Езикът и неговият строеж. Речева ситуация

Тест по български език върху езика и неговия строеж и върху речевата ситуация. Двадесет задачи с избираем отговор проверяват основните понятия от уводния раздел, като всяка от тях стъпва върху кратка житейска сцена. Точно това е и главното предимство на материала. Понятията в този раздел са отвлечени и трудни за усвояване, но тук те са въведени чрез познати положения: урок в клас, покана за рожден ден, разговор по телефона, бележка на хладилника, семейна вечеря, състезание пред публика. Ученикът не заучава определения, а разпознава явлението в обстановка, която му е позната. Първата група задачи разграничава устното от писменото общуване. Няколко примера се редуват така, че ученикът да види разликата не по думите, а по действието – кой говори, кой пише, кой чете. Свързана с тях е и задачата за непрякото общуване, при което разговорът минава през устройство. Следваща линия разглежда официалното и неофициалното общуване. Двете задачи са построени огледално – едната описва изява пред публика, другата разговор между близки, – а неверните варианти предлагат неподходящи основания за преценка, като външни подробности от обстановката. Обемна група задачи е посветена на строежа на езика. Проследена е веригата от звуковете, през думите и изреченията, до текста, като отделни въпроси разглеждат всяко звено. Включена е и задача за самата подредба на равнищата – проверка, която изисква да се схване цялата система наведнъж. Останалите задачи се отнасят до речевата ситуация и нейните съставки. Поотделно са разгледани участниците, условията, предметът на общуването и целта, като целите са застъпени с няколко примера – да убедиш, да се осведомиш, да се забавляваш. Заключителните задачи насочват към уместността: кога е особено важно речта да бъде съобразена с обстановката и как се пише кратка бележка. Неверните варианти заслужават отделна дума. При много от задачите те описват съвсем безобидни всекидневни действия – подреждане на моливи, оцветяване на рисунка, броене на стъпки, – които обаче нямат нищо общо с общуването. Този похват е сполучлив: той кара ученика да се запита кое всъщност прави едно действие общуване и така понятието се изяснява отвътре, чрез отграничаване от онова, което не е. Всички задачи са с еднаква трудност и с кратки формулировки, което позволява тестът да бъде решен бързо – подходящ е и за проверка в началото на учебен час. Форматът е готов за разпечатване: номерирани задачи с по четири ясно отделени варианта. Отговорите са изнесени накрая и всеки е придружен с обяснение от едно изречение, което формулира правилото зад избора. Формулировките са кратки и лесни за запомняне. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, а отделните му части могат да се използват и самостоятелно – например само задачите за строежа на езика или само тези за речевата ситуация. На ученика служи за преговор преди изпитване и помага понятията да се свържат с реални положения от собствения му опит, вместо да останат заучени определения.

Урок, който въвежда едновременно строежа на езика и речевата ситуация, разчертан по минути. Часът започва с една до две минути влизане в клас, като поздравът и първата реплика на учителя са изписани дословно, заедно с обявяването на двете теми. Три минути отиват за езика като основно средство за общуване, а след това шест до осем минути за самия строеж, представен като четири стъпала: звуковете, които в писмената реч стават букви, думите, изреченията и текстът. Всяко стъпало има свой подраздел. Четири до пет минути са отделени за четене на текст за наблюдение, а още толкова за устно упражнение с пропуснати думи върху същия текст. Така теорията веднага се проверява върху конкретен материал. Нататък часът минава към речевата ситуация и към съставките ѝ. Отделно е предвидено и как се обяснява защо изучаването започва от звука, а не от думата. Планът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо речевата ситуация се въвежда именно в този час, а не отделно: строежът на езика придобива смисъл едва когато се види в употреба. В края са добавени и задачи за самостоятелна работа. Подходящ е за въвеждащ урок по български език, за подготовка на млад учител и като модел за собствен план.

Двама души си говорят, но общуване има само когато и двамата разбират. Урокът тръгва от тази разлика. В началото е поставен въпросът какво е общуване, а веднага след него по-точният въпрос: кога можем да кажем, че общуваме. Отговорът е разложен на съставки, всяка с определение: адресант като изпращач и отправител, адресат като получател, средство за предаване на информацията и тема. Едва когато всички са налице, има общуване. Същинската част представя социокултурните сфери на общуването поотделно: битова, естетическа, научна, официално-делова и сферата на масовата комуникация. За всяка е обяснено кой с кого общува и по какъв повод. Следват разделите за езика и културата на общуването и за текста като завършена цялост. Отделно е обяснено и защо културата на общуване не е учтивост, а съобразяване със ситуацията. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо липсата на една-единствена съставка проваля цялото общуване, което се проверява върху конкретни примери от ежедневието. Текстът в края е разгледан като завършена цялост със свои признаци. Подходящ е за въвеждащ урок по български език, за подготовка за класна работа и за самостоятелна работа върху речевата ситуация.

