Златно дръвце и венец от здравец: коледните песни като обредни народни песни. Учебен материал с разбор на песните и символите
Зареждане на оценките…
КОЛЕДНИ ПЕСНИ - ОБРЕДНИ НАРОДНИ ПЕСНИ
Обредните песни възникват още в дълбока древност, придружавайки съответстващите им обичаи и обреди. Наричат се още и празнични, защото се свързват с празничния календар на българина и с отбелязване на семейни тържества. Според празника, на който се пеят, те са коледарски, лазарски, великденски, гергьовски.
Обредните песни са разнообразни по съдържание и мотиви. Те се групират около земеделския календар и промяната на годишните времена според движението на Земята около Слънцето (зимен и летен слънчев кръговрат, пролетно и есенно равноденствие). Култът към Слънцето съществува още в древни времена. Слънцето е обожествявано във всички религии и култури. То е приемано като извор на топлина, светлина, като символ на живота. Още в дълбока езическа древност, преди приемането на християнството, в края на месец декември, в деня на зимното слънцестояние, се е празнувало раждането на Слънцето. С възникването на християнската религия 25 декември започва да се чества като рождество на Иисус Христос -Сина Божи, който по думите на св. Августин „е дал слънцето". В нашия фолклор зимните обреди и песни са свързани с Бъдни вечер и Коледа. Името му произхожда от латинската дума календа. С нея у старите римляни се означава първият ден на всеки месец.
В обредните коледни песни се отправят благопожелания за плодородие, берекет, благоденствие и щастлив живот. Тези песни се изпълняват от коледари - момчета и млади мъже, които в полунощ на Бъдни вечер обикалят домовете и пожелават здраве, дълъг живот и богатство за дома и хората:
Станенине, господине,
добри сме ти госке дошли,
добър сме ти глас донесли...
„Станенине, господине" е сред най-известните коледарски песни. В нея е изразено желанието за ползотворен труд, който осмисля живота на стопаните, носи им радост и надежда за бъдещето:
Овци ти се изягнили,
се овчици ваклошати
и овньовци виторожци;
кози ти се изкозили,
се козици виторожки...
Затова най-ценното пожелание е благословят за добро в живота и труда, за щастие и успех.
В деня преди Коледа - 24 декември, момък за женене или младоженец отсича младо дъбово дърво, което се нарича „бъдник" и се поставя в огнището вечерта. То се подготвя с особен обред от най-старата жена в къщата и мома, а жените и булките, хванати на верига през раменете, пеят песента: „Ой те, дръвце, право дръвце". Чрез диалога между момата и дървото се постига изключителна убедителност:
Я съм расло тамо горе,
тамо горе на планина,
на планина, на рудина,
край езеро салювилско,
отсече ме вакъл овчар,
донесе ме да ме сади
край огнище, край трапези.
Дървото-бъдник е символ на богатството, на силата, на физическата издръжливост, на радостта:
Я съм, моме, златно дръвце,
златно дръвце плодовито,
ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земя;
лист ще листна дребен бисер,
цвят ще цъфна чисто сребро,
род ще родя сухо злато;
слез 'ще по мен млада Бога,
ще дарува добра дарба...
Според християнската символика златото се свързва с чистотата на Иисусовия живот, среброто - с безценната и непреходна стойност на Христос и неговото слово. Всеки от къщата ще получи здраве, радост, веселие и благодат: „на момата - дребен бисер", „на майката - чисто сребро", „на бащата - сухо злато, / пълна къща със дечица." „Живот, здраве, веселие!“ - с този искрен благослов завършва жизнерадостната песен, изпълнена с бодрост и оптимизъм, с надежда и вяра в доброто на бъдния ден.
В песента „Припаднала е, Коладе ле" се преплитат изконното желание на човека за благоденствие в обикновения живот с митическия мотив за змееборството. Според народната вяра най-голяма сила притежават братята близнаци. Само те могат да преборят триглавата „сура ламя“, която като „тъмна сила“ е обхванала „три земи“. В тази песен коледарите отправят своите искрени пожелания към стопаните да получат благата, освободени от братята - близнаци:
Текнали са дор три реки:
първа река - жълто злато,
втора река - мед и масло,
трета река - ройно вино.
Провикна се добър юнак:
- Хайде злато по чифчии,
ройно вино по копачи,
мед и масло по овчари!
Пожелателно-заклинателните думи имат магическо действие за сбъдването на желанията на земеделските стопани. Със своето трудолюбие и упоритост те са заслужили всички тези блага, които ще потекат към домовете им.
В песента „Похвали се добър юнак", записана в с. Аспарухово, Варненско, е отразено надпреварването между юнак и Слънце. Ако победител е Слънцето, то ще вземе „добра коня". Ако спечели юнакът, негова ще е милата Слънчова сестра - „ясната звезда". Юнакът спечелва облога - „ясната звезда". Песента завършва с коледарски благослов:
Колко звезди в ясното небе,
толкоз здраве в тази къща.
