1. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЪЧИНЕНИЕТО ЕСЕ

... предметът на моята книга съм самият аз.
Мишел дьо Монтен

За основоположник на жанра есе се сочи Монтен, най-големият френски ренесансов мислител – философ, хуманист и писател. Заглавието на емблематичните му „Опити“, публикувани през 1580 г. (думата есе е френска по произход, essai – опит), както и обръщението на Монтен към читателя отвеждат към същността на есето – опит да опознаеш, да разкриеш себе си.
Оттогава до днес за есето са изказани много и различни становища, от които става видно, че е трудно да се даде дефиниция, изразяваща в пълнота особеностите на есето. Най-общо определението за есе се свежда до следното - есето е аргументативен текст, изграден въз основа на обосновани разсъждения по даден проблем, представящи собствена оценъчна позиция.
А защо учениците предпочитат да пишат есе?
Въпрос, който до голяма степен намира отговор в спецификите на съчинението есе. Есето е израз на собствени съждения, породени от свободния полет на мисълта, а не от обичайните стандартни тълкувания. Разбира се, есето не се създава от автора за самия него (колкото и строго лични и интимни да са изказаните съждения), а за въображаем събеседник, за читателя, откъдето идва и неговата диалогичност. И за да уважава мисленето на автора, читателят би следвало да е респектирай от неговия подход, от познанията, от ценностната му система, от езиковата и речевата му култура. Поради това и в съчинението есе оригиналната мисъл и уникалният изказ са особено важни, откъдето идват и отличителните му белези – образни, експресивни и емоционални разсъждения, подкрепени с интересни примери, с интригуващи факти. Неповторимият изказ се постига чрез съчетаването на различни езикови стилове, чрез употребата на тропи и фигури от всякакъв вид.

2. СЪДЪРЖАТЕЛНО-КОМПОЗИЦИОННИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕСЕТО

Съдържанието на есето е обусловено от поставения в заглавието проблем, по който се обосновава целенасочено становище, позиция. Заглавието е ключът към определянето на темата, обединяваща съдържанието на целия текст.
Фундамент на есето са тезата и аргументите. Тезата съставлява основната мисъл по поставения проблем. Нейното изграждане/формулиране изисква целенасочени, задълбочени разсъждения, представени обобщено, синтезирано. Ето какво отбелязват изследователите по този въпрос: „Ако не може да обобщи накратко, в едно-две изречения становището си по проблема, авторът все още не е готов да пише есе“. („Писмените ученически текстове. Част втора“. Маргарита Георгиева, Ивелина Савова, 2003: 218). Мястото на тезата е различно – в началото, в края на текста. Понякога тезата е скрита. Скритата теза се разбира едва когато читателят се запознае с целия текст. Основното становище може да бъде изразено чрез определено твърдение, но може и чрез реторични въпроси, представящи отговора.
Например: Но какво е животът без мечти? Простихме грабежите всякакви, но за мечтите... дали ще простим?
Критерий за правилност на тезата няма, но за оригиналност – да. Това, разбира се, не означава изкуствено, натруфено оригиналничене, а собствена гледна точка, несъобразяваща се е общоприетите мнения.
Отделните аспекти на основната мисъл се доразвиват и конкретизират в подтезите. Подтезите могат да бъдат изградени и антитезисно – противопоставянето на общоприети схващания също утвърждава основната мисъл.
Например: Всички казват „Той е луд“. Дали е луд, или е нестандартен, различен?
Основната мисъл се доказва чрез аргументите – разсъждения по поставения проблем, провокирани от различни асоциации, подкрепени е факти, с конкретни примери. Подредбата на аргументите е свободна, по преценка на пишещия, т.е. отсъства каквато и да било предварително зададена схема. Свободната постройка обаче не отменя изискването всеки от представените аргументи да е подчинен на темата, да подкрепя/доказва основната мисъл и между самите аргументи да съществува логическа обвързаност.
Например: Безспорно словото е в основата на човешкото развитие. То отличава човека от останалите живи същества на планетата. Благодарение на словото всички ние, хората, общуваме помежду си.
Общуваме, но дали се разбираме? Фактите сочат, че да общуваш, е едно, а да се разбираш, е нещо коренно различно...
Да обобщим – композицията на есето включва познатите увод, изложение и заключение, като уводът и заключението не са задължителни, а изложението се състои от теза и аргументи. Композицията на есето се отличава с това, че не е строго регламентирана. Композиционният модел е съответен на авторовата логика за представяне на съдържанието, пишещият преценява как да структурира своя текст, в каква последователност да изложи разсъжденията си върху отделните аспекти на поставения проблем (последователността може да е съобразена е хронологията, но може и да е породена от стремеж към постепенно засилване на интереса спрямо разсъжденията, фактите). Постройката на текста е със свободна организация, като отделните композиционни части на есето са логически обвързани както с поставения проблем, така и помежду си.