Коледа
Зареждане на оценките…
■ КОЛЕДА
Коледа е първият и най-големият от зимните празници. Той датира от дълбока древност и е свързан с един от четирите основни момента на слънчевия календар – най-дългата нощ и най-късия ден. Името му е свързано с римската дума calendae, с която се означавали първите дни на новата година – същата, от която произлиза и думата календар.
■ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
С възприемане на християнството постепенно древният езически празник започва да се почита на 25 декември като ден на раждането на Иисус Христос – Рождество Христово.
■ ОЧАКВАНЕ НА НОВОТО, ВЯРАТА В ДОБРОТО
Поради близостта на Коледа с Нова година двата празника оформят общ коледно-новогодишен празничен цикъл. Освен по време двата празника са близки и по значение. Основната представа, с която те се свързват, е за начало - за нещо ново, което ще е добро и ще се развива. Очакването на новото и надеждата за добро идват от първичното знание на човека, че точно от този момент, когато денят е най-къс и светлината е най-оскъдна, часовете на слънцето започват да растат, а нощта започва да отстъпва. Коледа е празникът, който учи, че и в най-тежък момент трябва да живеем с вяра и надежда.
■ БЪДНИ ВЕЧЕР
Празнуването на Коледа започва от предната вечер, наричана Бъдни вечер. По традиция на тази вечер около трапезата се събира цялото семейство. Прието е да се сервират само постни ястия.
Името на Бъдни вечер идва от бъдника - дебел пън, който гори в огъня и с топлината и светлината си символизира раждането на новото слънце и на Христос. Бъдник се нарича също и обредната пита с пара в средата. На Бъдни вечер се гадае бъдещето.
■ КОЛЕДУВАНЕ
В българските народни традиции Коледа се съпровожда с обреди, в които водещо е желанието за здраве, плодородие и богатство. Най-разпространеният от тях е коледуването. В него група момчета или млади мъже, наречени коледари, обикалят от къща на къща и пеят песни, които се състоят главно от благопожелания към стопаните. Традиционните пожелания са за здраве и богатство в семейството, за добро бъдеще на младите, за богата реколта в земеделието, за плодовитост на животните. След като изпеят песните си, коледарите получават щедри дарове от стопаните. Смята се, че колкото по-щедри са даровете, толкова по-благодатна ще е и годината.
■ КОДЕДАРСКИ ПЕСНИ
Коледарските песни са календарно-обредни песни. Най-често те са малки по обем, но са богати на чувства, които изразяват настроението на празника.
Образите в коледарските песни често се представят по еднотипен начин. В песента „Станенине, господине“ например такива постоянни изрази са козици виторожки, кравици белобозки и кобилки лекогривки.
Коледарските песни имат характерно начало - те започват с обръщение към самия празник или към някакъв негов елемент. Най-популярната коледна народна песен започва с думите Ой, Коледо, мой Коледо!. С обръщение започва „Станенине, господине“, както и следващата песен „Ой те, дръвце, право дръвце“.
Отделните народи имат свои коледни песни. Някои от тях са придобили международна популярност и се пеят на различни места по света. Такива са „Тиха нощ, свята нощ“ и „Елхови лес“.
■ СУРВАКАНЕТО
Коледните празници естествено преминават в празненствата за Нова година, почитана още и като Васильовден (деня на свети Васил). Посрещането на Нова година е съпроводено също с обреди, най-характерен от които е сурвакането. Сурвачката се приготвя от украсен дрянов клон. Сурвакането е придружено с благословии, които са близки по съдържание с тези от коледуването.
■ ТЕМИТЕ
Дървото е постоянна тема в митовете и във фолклорните произведения, посветени на основните въпроси, свързани с човека и света. То се появява в митологията като космическо дърво. Чрез родословното дърво се представят семейните отношения.
Коледната елха и дрянът, от който се прави новогодишната сурвачка, приличат на космическото дърво, защото ролята им е да свържат хората с Бога. В песента „Ой те, дръвце...“ тази роля на сурвачката е пряко назована: слез ’ ще по мене млада бога. Чрез образа на дървото се възпроизвежда митичната представа за вертикалното устройство на света. Това обяснява присъствието на стихове като тамо горе на планина и ще порасна дор до небо,// клон ще пусна дор до земя в песента.
ЗАЩО НА КОЛЕДА СЕ УКРАСЯВАТ ЕЛХИ?
На 24 декември най-ранните християни празнували заедно с Коледа и деня на първите хора – Адам и Ева. На празника се показвало и това как те изяждат ябълката на познанието от райското дърво. Тъй като през зимата ябълковите дръвчета са без листа и плодове, започнали да ги заместват с елхи, накичени с ябълки. По-късно към украсата били прибавени свещички, гирлянди и сухи сладки, а на върха поставяли звезда, която напомняла за Витлеемската звезда, възвестила раждането на Христос.
Един от най-важните еврейски празници Ханука („празникът на освещаването“, или „празник на светлините“) се отбелязва близо до Коледа. Той е установен от еврейските мъдреци и разказва история, случила се преди повече от две хиляди години, когато народът им бил под чужда власт. На евреите било забранено да живеят и да се молят по своите религиозни закони. Традиционният им седемсвещник, наречен Менора, бил угасен и осквернен. Евреите се вдигнали на въстание. След победата влезли в храма и поискали да запалят отново седемсвещника, но намерили само една малка стомничка със зехтин, който можел да послужи само за един ден. Тогава станало чудото. Олиото горяло в свещника цели осем дни, за които било приготвено ново, чисто олио.
Ромите празнуват своята Нова година на 14 януари (така наречения нов стил) в чест на св. Васил. Празника си наричат Банго Васили (куцият Васил). На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие. Коли се курбан за Банго Васил – най-често гъска. На трапезата има още сарми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекалява и се благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели, съпроводени с богати трапези и веселби.