Красивите пожелания за здраве са отправени към момъка, на когото му предстои да създаде свой уютен и изпълнен с щастие дом. Ако здравето е в изобилие, то щастието и благополучието ще се настанят в този дом и заедно с разбирателството ще съпътстват живота на младите.
В коледарските песни се пее и за „малка мома", и за малко дете, дори когато то още не е родено или докато е още малко. С много обич и нежност са изпълнени пожеланията за щастливо бъдеще на детето в песента „Подухнал ми тих, бел ветар". В нея е разкрита приказната красота на момченцето, покачено на вран кон:
у рака му златна чаша,
у чашата студна вода,
у водата росна китка.
Искрените пожелания за щастие, богатство и благополучие достигат до всеки чрез коледарите, които обхождат всеки дом. Те донасят както свежия лъх на зимата, така и светлината, радостта, щастието. Здравето е най-щедрият техен подарък. Ето защо те поставят:
зелен венец се от здравец
да йе дете заман здраво,
заман здраво като здравец.
Носейки вяра и упование, песните, посветени на Коледа, изразяват светлите мечти на хората за щастие, добруване, мир и любов.
Свързани материали
Словото, което пази дома: обредните народни песни и коледарските благословии, разработка върху българския фолклор
Песента, с която българинът е посрещал празника, стои в центъра на тази разработка върху обредния пласт на народното творчество. Началото изяснява какво прави една песен обредна: връзката ѝ с ритуалното действие, с календара и със семейните обичаи, старите езически и християнски пластове в нея, преклонението пред слънцето и земята, култът към предците и вярата, че изреченото слово има сила над природата. Оттам погледът се стеснява към най-голямата група обредни песни, коледарските. Проследено е как зимният празник на възраждащото се слънце се слива с християнското честване на Рождество и какво придава на коледната нощ нейната тържественост. Отделен акцент е поставен върху Бъдни вечер и върху бъдника: кой го отсича, как се подготвя, защо се избират точно определени дървета и какво символизира горенето му. Приведени са кратки откъси от коледарски песни, в които бъдникът сам заговаря, а образът му се свързва с представата за Дървото на живота и за плодородието. Финалната част разглежда благословията като задължителна съставка на коледарската обредност: кой я изрича, как коледарите съобразяват песента със стопанина и поминъка на всяка къща и с какви пожелания завършва всяка от тези песни, включително най-известната сред тях. Разработката е подходяща за час по литература върху фолклора, за подготовка на изпитване по темата за обредните песни и за писане на съчинение или отговор върху българската народна обредност.
„Колкото звезди по небето, толкоз здраве в тоя дом“: коледните обредни песни в народния календар, обичаите, бъдникът и коледуването
Учебен текст за зимната обредност, който подрежда народния календар, вярванията около прехода между сезоните и мястото на коледните обредни песни в тях. Началото обяснява как празникът прекъсва делничната работа и включва човека в кръговрата на живота, върху каква митологична представа е изградена системата на народния календар и защо трудовата година се дели на зима и лято. Следва частта за преходния период, когато границата между земята и небето изчезва. Тук са събрани поверията за срещата с душите на мъртвите и с митичните същества, обяснението на имената, с които народът нарича тези дни, поверието за отварящото се небе срещу Богоявление и един любопитен добруджански обичай срещу болестта. Същинската част е посветена на Коледа: християнското ѝ съдържание, произходът на самото име, връзката с римския празник на зимното слънцестоене в чест на Аполон и наслагването на новия празник върху езическия, подкрепено с мнение на изследовател на фолклора. Отделен акцент е поставен върху бъдника: как се избира и отсича дървото, кой го подготвя и какво пожелава песента, изпълнявана над него. Приведен е откъс от обредната песен, а тълкуването показва защо дървото е златно и плодовито. Финалната част представя коледуването: обиколката на коледарите, обредното дръвце като умален модел на Вселената и значението на неговите съставки, благословиите след песните и даровете от стопаните. Обобщени са и темите на коледните песни, както и вярата в силата на магическото слово. Текстът е подходящ за урок и преговор върху фолклора и обредните песни, за отговор на въпрос за народния календар и за подготовка на съчинение върху зимната празничност.
Песните, с които човек е говорил на природата: обредните песни и отношението към живота, света и природата, учебен разбор
Пътеводител през българските обредни песни: откъде идват, защо са се пеели и какво разкриват за отношението на човека към живота, света и природата. Началото поставя песните в тяхната среда: празничните обичаи, родовообщинния бит и зависимостта на човека от природните стихии, магическата вяра в силата на словото и култа към предците. Оттук изложението обяснява как след покръстването езическото и християнското се преплитат и защо обредната поезия не е изцяло религиозна, а е свързана с всекидневните грижи на земеделеца и скотовъдеца. Същинската част подрежда песните в две големи групи. Първата следва земеделския календар и годишния кръговрат със зимния, пролетния, летния и по-краткия есенен цикъл. Втората обхваща семейно-обредните песни, събрани около трите повратни момента в живота: раждането, женитбата и смъртта, всеки със своите обреди и вярвания, включително орисниците, пожеланията за новороденото и погребалните обичаи. Най-подробно разгледаната група са сватбените песни. Проследени са обичаите около грабежа и откупването на момата, образът на невястата и раздялата с бащиния дом, а една кратка сватбена песен е разчетена в детайли: строеж, интонация, поанта, както и оценката на Пенчо Славейков за силата на народната лирическа песен. Отделно място е отредено на календарно-обредните песни с техните обръщения, припеви и благословии. Разгледани са великденските хороводни песни, Гергьовден с обичаите по ниви, стада и люлки, а най-обстойно Коледа и Бъдни вечер: коледуването, обредните хлябове, постната трапеза и обредът с бъдника, придружен от текста на песен, разчетена ред по ред. Разборът е подходящ за подготовка по фолклор, за преговор преди изпитване и класна работа, за реферат върху българските празници и обичаи и за самостоятелна работа върху конкретните обредни песни, които се изучават в училище.
