Атанас Далчев - Прозорец

    Атанас Далчев
    Прозорец

    Ето нашето зимно стъкло.
    То не е, то не е сякаш същото:
    няма вече ни пътя, ни къщите:
    само бяла гора от сребро.

    И през нея минават прегърнати
    мойто братче и мойта сестра.
    В посребрената бяла гора
    накъде ли самички са тръгнали?

    Те вървят върху сребърен път
    и под мрежа от сребърни клони,
    посребрени листа се отронват,
    дъждове от листа ги валят.

    Мойто братче и мойта сестра
    преминават без страх под дърветата:
    няма вълци, нито има ветър
    в тази сребърна бяла гора.

    Там е само вълшебната птица
    с лъчезарните златни пера;
    мойто братче и мойта сестра
    нея търсят от цяла седмица.

    Чак на седмия ден призори
    ето тя затрептява, изгрява
    и във миг се запалва гората
    от горящите нейни пера.

    Дървесата възпламват, искрят
    и на капки сребро се разтапят.
    И отново изникват къщята
    и изплува познатият път.