Обредът, епосът и песента: българският фолклор като жива културна система, обзорна статия
Зареждане на оценките…
Класическият фолклор на българите съдържа характеристиките на богато развита и жизнена до наши дни културна система. В ареален план тя се развива върху землището на българския етнос, формира се върху едно пространство в Югоизточна Европа, което надхвърля държавните граници на днешна България. Носител на тази култура е и една многобройна диаспора в Южна Русия, в Украйна и Молдова, както и в областта Банат на сегашна Румъния. Изследванията, които се осъществиха с особена активност през последните десетилетия, показват дълбока приемственост между класическия фолклор на българите и духовния живот на древните траки, както и сложна трансформация на славянската и прабългарската традиция, осъществена с особена интензивност през 9 в. след приемането на християнството и утвърждаването на славянобългарската писменост. Богатата документация на българския фолклор, натрупана през 19 и 20 в. показва, че той свързва дълбоко духовния развой на българите с културните традиции на останалите балкански народи, независимо от тяхната религиозна идентичност и самостойна етническа история. Същевременно, в своята вътрешна същност този фолклор показва дълбока взаимовръзка с живота на българския етнос и в неговата конкретност като ежедневие, и като историческа съдба. От тук и двустранната същност на българския фолклор като тип култура. От една страна, той ни се представя като духовен израз на аграрен тип социалност, където основното е претворяването на годишния стопански цикъл и на жизнения цикъл на човека в една културна традиция, чиято основа е фолклорната обредност. От друга страна, в него се всмуква историческото време на българите, чиято интерпретация намира най-внушителен израз в българския героически епос, който е
родствен на епоса на сърбите и се съизмерва с такива явления като "Калевала", като руския билинен епос, като епическите корпуси на някои азиатски и кавказки народи. И в единия, и в другия случай в основата на българския фолклор стои една митология, която се проявява и във вярването за вампири и талъсъми, и в пленителните образи на самодивите и змейовете, и в зловещите митологизации на болестите, и в митологични по своята същност сюжети като "Момък надбягва слънцето", "Мома надгрява слънцето" и т. н.
Българската календарна и семейна обредност заедно с всичко друго съдържа един основен мотив - брачната тема и един основен персонаж - тези, на които предстои брак. Забележително е, че зимната обредност извежда на преден план обредните дружини на неженените момци, които на 24 декември (6 януари) след полунощ започват своя обреден път от дом в дом, образувайки чети, наречени коледари или сурвакари, които пеят цикъл величални песни със сложно митично съдържание. Техен аналог са пролетните момински обреди и най-вече т. нар. лазарки - момински обредни групи със свой репертоар, наситен с трагични мотиви. В този контекст богата е българската маскарадна обредност, която изключва карнавала в неговия западноевропейски вариант. Дълбока ритуализация на взаимодействието между половете откриваме и в такива древни форми на общ труд като седенките и тлаките, в жетвата или в пищните празнични хороводи, особено ярки в дните, означени като Великден и Гергьовден. Що се отнася до жизнения цикъл на човека, тук основното е една обредност, свързана с раждането на човека, разгърната сватбена празничност, обединена от фигурата на невястата и сложна погребална обредност, която продуцира и по-нататъшното развитие на култа към мъртвите.
Върнем ли се към българския епос, ще трябва да обърнем внимание на образа на юнака, най-често Крали Марко, с неговата исполинска сила и на специфичната рефлексия към турското нашествие на Балканите през 14 в., което поражда и баладичните образи на последния цар, най-често Иван Шишман, на мъчениците за вярата, по правило девойки, на развиващата се съпротива в лицето на българските хайдути.
Музикалният израз на тази културна система има своите регионални и общи характеристики. Ние разпознаваме родопската и тракийската песен, шопската песен, македонската песен и т. н. и заедно с това - българския песенен двуглас, феномена на неравноделните тактове и т. н.
Що се отнася до разказвателното изкуство, българската приказка съдържа наред с интереса към вълшебното и една богата битова сюжетика, противопоставяща богатия и бедния, хитрия и глупавия и наситена с неподправен и първичен хумор. Основният хумористичен герой в българската традиция е Хитър Петър, който е в специфично съперничество с познатия в един много широк евразийски ареал Настрадин Ходжа. Българинът има усет за легендарното, свързано най-често със старозаветна образност и притежава живо чувство за историческото предание, съхранено в топонимията. Границата на историческата памет на българина във фолклора е 14 в. - падането под турско робство и заедно с това отвъд тази граница идват митични представи за водни бикове, заровени съкровища и пр., които отново напомнят за далечните основи на българската фолклорна култура.