Добър глас от долната земя: коледарските песни и символите на Бъдни вечер, учебен текст за 5. клас
Учебен текст за коледната обредност, подреден така, както върви самата коледарска нощ. Началото обяснява защо дружината обхожда всички къщи в селото и какъв смисъл народът влага в това обхождане. Следва пътят на коледарите: как съобщават за пристигането си, какво пита водачът стопанина и какво му отговарят от къщата. Песента, с която коледарите влизат в дома, е разчетена стих по стих и от нея са изведени три неща, за самите гости, за вестта, която носят, и за мястото, откъдето идват. Обяснено е и защо думите в тази нощ се смятат за особени. Отделна част показва, че песента не е една и съща за всички: изброени са осемте адресата според възрастта, пола и занаята. Следващият раздел се занимава с пространството в обредността и поставя движението на коледарската дружина редом с пътя на героя от вълшебната приказка, като посочва в какво се състои приликата между двата пътя. Втората половина е справочна: разгледани са символите на коледната обредност, трапезата, бъдникът, обредният хляб, сламата и засичането с брадва, като при всеки е обяснено какво означава и какви действия и вярвания са свързани с него. Текстът е подходящ за подготовка на урока за фолклорния модел за света в 5. клас, за изпитване върху коледарските песни и за преговор преди работа върху обредната народна песен.
Бъдник, коледари и сурвачка: Коледа в българските народни обичаи и в коледарските песни
Коледа, представена едновременно като народен празник, като християнски празник и като тема във фолклорните песни. Началото обяснява откъде идва името на празника, с кой момент от слънчевия календар е свързан и как древният зимен празник започва да се почита като Рождество Христово. Показано е и защо Коледа и Нова година образуват общ празничен цикъл и коя е общата представа, която стои зад двата празника. Следва обредната част: какво е бъдник и защо вечерта преди Коледа носи това име, какво се слага на трапезата, как протича коледуването и какви са традиционните благопожелания на коледарите, както и защо се смята, че щедростта на стопанина се връща. Самостоятелен акцент е поставен върху коледарските песни като календарно-обредни песни: кои са техните постоянни изрази, с какво начало започват и кои са най-разпознаваемите примери, включително песни, придобили международна известност. Оттук текстът минава към сурвакането и към новогодишните благословии. Отделен раздел разглежда темата за дървото: космическото дърво, родословното дърво, коледната елха и дряновата сурвачка и това как чрез образа на дървото се представя вертикалното устройство на света. Накрая са добавени и няколко притурки за любопитните: откъде тръгва обичаят да се кичи елха, какво се празнува на Ханука и как ромската общност отбелязва своята нова година. Подходящ за урока върху календарните празници и обредните песни, за домашна работа и за подготовка на празнично училищно събитие.
Коледа в народния календар: празникът, трапезата на Бъдни вечер, бъдникът и коледуването, учебен текст за 5. клас
Един празник, в който християнското Рождество и много по-старият култ към Слънцето стоят един до друг. Оттам започва този учебен текст за Коледа и оттам нататък всеки обичай получава своето обяснение. Началото представя празника като начало на годишния празничен и трудов цикъл, посочва народните му названия, откъде идва самото име Коледа и как християнската дата 25 декември се отразява върху цялата обредност. Обяснено е защо в коледарските песни се пее едновременно за Млада бога и за раждането на новото слънце, а като пример е приведен откъс от народна песен. Същинската част следва обредността по ред. Първо е трапезата на Бъдни вечер: какви са ястията и броят им, кои са обредните хлябове, каква е ролята на боговицата и как най-възрастният мъж в къщата разчупва хляба и кади с тамян. Чрез втори народнопесенен пример е показано и символичното значение на трапезата. Отделен акцент е поставен върху бъдника: от кое дърво се сече, кой го отсича, какво се влага в него при обреда миросване и какво символизира горенето му. Последната част е за коледуването като преход на момчетата към общността на мъжете: кои са участниците в дружината, откога започва подготовката, каква е ролята на станеника и защо коледарите се движат в определена посока. Подходящо за подготовка по темата за българските фолклорни празници, за кратко изложение за Коледа и за отговори на въпроси в час.