Коледа в народния календар: празникът, трапезата на Бъдни вечер, бъдникът и коледуването, учебен текст
Зареждане на оценките…
Коледа е фолклорен празник, който се отбелязва на 25 декември. С него се поставя началото на годишния празничен и трудов цикъл. В различните народни говори е известен още като Божич или Божик. Съвпада с християнския празник Рождество Христово и е повлиян от него. Названието „Коледа“ подобно на думата „календар“ произхожда от латинската дума „календи“.
В християнството датата 25 декември е приета за рождена дата на Исус Христос. Това оказва влияние върху цялата коледна обредност. Основната тема е раждането на младия Бог. В Коледа са отразени и множество предхристиянски вярвания, в които основен е култът към Слънцето – то се осмисля като божество. Това е причината в коледарските песни да се пее за Млада бога, за Господ, за Христа бога, но и за раждането на новото Слънце.
Ето как изглежда роденият на Коледа Бог:
Моят син, той си личи –
на чело му – ясно слънце,
на гърди му – ясен месец,
на глава му – дребни звезди.
„Народни песни от Североизточна България“
КОЛЕДНАТА ОБРЕДНОСТ
Коледната обредност се разгръща в обичаите на Бъдни вечер (24 декември) и в коледуването.
• Трапезата на Бъдни вечер е важна част от коледната обредност. Ястията са постни и нечетен брой. Трапезата е изобилна, за да е богата и предстоящата година. Обредният хляб на Бъдни вечер е знаков за трапезата. В старите традиции на българите хлябът (краваите) са били повече – за овчаря, за лозаря, за орача, за коледарите. В средата на трапезата се поставял краваят боговица, който символизира тялото на Христос. Той се разчупва от най-възрастния мъж в къщата на толкова части, колкото са хората на трапезата. Трапезата се кади с тамян пак от най-възрастния мъж. Движенията му при каденето са от дясно наляво, както се жъне жито. Докато кади, произнася християнската молитва „Отче наш“.
Трапезата има и важно символично значение. Тя не е само място, където се поставя храната – вярва се, че на нея заедно със семейството сядат и християнските светци. Ето един пример:
Що ми е мило и драго
на небе месец да гледам,
около месец – ограда,
сред оградата – трапеза,
на трапезата – три светци:
най-напред – свети Илия,
до него – сестра Мария,
и до нея – свети Петър.
Виждаме, че трапезата е свещено място. Тя е едновременно на земята, но и небесна трапеза, на която седят едни от най-важните християнски светци.
• Бъдникът е основен символ в обредността на Бъдни вечер. Това е здраво дърво – дъб или круша, което трябва да гори през цялата нощ. Дървото се отсича предишния ден от момък, на когото му предстои женитба. Дървото не е обикновено. То се подготвя да бъде бъдник, като откъм дебелата част се издълбава дупка. В нея се слагат зехтин, тамян и восък и се запушва с дървен клин. Обредът се нарича „миросване“. Докато се извършва, се пее обредна песен. След това бъдникът се повива с бяло платно. Тези действия подсказват, че към бъдника се отнасят като към тяло, което се освещава. Горящият бъдник символизира Слънцето и неговото раждане.
• Коледуването е един от най-важните ритуали в коледната обредност. Това е ритуал, който отбелязва преминаването на момчетата от общността на децата в общността на мъжете. Коледарската дружина символично се осмисля като воинска група, а участниците в нея – като воини.
Основни участници в коледуването са неженени момци. За Коледа момчетата за пръв път обличат празнично облекло и запасват пояс, с което отбелязват своето възмъжаване. Подготовката на коледарите започва още от Игнажден (20 декември). Те разучават коледарски песни и определят водач на групата – станеник, цар.
Водачът на групата е по-възрастен женен мъж. В неговия дом се разучават песните, разпределят се групите и се определя как ще се движат. Движението на дружината е от изток на запад, с което подражават на движението на слънцето.