1. Какво е общуване Общуването е процес, при който хората споделят смисъл: казват нещо, разбират го, реагират и така влияят един на друг. Най-често общуваме чрез език (говорене и писане), но участват и други знаци: жестове, мимики, тон, поглед, разстояние между хората. Важно е да запомним: Общуването не е само „да изговориш думи“, а да постигнеш разбиране. Един и същи израз може да означава различни неща според ситуацията и отношенията между хората. 2. Елементи на общуването (как се „сглобява“ един разговор) За да има общуване, обикновено са нужни няколко части:

Проверка на знанията върху езика и неговия строеж и върху речевата ситуация – двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача описва конкретно положение, в което участват деца или възрастни, и изисква то да бъде определено с езиково понятие. Първата линия в теста разграничава видовете общуване. Отделни задачи проверяват писменото и устното общуване, прякото и непрякото, като примерите се редуват така, че разликата да личи от самото действие: кой говори, кой пише, кой изпраща съобщение през устройство. Тук е включена и по-фина задача – размяната на бележки в час, при която ученикът трябва да прецени едновременно вида на общуването и кои са участниците. Следваща група разглежда официалната и неофициалната обстановка. Двете задачи са построени с по четири примера всяка, така че ученикът да сравни различни положения – среща с директор, разговор с лекар, подаване на документ, пикник с приятели – и да отдели онова, което определя вида на общуването. Обособена е линия за строежа на езика. Проследено е как звуковете се отбелязват с букви и образуват дума, кое представлява изречение и кое – текст. Задачите за изречението и за текста са особено сполучливи: сред вариантите са дадени редици от отделни думи, повторени букви и звукоподражания, така че ученикът трябва да разпознае наличието на завършена мисъл и на смислова връзка. Значителна част от задачите се отнасят до съставките на речевата ситуация. Поотделно са разгледани участниците, условията, предметът и целта, като целта е застъпена в няколко задачи с различни примери – да се осведомиш, да поискаш помощ. Отделен въпрос проверява разпознаването на близки и познати участници. Заключителните задачи насочват към уместността на речта и към необходимостта тя да се съобразява със събеседника. Отличителна черта на този вариант е, че нито една задача не пита за определение. Никъде не се търси какво представлява речевата ситуация или как се дефинира текстът – вместо това ученикът трябва да разпознае понятието в жива обстановка. Този подход е по-труден от наизустяването, но и много по-полезен: усвоеното остава свързано с реални случки и се пренася в собствения опит. Неверните варианти често описват действия, които изобщо не са общуване – въртене на гумичка, броене на крачки, гледане на облаци. Така всяка задача незабелязано изяснява и обратното: кога не общуваме. Формулировките са кратки, задачите са с еднаква трудност, а форматът е готов за разпечатване – номерирани въпроси с ясно отделени варианти, подходящи за раздаване в клас без предварителна подготовка. Отговорите са изнесени накрая, всеки с кратко обяснение, което формулира правилото зад избора. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, а отделните му части могат да се дадат и самостоятелно – само задачите за видовете общуване или само тези за строежа на езика. На ученика служи за преговор преди изпитване и за проверка дали умее да разпознава изучените понятия извън учебника, в положения от всекидневието.

Тест по български език върху езика и неговия строеж и върху речевата ситуация – двадесет задачи с избираем отговор. Всяка задача предлага четири кратки сцени от всекидневието и изисква да се посочи онази, която отговаря на зададеното понятие. Този начин на съставяне е и главното предимство на материала. Ученикът не преценява едно положение, а сравнява четири наведнъж, и така се учи да отделя същественото от привидното. За да отговори вярно, той трябва да прегледа всички варианти, а не да спре при първия, който му звучи познато. Началните задачи разграничават видовете общуване. Отделно са проверени наличието на пишещ и четящ, прякото общуване лице в лице, непрякото чрез устройство, устната реч и писмения текст. Тази част покрива основното разграничение в раздела чрез пет последователни задачи с различни примери. Следват две задачи за официалната и неофициалната обстановка, при които са съпоставени срещи с непознати служители и разговори между близки. Обособена е обемна група за съставките на речевата ситуация. Поотделно са разгледани условията, предметът, целта и участниците, като за всяко понятие са предложени четири близки по вид ситуации, между които разликата е именно в търсения елемент. Линията за строежа на езика обхваща четири задачи: как звуковете се записват с букви, кое е изречение за разлика от изброяване на думи или звукоподражания, кое е текст и коя е правилната последователност на равнищата. Особено ценни са няколко задачи с по-висока трудност. Едната изисква да се открие пример, който е едновременно писмен и непряк – съчетание на два признака. Друга пита за кой елемент от ситуацията се грижи правилото да не се прекъсва говорещият. Трета проверява кога условията могат да доведат до объркване, ако не бъдат съобразени. Заключителните задачи се отнасят до подходящото обръщение към непознат възрастен, до целта за забавление и до разпознаването на ежедневен проблем като предмет на разговора. Заслужава внимание и задачата, при която трябва да се съчетаят два признака наведнъж. Тя показва, че видовете общуване не се изключват взаимно – един и същ случай може да бъде едновременно писмен и непряк. Такова наблюдение рядко се прави в час, а е важно, защото учи ученика да не поставя явленията в отделни кутийки. Неверните варианти са изградени от реални и напълно правдоподобни всекидневни действия, които обаче не отговарят на търсеното понятие. Затова отговорът не може да се получи по изключване, а изисква проверка на всеки от четирите примера. Формулировките са кратки и достъпни, а форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, подходящи за раздаване в клас без предварителна подготовка. Отговорите са изнесени накрая с кратко обяснение към всеки, което назовава правилото зад избора. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, с бърза проверка и възможност да се използва на части. На ученика служи за преговор преди изпитване и го научава да разпознава изучените понятия в положения, каквито среща всеки ден.