е далече от него и душата му копнее да се завърне. Обречен да изживее най-активните си години в чужди страни (Русия, Сърбия, Румъния), Каравелов непрестанно тъгува по отечеството. И в това стихотворение мислено се завръща в него, за да даде израз на възхищението, обичта и носталгията си. Неслучайно текстът се запява като песен веднага след

Любен Каравелов е поет, писател, журналист и изследовател на фолклора, литературата, културата и бита на българите. Творецът има значителен принос за развитието на обществената мисъл в България в епохата на Възраждането. Роден е през 1834 г. в Копривщица в семейството на заможен търговец на добитък. Първоначално учи в родния си град, после в Пловдив, в Одрин и в Цариград. Интересува се от политически въпроси, събира материали по фолклор и етнография. През 1857 г. се записва в Московския

Любен Каравелов е роден в гр. Копривщица през 1834 г. Първоначално учи в родния си град, а по-късно – в гръцко училище в Пловдив. През 1857 г., воден от желание да продължи своето образование, заминава за Русия и следващите 21 години от живота си прекарва в емиграция. В Русия Каравелов иска да постъпи във военно училище, но не е приет. Записва се като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Москва попада под влиянието на руските революционери

Иван Вазов (1850 - 1921) е роден в град Сопот на 27 юни 1850 г. в семейството на търговеца Минчо Вазов. Учи в родния си град, а после - в Калофер при известния учител Ботьо Петков (бащата на поета Христо Ботев) и в Пловдивската гимназия. Там изучава гръцки и турски език. Занимава се и с френски език, за да чете в оригинал любимите си поети (Виктор Юго, Ламартин). По настояване на баща си се връща у дома, за да поеме търговските дела на семейството. Вазов обаче изпълва счетоводните тефтери със

Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ се състои от пет строфи, всяка съдържаща по седем стиха. Първият стих на всяка строфа се повтаря още веднъж в нейния край, като изключение прави само последната, пета строфа. От всичките двайсет изречения в стихотворението само три са съобщителни по цел на изказване. Останалите седемнайсет изречения са или въпросителни, или възклицателни. Но ако обърнете внимание на въпросителните изречения, ще видите, че те също не

Иван Вазов посвещава поетическото си творчество на родината и на народа. В произведенията си поетът изразява огромната си любов към отечеството и преклонението пред красотата на неговата природа,

1. Своята земя винаги е сравнявана с чуждите и в съревнованието с тях тя доказва предимството си. Как стихотворението внушава превъзходството на българската земя? Противопоставянето свое – чуждо е базово за човешкото преживяване на света. Без да се утвърди в съревнованието с чуждото, своето не може да се почувства като обект на гордост и преклонение. Ето защо стихотворението ни показва превъзходството на българската земя пред всички останали земи, като ни убеждава, че тя е по-красива

Иван Вазов е първият български творец, който превръща природата в самостоятелен обект на художествено изображение. За него родното пространство, наред с езика, историята и героите на България, е онази ценност, която го кара да се гордее и придава смисъл на живота и творчеството му. Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ съчетава чувствата на възхищение и преклонение пред чудната красота на родината, от една страна, с огорчението от безразличието и

Името на Иван Вазов отдавна е станало символ на българщината. Няма друг поет в българската литература, изпял с такъв възторг песните си за „всичко българско и родно", пред което се прекланя и благоговее. Днес много от българите познават героите на националноосвободителните борби най-вече от стиховете на народния поет. Зададем ли си въпроса откъде в душата на Вазов се ражда тази всеотдайна любов към родината, отговорът ще ни отведе към неговото родно място - Сопот, към семейството, в което

Джералд Даръл (Gerald Durrell, 1925 - 1995) е популярен английски писател, известен и като естествоизпитател и природозащитник, любител изследовател и колекционер на животни и телевизионен водещ. Роден е в Индия, където баща му е работил като инженер. От ранното си детство е запазил спомена за посещение в зоологическа градина, което му направило силно впечатление и според твърденията на писателя събудило интереса и любовта му към животните. Роднините му твърдят, че още

„Моето семейство и други животни“ е роман, който хваща любопитството на читателя още със заглавието си. Необичайното свързване на думите „семейство“ и „животни“ предизвиква усмивка, любопитство и размисъл и за героите, и за взаимоотношенията между тях. Във встъплението „Защитна реч“ Джералд Даръл определя целта си – да сподели спомени от петте години, в които живее със семейството си на остров Корфу в Средиземно море. Този период от живота на писателя е наситен с незабравими

1. Защо заглавието на четвърта глава е „Бъчва със знания“? В четвърта глава се разказва за събитията, свързани с обучението на най-малкия член на семейството, затова темата й е „знание“. Бъчвата е съд за съхранение, но според стара гръцка легенда един от най-мъдрите мъже – философът Диоген, живеел в бъчва. Освен че в главата се говори за придобиване на знания, самата тя дава на читателя знание – например за характерни растения и животни по света, за морската краставица и т.н.. Дава знание и за

Романът „Моето семейство и други животни“ е издаден през 1956 г. Джералд Даръл отбелязва в предговора му: „Първоначално възнамерявах книгата да представлява леко носталгично описание на флората и фауната на острова, но направих фатална грешка, защото още на първите няколко страници въведох и моето семейство“. Романът е автобиографичен. Думата автобиография е с гръцки произход и е съставена от думите авто (свой, собствен), био (живот) и графо (пиша, описвам). ГЕРОИТЕ В РОМАНА

Джералд Даръл е световноизвестен английски писател и природозащитник. Роден е през 1925 г. в Индия, която по това време е британска колония. След смъртта на баща му през 1928 г. семейството на Даръл заминава за Англия, а от 1935 г. до 1939 г. живее на гръцкия остров Корфу. Престоят на този слънчев остров вдъхновява Даръл да напише по-късно няколко автобиографични книги – „Моето семейство и други животни“, „Птици, животни и роднини“ и „Градината на боговете“, в които детските му преживявания са

Джералд Даръл е английски естествоизпитател, страстен природозащитник и писател. Роден е в Индия, в семейството на строителен инженер. Джералд е най-малкото дете – има двама по-големи братя и една сестра. След ранната смърт на бащата семейството се премества в Англия, но много скоро я напуска и се заселва на гръцкия остров Корфу (Керкера) в Средиземно море. Великолепната природа е предизвикателство за малкия Джералд, който проявява изключителен интерес към растителния и към

Анализът на „Насред полето седна Планината“ разкрива как Емили Дикинсън превръща природата в жив, мъдър и вечен образ. Планината е представена като майка, баба и прародителка, а сезоните, дните и зората – като нейни „деца“. Творбата осмисля връзката между вечното и преходното, между голямото и малкото, и внушава, че природата е по-стара, по-мъдра и по-значима от човека.

Планът за урок върху „Насред полето седна Планината“ представя учениците на Емили Дикинсън, нейната епоха и дълбокия смисъл на краткото стихотворение. Разглеждат се заглавието, образът на планината като жива и мъдра прародителка, мотивите за природата, времето и вечността, героите, настроенията, конфликтите и преносните значения. Урокът насочва към уважение към природата, наблюдателност и осмисляне на човешкото място в света.