Свързани материали
Коледа и Бъдни вечер в българския фолклорен календар
Учебният материал „Коледа и Бъдни вечер в българския фолклорен календар“ представя празниците чрез техните обичаи, участници и символични образи. Изложението съчетава обща празнична рамка с по-подробно разглеждане на бъдника и коледуването. Подходящ е за ученици, които изучават фолклорния календар, и за учители, които търсят ясна основа за урок, тематичен преговор или разговор за българските традиции. Началната част въвежда Коледа и връзката между християнския празник и представите за природния кръговрат. След нея текстът очертава мястото на Бъдни вечер и коледуването в общата празнична последователност. Тази организация дава ориентир за отношенията между отделните обичаи и позволява сведенията да бъдат подредени според времето на тяхното извършване. Ученикът получава удобна основа за съставяне на план или устно представяне. Следващият блок проследява подготовката за Бъдни вечер и дейностите на членовете на семейството. Разгледани са огнището, постните ястия, обредният хляб и начинът на споделяне на трапезата. Материалът отбелязва и някои различия между местните традиции. Така конкретните действия се включват в цялостно описание на празника, без отделните сведения да остават несвързани. Подредбата е полезна за разграничаване на участници, обредни предмети и последователни моменти. Работата с вечерните ритуали продължава чрез прекадяването, разчупването на хляба и гадаенето. След това изложението преминава към посрещането на коледарите и благопожеланията. Този преход свързва семейното честване с празничното общуване в общността. За учителя блокът е удобен за насочено четене и обсъждане на връзката между обичая, неговите участници и очакванията за предстоящата година. Силен структурен акцент са самостоятелните части за бъдника и коледарската дружина. Първата разширява сведенията за избора, подготовката и запалването на дървото и включва неговата символика. Втората представя водача, разучаването на песните, празничното облекло и обхождането на домовете. Отделено е внимание и на участието на младите момци. Така материалът преминава от общото описание към по-конкретни фолклорни понятия и социални роли. За ученика ресурсът е практична опора за усвояване на названията, подреждане на празничните действия и подготовка на свързан отговор. За учителя тематичните блокове позволяват работа върху трапезата, обредния хляб, бъдника или коледуването според целта на урока. Готовото изложение спестява време при подготовката и улеснява представянето на традициите чрез конкретни примери. Изберете този материал, за да организирате уверено знанията си за Коледа и Бъдни вечер и да свържете семейните обичаи с по-широкия свят на българския фолклорен календар.
Коледа в българските народни обичаи и в коледарските песни. Произход на празника, Бъдни вечер, коледуване, сурвакане, образът на дървото и празници на други народи
Темата за Коледа, събрана наведнъж: откъде идва празникът, какво се прави по обичай, какво се пее и защо песните изглеждат точно по този начин. Учебна тема по литература за Коледа в българските народни обичаи и в коледарските песни. Как е устроена На девет кратки раздела с подзаглавия. Всеки отговаря на един въпрос и се чете отделно, което прави материала удобен и за цялостно четене, и за бърза справка по конкретна част. Първите раздели са за самия празник: кога е и с какво природно явление е свързан, откъде идва името му и как се е променил с приемането на християнството. Тук е направено и обяснение защо Коледа и Нова година образуват общ празничен цикъл и какво ги свързва по смисъл, а не само по време. Следва разделът за вечерта преди празника: какво се сервира, кой се събира и откъде идва името ѝ. Обяснено е и че една и съща дума означава две различни неща, което обикновено се подминава, както и че на тази вечер се прави нещо, свързано с бъдещето. Разделът за коледуването описва кой коледува, какво се пее и какви са пожеланията, както и едно вярване, свързано с даровете, което е много характерно и се помни лесно. Частта за песните Най-важната за учебната работа. Разгледани са три неща: какъв вид са тези песни, как се представят образите в тях и с какво започват. При всяко от трите твърдение са дадени конкретни примери от изучавани песни, с точно цитирани изрази. Към тази част са добавени и две песни с международна известност, което позволява темата да се разшири отвъд българския фолклор. Разделът за темите Разглежда един образ, който преминава през цялата фолклорна и митологична традиция. Обяснено е как той се появява в различни форми и защо две познати неща от коледните и новогодишните обичаи приличат на него. Връзката е доказана с два стиха от песен, в които представата за устройството на света е изречена пряко. Това е най-аналитичната част от целия материал и показва как се чете фолклорен текст. Допълнителните части Три на брой и те правят темата жива. Едната обяснява произхода на един от най-разпознаваемите коледни обичаи, при това по неочакван начин. Другите две представят зимни празници на други два народа, като при всеки е разказана и самата история, която стои зад него. Тези части показват нещо важно: че около една и съща част от годината различни общности са създали свои обяснения и свои обичаи. За учителя: готово изложение за уводен час по темата или за работа преди празниците. Разделите се раздават поотделно, примерите от песните стават материал за откриване на постоянни епитети, частите за другите празници се възлагат като кратки съобщения, а разделът за образа на дървото отваря разговор, който се води сам. За ученика: цялата тема на едно място, с обяснения защо нещата са точно така. Подходяща за подготовка за изпитване, за преговор, за писмена работа и за разбиране на коледарските песни, които без този контекст остават неясни и трудни за запомняне.
