Исторически легенди и предания

В по-близкото минало са се родили нашите исторически легенди и предания.

Едни от най-хубавите са посветени на столичния град. Днешното име София идва след названията Сердика, Триадица и Средец и се свързва с християнската покровителка на един гръцки цар - София. В нейна чест издигат голяма и хубава църква в полите на Витоша. Хората от цялата област идват да се черкуват в нея, а на 17 септември празнуват деня на светицата-покровителка.

Според друга легенда, името на града дава София - дъщеря на Византийския император Юстиниян. Тя е тежко болна и затова й препоръчват да напусне родния си град и да заживее на друго място. Където въздухът и водата са по-добри. По съвет на верни императорски хора, София се заселва в подножието на Витоша и скоро оздравява. За благодарност построява църква, която носи нейното име и на милосърдната християнка София и трите й дъщери - Вяра, Надежда и Любов.

Така легендата свързва името на града с християнските ценности и вярата, които започват да оказват силно влияние върху народното творчество. Но преданието не свършва дотук, а дава и отговор за произхода на лечебните минерални извори край нашата столица. Те са родени от сълзите на София, която Бог въздига на небето, за да я спаси от коварния й брат. Той пожелава да я убие, защото завистта за прекрасния град, в който живее, събужда желание да властва над него. Замахва с меча да посече сестра си, но тя преминава през заключените двери на олтара като по чудо и Бог я възнася на небето. Жално оглежда София прекрасните места, където е живяла, и сълзи се отронват от очите й. Там, където капват, бликат и до днес лековити извори. Така чудото неизменно присъства в легендите и преданията, за да подкрепя вярата на хората в доброто.

Друга легенда за София разказва, че колкото и турците да се опитвали да разрушат прекрасния храм, не успяват. Страшни гръмотевици и светкавици раздират небето и се пролива пороен дъжд. И винаги след техните набези срещу църквата умират по единадесет турски семейства.

Ето как народът се е стремял с чудесата на легендите да опази народната памет, да съхрани и пренесе през вековете родолюбието и християнските ценности. Затова толкова често в преданията се среща мотивът за вкаменяването на предателите на българското име. На 21 км от София, по пътя за Самоков се намират следите на Урвичката крепост. Нейните защитници много пъти устояват на вражеските нападения. Но идва предателството. Овчарката Ведена от село Бистрица издава къде се намира вратата, през която нощем бранителите на крепостта слизат за вода. Този грях селянката сторва, за да не убият турците нея и сина й Нейчо. От стените на Урвич царските съгледвачи виждат овчарката как говори с турския паша и се досещат за предателството. Те укриват съкровището и царските знаци, пускат водите на Искъра да ги залеят и напускат крепостта. Турците превземат Урвич, а предателката Ведена, заедно с детето си, се вкаменява на брега на реката. Хората нарекли реката Веденина, за да се помни, че жестока присъда чака всеки предател на народа.

Наред с обяснението за разрушаването на Урвичката крепост, легендата подсказва, че хората са се стремили да разгадаят и имената на реки, природни образувания и чудни местности, дошли при нас от миналото.

Прочутата местност Тодорини кукли носи името на храбрата мома Тодора, която сама посред нощ, за да засрами страхливите мъже, отива в планината и забива своите „кукли" (къдели) над една стръмна пропаст. Но в тъмното ги забожда в земята през полите на дрехата си. Когато се дръпва да се освободи, дрехата се скъсва и тя полетява в пропастта.

В нашия фолклор има чудни легенди и за сътворението на Млечния път, и защо Слънцето и Луната не светят по едно и също време, и за произхода на мечката. Затова ги определяме като: исторически - за лица и събития; легенди за строежи, природни образувания и местности; християнски; легенди за произхода на животни, птици и растения.

Това словесно богатство е неделима част от народното творчество и винаги се е радвало на голям интерес от малки и големи.