Тази култура кореспондира без особени противоречия с православното християнство. Българите имат свой религиозен епос, където основните персонажи са Господ, Богородица, Св. Георги, Св. Петър и Св. Димитър. В прозаични текстове се откроява българският светец Св. Иван Рилски. У българите, приели исляма, намираме едно криптохристиянство и заедно с това съхранена свежест на автентичната българска фолклорна традиция с промени в именната система и в структурата на самата обредност.
В края на 19 и началото на 20 в. фолклорната традиция на българите получава нови импулси най-вече в Македония и Тракия, където под влияние на революционната действителност се създават значим брой песни. Същият процес се наблюдава по-късно в Добруджа. Градската култура поражда нови явления, сред които се открояват анекдотите, свързани с образа на Бай Ганьо, влиянието на градския шлагер и т. н. Днес фолклорната традиция на българите се радва на специфичен интерес от страна на новите явления в музиката, където си дават среща различни стилови и жанрови форми. Свидетели сме на любопитна намеса на композитори и изпълнители, която поражда неочаквани резултати. Заедно с това засили се присъствието на изпълнители от средите на етническите общности и най-вече на циганите, чието музикално изкуство не от вчера влияе върху българския фолклор. В международен план българският фолклор се радва на всеобщо и компетентно признание.
Проучванията върху българския фолклор започват от средата на 19 в. Основно значение за неговото опознаване има капиталният сборник "Български народни песни" от Димитър и Костадин Миладинови, издаден през 1861 г. Основно документацията се публикува в уникалния "Сборник за народни умотворения и народопис", основан през 1889 г. от видния учен и общественик проф. Иван Д. Шишманов. Досега от този сборник са издадени 65 тома.
Главен изследователски център по проблемите на фолклора в България е Институтът за фолклор при Българската академия на науките. Фолклор се преподава във всички филологически факултети на българските университети, във висшите музикални училища и в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Основните публикации по фолклористика днес предлага сп. "Български фолклор", основано през 1975 г.
Свързани материали
Гласът на много поколения: учебен обзор за фолклора, неговия обхват и значението на народното творчество
Какво пази един народ, когато няма кой да записва, е въпросът, около който е построен този учебен обзор за фолклора. Изложението започва от старинността на явлението: откъде идва самата дума, защо понятието се употребява едва от близо два века, а знанието зад него е трупано десетки векове, и как чрез фолклора се разчита историческият път на народа. Следващата част очертава обхвата на народното творчество и показва колко по-широко е то от приказките и песните, като включва семейните обреди, календарните празници, носиите, танците, къщите и вещите от бита, а също и знанието за земята и за реда в света. Тук е въведено и понятието традиционна общност. Средищна е частта за особеностите на словесния фолклор: разпространението от уста на уста, колективното творчество и произтичащата от него анонимност, както и появата на варианти, когато всеки разказвач добавя нещо свое, но запазва същественото. Финалният дял подрежда основните фолклорни жанрове по това, което всеки от тях носи, тоест юнашките, хайдушките и историческите песни, митическите песни и баладите, легендите, приказките и накрая пословиците и поговорките. Обзорът е удобен за въвеждащ урок по литература, за преговор преди изпитване и като опора при отговор на въпрос за същността, обхвата и значението на българския фолклор.
Самодиви, змейове и песни за дъжд: народните песни, ритуалите, обредите и обичаите, 5 клас
Учебна разработка за произхода и предназначението на българските народни песни и за обредния свят, в който те живеят. В началото е показано кога и защо възникват народните песни и какво място заемат в живота на човека, с опора върху свидетелството от предговора към сборника на Братя Миладинови. Оттам разработката минава към най-старите песни и към езическите представи и вярвания, които стоят зад тях. Следва частта за словото и мита: каква е ролята на словото в древността, защо функцията му е възприемана като свещена и как митът подрежда хаотичната картина на света. Обяснено е и къде освен в песните оцеляват митичните образи. Същинската част представя самите образи. Разгледани са самодивите и самовилите и това, което олицетворяват, често срещаният мотив за сватбата на самодива със земен човек, противоречивият образ на змията и сложният образ на змея с неговите стихии. Отделно са проследени митологизираните исторически герои и разликата между историческото и митологичното в тях. Последната част свързва песните с празничноритуалния цикъл: обредите, които съпътстват отделните етапи от живота на човека, песните за Коледа, Лазаровден, жътва и седянка, обредите за плодородие и здраве и умилостивителните магически действия. Показано е и кои от старите обичаи са стигнали до днес. Разработката е подходяща за уроците по фолклорен модел за света в 5 клас, за домашна работа и за преговор преди изпитване.
