Общуването в лингвистичен, психолингвистичен и социален аспект – 11. клас. Учебна разработка с примери и упражнения

Проверка върху уводния раздел по български език, която обвързва теоретичните понятия с представата за езика като част от личността. Началото стъпва върху кратък разказ за училищна изложба в деня на родния език и за дискусията, която тя предизвиква сред учениците. Петте задачи към него проверяват разбирането на надписа върху таблото, съдържанието на илюстрациите, темата на разговора, смисъла на заключителните думи на класния ръководител и разпознаването на стила. Текстът е подбран така, че сам да въвежда основната идея на раздела – че начинът на говорене разкрива кой е човекът. Втората част обхваща теоретичните понятия. Първият кръг се отнася до основното разграничение между език и реч и до определението за езикови единици с изброяване на всички равнища. Вторият кръг разглежда общуването: задължителните участници, понятието речев етикет, ситуативният контекст и неговите съставки, както и релефният код – рядко проверяван, но важен пример за начин на предаване на съобщение. Трети кръг е насочен към връзката между езика и обществото: предметът на социолингвистиката, ролята на обществото при изграждането на езиковата картина на света, съдържанието на личния речев репертоар. Четвърти обхваща културата и езиковата култура, включително задача с отрицателна формулировка за това какво не спада към културата на общуването. Последните три задачи изискват писане и са с нарастваща свобода. Първата иска три собствени примера от всекидневието за промяна на речта според събеседника, заедно с обосновка. Втората изисква обяснение на едно от по-абстрактните понятия в раздела, подкрепено с пример именно от българския език. Третата е кратко мнение по въпроса защо езикът е и израз на идентичност. Отговорите са изнесени след задачите – с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни текстове към отворените, включително конкретни примери от българската лексика. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а трите отворени задачи са добро упражнение преди писане на кратък текст с изразяване на мнение.

Тест, който съчетава две различни по характер проверки – работа с непознат текст и владеене на понятийния апарат, свързан с езика и общуването. Началото стъпва върху кратък художествен откъс за ученичка в ново училище, където тя открива значението на учтивото общуване. Петте задачи към него проверяват основни умения за четене: разпознаване на отношението между участниците, извличане на дефиниция от текста, определяне на причината за размисъла на героинята и разпознаване на стила, в който е написан откъсът. Втората и по-обемна част е насочена към теоретичните понятия. Тя обхваща няколко тематични кръга. Първият е свързан с езикознанието и предмета му, включително разграничението между живи и мъртви езици и определението за език като система. Вторият кръг разглежда комуникативната ситуация и нейните елементи, видовете комуникативни канали с разграничение между еднопосочни и двупосочни, както и понятието за графичен код. Тук е включена и задача с отрицателна формулировка, изискваща да се посочи кое не е елемент от комуникативната ситуация. Трети кръг задачи е посветен на социалния контекст, на предмета на социолингвистиката и на връзката между личността и нейния речеви репертоар. Четвърти обхваща понятията за култура и езикова култура, включително задача за това кое не е характеристика на високата езикова култура. Отделна задача изяснява съотношението между език и реч. Последните три задачи са с разгърнат отговор и оставено място за писане. Те изискват не възпроизвеждане на определение, а разсъждение с примери: как социалният контекст променя начина на говорене в различни ситуации, какви последици има ниската езикова култура за общуването в обществото и защо високата езикова култура е важна за самата личност. Отговорите са изнесени след задачите. Всеки верен вариант е придружен с кратко обяснение, а за отворените задачи са дадени примерни отговори с конкретни житейски примери. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране – затворените задачи проверяват понятията, отворените изискват собствено разсъждение. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последните три задачи са добро упражнение преди писане на кратък аргументативен текст.

Всяко изречение казва повече от това, което съобщава – издава възраст, среда, професия, отношение към събеседника. Точно тази връзка между социалния профил на говорещия и езиковия му избор стои в центъра на настоящия учебен материал по български език. Изложението започва с въвеждащ въпрос за това защо „кои сме“ определя „как говорим“ и очертава какво всъщност показваме в общуването освен фактическата информация. Оттук се преминава към систематично описание на социалните параметри, които формират речевото поведение – възраст, роли, образование и езикова компетентност, професия и институционална принадлежност, статус и властови отношения, регион, етнокултурна среда и двуезичие, групова принадлежност, комуникативен опит. Всеки параметър е представен с посочване на конкретните езикови равнища, върху които влияе. Отделен раздел е посветен на речевите особености като маркери на социалния профил. Те са подредени по равнища – фонетично, лексикално, граматично и синтактично, прагматично и дискурсно – с примери за типични прояви на всяко от тях. Тук е поставено и важно методическо уточнение за това как маркерите се тълкуват коректно, без да се превръщат в етикет. Същинската практическа част предлага рамка за наблюдение и анализ, изградена в последователни стъпки: описание на комуникативното събитие, определяне на участниците и ролите, откриване на езиковите маркери, свързването им със социалната функция и оценка на ефекта. Всяка стъпка е разгърната чрез насочващи въпроси, което позволява рамката да се приложи веднага върху конкретен текст или разговор. Следва разглеждане на речевия акт от двете позиции – на отправителя и на получателя. От страна на говорещия са проследени намерението, планирането, кодирането, изборът на канал, стратегиите за учтивост и очакването на реакция; от страна на слушащия – декодирането, интерпретацията на намерението, оценката на говорещия, обратната връзка и реакцията. Самостоятелен акцент е поставен върху устното изказване и адаптацията към аудиторията. Описани са типичните реакции на слушателите и техните външни признаци, следвани от практически техники за реагиране – преформулиране, пример, проверка за разбиране, работа с темпа и паузите, промяна на стила, поправка при недоразумение. Разгледана е и социалната цел на самата адаптация. Разделът за оценяване дава критерии за успешност на собствен и чужд текст, оформени като контролен списък от въпроси, както и типични причини за комуникативен неуспех, свързани с несъответствие между социална роля и стил. Материалът завършва с кратко обобщение на основните положения и – което е особено ценно – с втора, силно опростена версия на цялата тема, написана с достъпен език и кратки формулировки. На учителя разработката служи като готова основа за урок, за упражнение по анализ на речева ситуация и за диференцирана работа благодарение на двете нива на изложение. На ученика дава подреден конспект за преговор, работеща схема за писмен анализ и опростен вариант за първоначално усвояване на понятията.