Добър глас от долната земя: коледарските песни и символите на Бъдни вечер, учебен текст
Учебен текст за коледната обредност, подреден така, както върви самата коледарска нощ. Началото обяснява защо дружината обхожда всички къщи в селото и какъв смисъл народът влага в това обхождане. Следва пътят на коледарите: как съобщават за пристигането си, какво пита водачът стопанина и какво му отговарят от къщата. Песента, с която коледарите влизат в дома, е разчетена стих по стих и от нея са изведени три неща, за самите гости, за вестта, която носят, и за мястото, откъдето идват. Обяснено е и защо думите в тази нощ се смятат за особени. Отделна част показва, че песента не е една и съща за всички: изброени са осемте адресата според възрастта, пола и занаята. Следващият раздел се занимава с пространството в обредността и поставя движението на коледарската дружина редом с пътя на героя от вълшебната приказка, като посочва в какво се състои приликата между двата пътя. Втората половина е справочна: разгледани са символите на коледната обредност, трапезата, бъдникът, обредният хляб, сламата и засичането с брадва, като при всеки е обяснено какво означава и какви действия и вярвания са свързани с него. Текстът е подходящ за подготовка на урока за фолклорния модел за света в 5. клас, за изпитване върху коледарските песни и за преговор преди работа върху обредната народна песен.
Обредните народни песни и коледарските благословии, разработка върху българския фолклор
Песента, с която българинът е посрещал празника, стои в центъра на тази разработка върху обредния пласт на народното творчество. Началото изяснява какво прави една песен обредна: връзката ѝ с ритуалното действие, с календара и със семейните обичаи, старите езически и християнски пластове в нея, преклонението пред слънцето и земята, култът към предците и вярата, че изреченото слово има сила над природата. Оттам погледът се стеснява към най-голямата група обредни песни, коледарските. Проследено е как зимният празник на възраждащото се слънце се слива с християнското честване на Рождество и какво придава на коледната нощ нейната тържественост. Отделен акцент е поставен върху Бъдни вечер и върху бъдника: кой го отсича, как се подготвя, защо се избират точно определени дървета и какво символизира горенето му. Приведени са кратки откъси от коледарски песни, в които бъдникът сам заговаря, а образът му се свързва с представата за Дървото на живота и за плодородието. Финалната част разглежда благословията като задължителна съставка на коледарската обредност: кой я изрича, как коледарите съобразяват песента със стопанина и поминъка на всяка къща и с какви пожелания завършва всяка от тези песни, включително най-известната сред тях. Разработката е подходяща за час по литература върху фолклора, за подготовка на изпитване по темата за обредните песни и за писане на съчинение или отговор върху българската народна обредност.
Коледните песни като обредни народни песни. Учебен материал с разбор на песните и символите
Момчета тръгват по домовете в полунощ срещу Коледа, а в огнището гори отсечено предната вечер младо дърво. Този учебен материал обяснява защо всяко от тези действия има смисъл и как то се е превърнало в песен. Началото изяснява какво представляват обредните песни, защо се наричат още празнични и как се разпределят според празничния календар. Оттам изложението стига до връзката между народния календар, движението на слънцето и древния култ, върху който стъпват зимните обреди, както и до срещата на езическото и християнското начало около 25 декември. Централната част разглежда коледарските песни и заложените в тях благопожелания. Проследена е една от най-известните коледарски песни и смисълът на пожеланията за берекет и за ползотворен труд. Отделно място е дадено на обреда с бъдника и на песента, изградена като диалог между момата и дървото, както и на символиката на златото, среброто и бисера в нея. Следват още три песни: една, в която битовото пожелание се преплита с митическия мотив за змееборството, друга, в която юнак се надпреварва със Слънцето, и трета, посветена на детето и на неговото щастливо бъдеще. При всяка е показано какво носят образите и към кого са отправени думите. Наблюденията са подкрепени с цитати от самите песни и с обяснение на фолклорните понятия. Текстът е подходящ за урок и за подготовка на устен отговор по фолклор в пети клас, както и за проект върху българските обичаи.
Фолклорният календар на българите (учебен материал за делника, празника и ритуала)
Защо делничното време върви напред, а празничното се връща в кръг, е въпросът, с който този учебен материал въвежда темата за календара. Изложението започва отдалече: как хората от древността измервали времето, защо това било жизнено важно за тях и как наблюдението на Слънцето и Луната довело до появата на различни видове календари. Следва обяснение на самата дума календар, на нейния произход и на двете значения, с които я употребяваме днес. Оттам темата преминава към разделянето на дните на делници и празници и към представата на предците ни за двата различни хода на времето. Същинската част е посветена на фолклорния календар на българите: към кой тип принадлежи той, как народът дели годината, кой мит стои в основата на това делене и какви представи се свързват със зимата и с лятото. Отделено е внимание на преходите между сезоните и на това защо те се смятат за опасно време, както и на вярването, че на плодородието и на късмета може да се въздейства. Следващият раздел проследява какво се променя с приемането на християнството и как празниците на слънчевия и на лунния цикъл се преплитат с църковните. Дадени са конкретни примери, включително защо датата на най-големия пролетен празник се мени всяка година. Финалната част разглежда ролята на словото и на хляба в празничния ритуал: защо обредните текстове не се изричат извън празника и с какво хлябът на празничната трапеза се различава от всекидневния. Подходящ е за подготовка по литература в 6. клас, за преговор преди изпитване и за работа по темата за българските фолклорни празници.