„Мадрид е наш!“: „Испания“ от Никола Вапцаров, пълният текст на стихотворението

Пред теб е самото произведение, а не разказ за него: „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин в български стихотворен превод, четим изцяло на страницата. Именно затова текстът е удобен за точно цитиране при подготовка на анализ, съчинение, реферат или отговор на литературен въпрос, а не само за преразказ по чужди думи. Изданието започва с авторовото посвещение, в което Пушкин представя творбата като скъп залог на вярна дружба и предупреждава, че стиховете му са пъстри, ту шеговити, ту печални, родени и в безгрижни часове, и в безсъници. След него върви първата глава с епиграфа от княз Вяземски и с представянето на героя: домашното възпитание при чуждите гувернантки, лустрото на светското образование, езиците и танците, познанията, които стигат само колкото да блеснат в разговор. Оттам нататък текстът следва деня на Онегин в столицата, разходките, театъра, кабинета му, бала до зори и умората, която идва след всичко това, а после и заминаването при болния му вуйчо, наследството и първите му дни на село. Романът в стихове тече в характерните римувани четиринадесетстишни строфи, номерирани една след друга, а между тях се вплитат авторовите отклонения, в които разказвачът говори за себе си, за своята младост и за разликата между него и неговия герой. Оригиналната композиция е запазена, така че всяка строфа може да се намери по номер, а повествованието продължава глава след глава в същия стихотворен строй. Още в първата глава се вижда и онова, което прави романа необичаен за времето си: разказвачът не се крие зад героя, а спори с него, шегува се със себе си и предупреждава читателя да не бърка двамата. Тъкмо тези места са най-полезни при писане, защото дават готови опори за разсъждение върху иронията, върху отношението автор и герой и върху скуката, която движи Онегин. Текстът е подходящ за четене вкъщи и в час, за откриване и извеждане на цитати, за характеристика на героя, за наблюдения върху иронията на разказвача и върху ролята на авторовите отклонения, както и за подготовка по темите за романтическия герой и за руската класика.

Пълният текст на стихотворението „Писмо“ от Никола Вапцаров, поместен без съкращения и без коментар. Творбата започва с познатото обръщение към спомена за морето, машините и трюмовете, пълни с лепкав мрак, и продължава с копнежа по далечните пристанища и по едрите звезди, а оттам стига до онова, което е останало от този копнеж. Страницата дава текста такъв, какъвто е, с оригиналната му строфична подредба и пунктуация. Тя е полезна, когато стихотворението трябва да се прочете наизуст, да се цитира точно в съчинение или в отговор на литературен въпрос, или да се провери как точно звучи даден стих, преди да бъде използван като опора в анализ. Тук няма да намерите анализ, тълкуване, въпроси или готови изводи. Има само творбата, но цялата и в достоверен вид, което при цитиране е по-важно от всяко обяснение. Стихотворението е сред най-често изучаваните творби на Вапцаров и се среща както в класни работи, така и в изпитни варианти, затова точният му текст трябва да е под ръка при всяка подготовка. Материалът е подходящ за заучаване наизуст, за точно цитиране при писане и за самостоятелен прочит преди работа върху анализ на стихотворението.

1. От кое стихотворение са стиховете? Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай. A) „Писмо“ Б) „Сън“ B) „Вяра“ Г) „Прощално“ 2. От кое стихотворение са стиховете? За него - Живота - направил бих всичко. - Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък, бих търсил в простора

Поетът се обръща към собствената си песен като към жена, която се завръща при него след дълго скитане: тук е поместен целият текст на творбата, без съкращения и без коментар между строфите. Стихотворението започва със завръщането, с наведената глава и с думите, че назад няма какво да се гледа. Оттам нататък следва дълга поредица от въпроси, с които говорещият изрежда местата, където песента е била без него и заедно с него: при бедния труженик в прихлупената изба, при селянина в полето, из тъмните балкани над гроба на великаните, пред развратницата и пред невинността. Средната част е разказ за самото преследване, за ревността и безсилието, за претърсените на миг пленени души и за онова, което търсенето на истината и на лъжата в тях оставя накрая. Последните строфи преобръщат посоката: от скитането се стига до върха на самотата и до финал, изграден върху образите на пламъка, дима и горенето. Творбата е удобна за наизустяване, за точно цитиране в анализ или съчинение върху символизма у Яворов и за наблюдение върху обръщението, реторичния въпрос и повторението като организиращи похвати.

Целият текст на „Двубой“ от Никола Вапцаров, поместен без съкращения и без придружаващ разбор, така както стихотворението се чете на глас и се учи наизуст. Творбата започва като схватка между двама противници, вплели здраво ръце един в друг. Още в първите стихове става ясно, че срещу лирическия говорител не стои човек, а самият „разкапан, озлобен живот“, и че двубоят между тях не започва сега, а се води от дълги дни. Оттам нататък текстът върви на картини и всяка от тях показва по една смърт: избухналата в мината газ и петнадесетте затрупани човека; изпуснатият пистолет пред прага на един бордей; застреляният из засада на мокрия паваж; детето, което умира на барикада в Париж с усмивка на устните. След всяка картина се връща един и същ въпрос към противника и един и същ отговор, който свързва всички тези хора в едно. Следва обратът: моторът, прорязал мъглите с крилата си, и човекът, вперил поглед в компаса. Отговорът на въпроса кой е бил той е същият както преди, но вече означава друго. Финалната част е предизвикателството към противника, чиито сили се изчерпват, и обещанието какъв живот ще бъде изграден на негово място. Последните стихове са оставени за самия текст. Записът пази характерната Вапцарова графика: стъпаловидно разположените стихове и отделените, изнесени встрани думи, тоест начина, по който творбата изглежда на страницата. Полезен за четене вкъщи, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в отговор на литературен въпрос, за учене наизуст и за проследяване на композицията, тъй като целият текст стои на едно място.

Три думи решават тона на цялата творба: земята е чужда. Тук е поместен текстът на стихотворението „Земя“ от Никола Вапцаров, така както стои на страницата, без съпътстващ разбор и без осъвременяване на езика. Творбата започва с отричането: земята, по която лирическият говорител тъпче всеки ден и която пролетният вятър пробужда, не е негова. Оттам стихът минава през сутрешния фабричен път, задръстен от рубашки, и стига до горчивото признание, че сърцето и умът са слети с работата, но земята не се усеща своя. Втората част е обърната към другата земя, онази отвъд спомена: слънчевите водопади над нея, Пирин в небето, илинденските приказки на мурите, лазурът над Охрид и светлият бряг на Егея. Публикуваният запис стига до стиха за телените мрежи по Беласица. Текстът е удобен за наизустяване, за точно цитиране при анализ на Вапцаровата лирика и за съпоставка с другите му стихотворения за родината и за труда.