Проверка, в която теоретичните понятия за езика и общуването се съчетават с работа върху конкретен текст и с три задачи, изискващи собствено писмено разсъждение. Началото стъпва върху кратък откъс за състезание по дебати, в което участници разсъждават какво означава да си езиково културен човек. Петте задачи към него проверяват разбирането на изказванията на двамата участници, оценката на журито, причината за тази оценка и разпознаването на стила, в който е написан текстът. Тъй като самият откъс говори за езикова култура, той въвежда естествено и следващата, теоретична част. Втората част обхваща понятията в няколко тематични кръга. Първият се отнася до типовете езици – разграничението между мъртви и изчезнали, което изисква точност, а не обща представа. Вторият кръг е посветен на комуникативната ситуация: нейните съставки, значението на комуникативния канал, разграничението между еднопосочни и двупосочни канали, както и задача с отрицателна формулировка за видовете контекст. Трети кръг разглежда по-абстрактни понятия – езиковата картина на света и начина, по който всеки народ назовава действителността, предмета на социолингвистиката, съотношението между език и реч. Четвърти обхваща личния речев репертоар с разграничение между личното и общественото равнище, понятието за култура и признаците на високата езикова култура. Последните три задачи изискват писане. Първата е насочена към комуникативната ситуация: ученикът трябва сам да избере три елемента и да обоснове тяхното значение с примери. Втората изисква разсъждение за ролята на езиковата култура за мястото на човека в обществото. Третата е най-обемна – създаване на кратък свързан текст по зададена тема, свързана с избора на езикови средства според ситуацията. Към всяка отворена задача има насока в скоби, която ориентира какво се очаква. Отговорите са изнесени след задачите, с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни отговори към отворените, включително готов образец на кратък текст. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последната задача е упражнение с пряка полза – създаването на кратък аргументативен текст се изисква и на изпит.

Езикът е стълба от четири стъпала и всяко стъпало стъпва на предишното. Урокът показва строежа му отдолу нагоре. В началото е обяснено защо хората използват езика и какво им позволява той, а веднага след това е представен самият строеж в четири номерирани стъпала: звукове, които в писмената реч стават букви, думи, изречения и текст. Отделно място е отделено на един любопитен случай: кога собственото име става нарицателно. Разгледани са конкретни примери като „сандвич“, „мелба“ и „хулиган“, всеки с историята си, което прави темата запомняща се. Следва устно упражнение върху строежа на текста, а веднага след него отговорът за проверка, така че ученикът да може да работи самостоятелно. Втората част на урока е посветена на речевата ситуация: какво представлява тя и какви са съставките ѝ. Материалът съдържа и въпроси с отговори, както и задачи. Отделно е обяснено и защо изучаването на строежа започва от звука, а не от думата, и какво би се загубило при обратния ред. Примерите са подбрани от ежедневието, за да се вижда, че става дума за собствения език на ученика, а не за учебникарска схема. Подходящ е за въвеждащ урок по български език, за упражнение върху строежа на езика и за самостоятелна работа.

Двама души си говорят, но общуване има само когато и двамата разбират. Урокът тръгва от тази разлика. В началото е поставен въпросът какво е общуване, а веднага след него по-точният въпрос: кога можем да кажем, че общуваме. Отговорът е разложен на съставки, всяка с определение: адресант като изпращач и отправител, адресат като получател, средство за предаване на информацията и тема. Едва когато всички са налице, има общуване. Същинската част представя социокултурните сфери на общуването поотделно: битова, естетическа, научна, официално-делова и сферата на масовата комуникация. За всяка е обяснено кой с кого общува и по какъв повод. Следват разделите за езика и културата на общуването и за текста като завършена цялост. Отделно е обяснено и защо културата на общуване не е учтивост, а съобразяване със ситуацията. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо липсата на една-единствена съставка проваля цялото общуване, което се проверява върху конкретни примери от ежедневието. Текстът в края е разгледан като завършена цялост със свои признаци. Подходящ е за въвеждащ урок по български език, за подготовка за класна работа и за самостоятелна работа върху речевата ситуация.