Мозайката от селища, наречена етнос: фолклорната общност, нейното пространство и време и петте разлики между мита и фолклора
Теоретична основа за фолклорния дял: какво представлява фолклорната общност, по какво тя се различава от всички останали и как подрежда света около себе си. В началото е изяснено понятието общност и мястото на фолклорната общност сред другите видове. Оттам изложението извежда основното противопоставяне, чрез което тя се самоопределя, и изброява конкретните области, в които се проявяват разликите между една общност и съседните ѝ. Отделно внимание е обърнато на границата между човешкия и природния свят и на съществата, които според фолклорния човек го населяват. Обяснено е и какво се случва с мита, когато общността престане да го смята за свещен разказ, и какво го заменя. Същинската част е разгърнатият пример: българското село отпреди Освобождението до средата на миналия век. Показани са неговото пространство и неговото време, двата дяла на трудовата година с празниците, които ги разделят, както и връзката между отделното селище и целия етнос. В края е поместена таблица с пет точни разлики между мита и фолклора, готова за преговор и за преписване в тетрадка. Урокът е подходящ за 6. клас, за преговор преди изпитване и за учители, които въвеждат понятията фолклорна общност и фолклорен модел за света.
Два века на пробуждане – анализ на епохата на Българското възраждане и на възрожденската литература, с въпроси и отговори
Обширна разработка върху епохата на Българското възраждане и върху книжнината, създадена в нея. Изложението е организирано в самостоятелни раздели, а към него е приложена и обособена част с въпроси и разгърнати отговори. Уводът очертава мястото на периода в българската история и обяснява защо названието му е буквален превод на понятието за европейската епоха, с която се съотнася. Следва раздел за същността и значението на Възраждането, в който са проследени промените в материалната сфера – в земеделието, търговията и производството – и произтичащото от тях обособяване на нови обществени слоеве, както и културно-просветното обновление, обхванало езика, книгопечатането, изкуствата и обществения живот. Изведени са и четирите основни каузи, около които се обединяват процесите на епохата. Отделен раздел разглежда хронологическите граници на периода и различните становища за неговото начало и край, включително сведение за по-ново научно откритие, което измества представата за началото назад във времето. Следва представяне на трите подпериода с характерните за всеки от тях движения и постижения. Обособена част е посветена на съпоставката между Европейския ренесанс и Българското възраждане – хронологическото несъвпадение, различията в основната задача на двете епохи и ускореното развитие на процесите у нас. Следващият раздел разглежда литературата на Възраждането: отликите ѝ от старобългарската книжнина, връзката ѝ с фолклора, спора за книжовния език и жанровото ѝ развитие. Проследени са и трите развойни етапа с представителните за всеки от тях фигури, както и културните и книжовните средища – манастирите, българските градове, големите центрове на империята и емигрантските колонии. Заключителната част обобщава значението на епохата, а приложените десет въпроса с подробни отговори позволяват разработката да се използва и за самопроверка, и като готова основа за устен отговор или писмена работа.
Времето, което се мери с празници: българският фолклорен календар (учебен текст)
Кратък учебен текст за българския фолклорен календар и за начина, по който земеделската общност е подреждала времето си. Началото припомня какво представлява официалният годишен календар, откъде идва самата дума „календар“ и защо деленето на времето на месеци и години е свързано с движението на небесните тела. Оттам изложението минава към фолклорния календар и към разделянето на годишния кръг на две полугодия, всяко от които започва с точно определен празник. Следва подреден списък на най-важните фолклорни празници през годината заедно с датите им, включително подвижните празници, така че цялата година да се вижда наведнъж. Финалната част обяснява защо празничният цикъл се дели още веднъж и каква е връзката на това деление с двете слънцестояния. Тук е поставен и въпросът за съвпадението между фолклорните и християнските празници, както и понятието, с което фолклористите го назовават. Текстът е подходящ за подготовка по литература в пети клас, за въведение в темата за фолклорния модел за света и за припомняне на празничния цикъл преди работа върху фолклорни творби.
Родовото дърво с корени в миналото: нравствените норми и фолклорният модел за света. Учебен материал по литература
Кратък и ясен учебен текст, който обяснява по какви правила е устроен светът в българския фолклор. Първата част се занимава с нравствените норми. Тя показва какво трайно и значимо се открива зад разнообразието от словесни фолклорни творби, коя е най-съществената ценност за човека от традиционната общност и кои качества са на особена почит сред нея. Втората част представя самия фолклорен модел за света. В центъра му стои родът: обяснено е какво го изгражда, коя е основната му единица и кой образ, преминал във фолклора от митологията, символизира неговата сила и приемствеността между поколенията. Проследено е и как отделните части на този образ съответстват на разпределението на рода във времето. Подходящ е за въведение в раздела за фолклора, за преговор преди изпитване и за подготовка на кратък устен отговор върху ценностите на традиционната българска общност.