Коледа
Зареждане на оценките…
Коледа е фолклорен празник, който се отбелязва на 25 декември. С него се поставя началото на годишния празничен и трудов цикъл. В различните народни говори е известен още като Божич или Божик. Съвпада с християнския празник Рождество Христово и е повлиян от него. Названието „Коледа“ подобно на думата „календар“ произхожда от латинската дума „календи“.
В християнството датата 25 декември е приета за рождена дата на Исус Христос. Това оказва влияние върху цялата коледна обредност. Основната тема е раждането на младия Бог. В Коледа са отразени и множество предхристиянски вярвания, в които основен е култът към Слънцето – то се осмисля като божество. Това е причината в коледарските песни да се пее за Млада бога, за Господ, за Христа бога, но и за раждането на новото Слънце.
Ето как изглежда роденият на Коледа Бог:
Моят син, той си личи –
на чело му – ясно слънце,
на гърди му – ясен месец,
на глава му – дребни звезди.
„Народни песни от Североизточна България“
КОЛЕДНАТА ОБРЕДНОСТ
Коледната обредност се разгръща в обичаите на Бъдни вечер (24 декември) и в коледуването.
• Трапезата на Бъдни вечер е важна част от коледната обредност. Ястията са постни и нечетен брой. Трапезата е изобилна, за да е богата и предстоящата година. Обредният хляб на Бъдни вечер е знаков за трапезата. В старите традиции на българите хлябът (краваите) са били повече – за овчаря, за лозаря, за орача, за коледарите. В средата на трапезата се поставял краваят боговица, който символизира тялото на Христос. Той се разчупва от най-възрастния мъж в къщата на толкова части, колкото са хората на трапезата. Трапезата се кади с тамян пак от най-възрастния мъж. Движенията му при каденето са от дясно наляво, както се жъне жито. Докато кади, произнася християнската молитва „Отче наш“.
Трапезата има и важно символично значение. Тя не е само място, където се поставя храната – вярва се, че на нея заедно със семейството сядат и християнските светци. Ето един пример:
Що ми е мило и драго
на небе месец да гледам,
около месец – ограда,
сред оградата – трапеза,
на трапезата – три светци:
най-напред – свети Илия,
до него – сестра Мария,
и до нея – свети Петър.
Виждаме, че трапезата е свещено място. Тя е едновременно на земята, но и небесна трапеза, на която седят едни от най-важните християнски светци.
• Бъдникът е основен символ в обредността на Бъдни вечер. Това е здраво дърво – дъб или круша, което трябва да гори през цялата нощ. Дървото се отсича предишния ден от момък, на когото му предстои женитба. Дървото не е обикновено. То се подготвя да бъде бъдник, като откъм дебелата част се издълбава дупка. В нея се слагат зехтин, тамян и восък и се запушва с дървен клин. Обредът се нарича „миросване“. Докато се извършва, се пее обредна песен. След това бъдникът се повива с бяло платно. Тези действия подсказват, че към бъдника се отнасят като към тяло, което се освещава. Горящият бъдник символизира Слънцето и неговото раждане.
• Коледуването е един от най-важните ритуали в коледната обредност. Това е ритуал, който отбелязва преминаването на момчетата от общността на децата в общността на мъжете. Коледарската дружина символично се осмисля като воинска група, а участниците в нея – като воини.
Основни участници в коледуването са неженени момци. За Коледа момчетата за пръв път обличат празнично облекло и запасват пояс, с което отбелязват своето възмъжаване. Подготовката на коледарите започва още от Игнажден (20 декември). Те разучават коледарски песни и определят водач на групата – станеник, цар.
Водачът на групата е по-възрастен женен мъж. В неговия дом се разучават песните, разпределят се групите и се определя как ще се движат. Движението на дружината е от изток на запад, с което подражават на движението на слънцето.