Даровете на любовта – диалогичен прочит на „Даровете на влъхвите“ (О. Хенри) и „О, Хенри“ (Георги Господинов)

Две неща, направени с ръце, стоят в началото на това есе и водят целия му ход: бюфетът, който пристига на каруца като царска колесница, и цигулката, която се ражда в тишината на едно мазе. Върху този контраст в повестта „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков е изградена тезата, че любовта не е само чувство, а начин на правене, и че тъкмо тя решава какво от направеното ще остане. Въведението поставя житейския въпрос какво ни преживява и защо, а литературната опора идва от работата на стария лютиер: слушането на явора и елхата, уважението към времето, събрано в дървото, разликата между разговор с материала и наказване на материала. Срещу тази работеща любов е поставена енергията на бюфета, разчетена не като зло, а като болка, гордост и нужда от доказване пред света. Есето продължава с по-незабележимите създания на любовта: млякото и кифлата, изпраните дрехи, отворените прозорци, поканата на обяд и бялата покривка, представени като строителство, по-трайно от всеки шкаф. Отделен акцент е поставен върху предупреждението, че не всяко създаване е любов, и върху връзката между любовта и умението, която есето разглежда като двупосочна. Съвременната част пренася въпроса към живот, свикнал с бързи резултати и с видимост, и към онези решения, които се вземат, когато никой не гледа. Финалната част е лична и конкретна, с няколко трудни стъпки, които авторът поставя пред себе си, а не пред читателя. Есето е подходящо за подготовка по темата за творчеството и духовните ценности у Пасков, за модел на аргументативен текст с личен опит и за самостоятелна работа върху повестта.

1. Ърнест Хемингуей – биографичен и творчески портрет Ърнест Хемингуей е американски писател, прочут с много стегнат и „пестелив“ стил. Роден е на 21 юли 1899 г. в Оук Парк (до Чикаго), щата Илинойс, САЩ. Умира през 1961 г. Той живее в бурно време – войни, пътувания, големи промени в света. Работи като журналист, а после става един от най-влиятелните разказвачи на XX век. Хемингуей пише така, че на повърхността всичко изглежда просто: кратки изречения, малко описания, много диалог. Но под тези „прости“ думи има нещо по-дълбоко.

1. Какъв е жанрът на „Приказка за стълбата“? А) Лирическа елегия с изповеден говорител Б) Сатирична приказка с алегоричен смисъл В) Реалистичен очерк с документални сцени Г) Исторически разказ с хронологичен дневник 2. Как е изградена композицията на творбата? А) Повест с три отделни части и авторови коментари Б) Описателни глави, разделени с подзаглавия В) Монолог на героя с включени писма и записки Г) Диалогова сцена между двама герои с кратки бележки

1. Ивайло Петров – биографичен и творчески портрет Ивайло Петров е литературният псевдоним на Продан Петров Кючуков. Роден е на 19 януари 1923 г. в с. Гюкчедьолюк (днес с. Бдинци, община Добрич) в Добруджа. Това е важно, защото Добруджа не е само “фон” в творчеството му – тя е светоглед, език, характер, памет и морални изпитания. Петров израства в селска среда, учи в Добруджа, по-късно следва право, работи и като редактор. Той е писател, който обича живата реч, селския хумор, грубата истина и “смеха през зъби”.

Този вариант поставя в центъра ценностите – какво е истинско богатство, какво е честност, каква е цената на убеждението. Въпросите тръгват от отделните творби и постепенно ги свързват в обща картина на епохата. Задачите са 26 и се разделят в две части. Първите 23 са с избираем отговор и по четири разгърнати варианта. Групата върху притчата обхваща двете ценности, които утвърждава поведението на разказвача, смисъла на централния символ, начина, по който се постига помирение, и връзката с хуманистичния дух. Групата върху романа проследява до какво води увлечението по книгите, коя черта се проявява най-силно в главния герой, какво разкрива взаимодействието между двамата спътници, как се тълкува най-известният епизод и каква е ролята на смеха – въпрос, който отделя подигравката от съчувствието. Групата върху трагедията разглежда същността на вътрешния конфликт, тълкуването на прочутия въпрос, значението на представлението в двореца и начина, по който финалът допълва образа на героя. Групата върху сонетите е най-обширна: как околните измерват стойността на човека, какво място заема любовта, как се разчита изразът за бедността, какво противопоставя единият сонет, какъв е характерът на описанието в другия, защо се отхвърлят готовите сравнения и какъв образ на чувството се изгражда. Последните въпроси свързват произведенията по двойки и извеждат общото им отношение към човека. Трите отворени задачи изискват писмен отговор: как две творби разбират духовното богатство, каква е цената на идеала при двама герои и каква е приликата и разликата между двата сонета. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е акцентът върху ценностната страна. Въпросите не се задоволяват с това какво се случва в творбите, а питат какво те защитават – и така епохата се разбира не като списък от имена и дати, а като определен поглед към човека. Полезен е и въпросът за ролята на смеха. При образа на странстващия рицар подигравката и съчувствието вървят заедно, а разграничаването им е ключът към правилния прочит на цялата творба. Ценна е и последната отворена задача. Съпоставката между два сонета от един автор изисква внимание към нюанса – и в двата любовта е върховна ценност, но е представена с различен тон и с различен риск. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за дискусия. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък преговор върху целия дял.

1. Валери Петров – биографичен и творчески портрет Валери Петров е един от най-обичаните български поети и преводачи. Роден е на 22 април 1920 г. в София. Живее дълъг живот и оставя след себе си много стихове за деца и възрастни, пиеси, сценарии и блестящи преводи (особено на Шекспир). Най-характерното за него е, че пише умно, но разбираемо, с мек хумор, с топлина към човека, и с много внимание към дребните неща от ежедневието.