Контролна работа. Ренесанс. Литература – 8 клас

Двадесет и четири задачи, а двадесет и три от тях са построени по един и същи принцип: сред четири твърдения три са верни и трябва да се открие единственото, което не е. Този формат е далеч по-труден от обичайния. При него не помага частично знание – ученикът трябва да познава и четирите възможности, за да отхвърли правилната. Материалът обхваща целия ренесансов раздел и е събран на четири страници, а отговорите към затворените задачи са изведени накрая в един компактен ред. Първата третина е за епохата и мирогледа. Задачите изясняват какво определя Ренесанса, каква е светогледната нагласа на човека в него, какъв е образът на твореца и на читателя, и какво представлява хуманизмът като програма. Тук неверните възможности са особено умели: почти всички описват средновековни схващания, поставени сред ренесансови. Втората третина е жанрова. Три последователни задачи разглеждат новелата, романа и сонета, като при всяка се търси признакът, който не принадлежи на съответния жанр. Заедно те дават готово разграничение между трите – нещо, което иначе се учи от три отделни урока. Оттам тестът минава през конкретните творби. „Притчата за трите пръстена“ от Бокачо е представена с три задачи: за модела, по който е изградена, за разказвача и за кулминацията. Задачата за композицията е особено полезна, защото проверява дали е разбрана логиката на сюжета, а не съдържанието му. Следват четири задачи върху „Дон Кихот“ на Сервантес – защо се определя като пародия, кога се развива действието, кой герой не участва в него и коя тема не му е присъща. Най-обширен е блокът върху „Хамлет“ на Шекспир: причината за трагическия изход, на кого героят вярва безрезервно, кои теми са присъщи на творбата и накрая едно обяснение за забавеното отмъщение, приписано на Гьоте. Последното е рядкост в ученически тест и веднага повишава равнището. Финалната задача е единствената отворена: изисква писмен отговор в едно-две изречения защо темата за красотата е сред основните в сонетите. Оставени са десет реда място за писане. За преподавателя това е готова проверка за целия раздел, която не изисква никаква подготовка и се оценява по списък. Блоковете вършат работа и поединично – например само жанровите задачи като кратък контрол. За ученика ползата е ясна: Ренесансът е обходен от епохата през жанровете до четирите творби, а форматът с невярното твърдение подготвя точно за най-трудния тип въпроси на изпит. Отговорите позволяват самопроверка у дома.

Пет творби от една епоха, събрани в обща проверка – така изглежда този обобщителен тест. Задачите разглеждат всяка от тях поотделно, а после изискват и връзките помежду им да бъдат назовани точно. Задачите са 26 и се разделят в две части. Първите 23 са с избираем отговор и по четири варианта. Групата върху притчата проследява как се решава спорът за вярата, какъв образ изгражда разказът за бащата и синовете, каква идея за истината се внушава и с какво творбата е характерна за епохата. Групата върху романа обхваща последиците от увлечението по рицарските книги, типа герой, който представлява главното действащо лице, поведението на неговия спътник при най-известния епизод, водещото противопоставяне в тази глава и онова, което свързва двамата герои. Групата върху трагедията разглежда основния вътрешен конфликт, смисъла на прочутия монолог, ролята на сцената с представлението и начина, по който финалът оформя образа на героя. Групата върху сонетите проследява ценностите на околните и онова, което говорителят смята за истинско богатство, водещото противопоставяне и смисъла на финалното двустишие в единия сонет, а при другия – начина на описание, ефекта от отказа от готовите сравнения и връзката с духа на епохата. Последните три затворени въпроса са съпоставителни, а трите отворени задачи изискват писмен отговор: сравнение между отношението към вярата в две от творбите, посочване на прилика и разлика между двама герои и обяснение как идеята за истинско богатство се проявява по различен начин. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Най-ценна е съпоставителната част. Творбите се изучават в отделни часове и рядко се поставят една до друга, а именно връзката между тях показва какво обединява епохата – доверието в човешкия разум, правото на личен избор и вниманието към действителния човек. Полезно е и равномерното разпределение. Всяка творба получава по няколко въпроса, така че резултатът показва точно коя от тях е останала непозната, вместо да дава общо впечатление за нивото. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови опорни точки за обсъждане в час. За ученика при самостоятелна работа примерните решения показват как се строи съпоставка между две творби – с обща теза, с примери от всяка и с извод, който важи и за двете.

1. Кой от следните признаци не е характерен за съвременния български книжовен език? а) богатство и обработеност на езиковите средства; б) използване във всички сфери на дейност; в) система от езикови стилове; г)  разнообразие от диалектни  употреби. 2. В кой ред не е допусната лексикална грешка? а) Двете момичета, приятелки от детинство, се поздравиха. б) Приятелят ми беше се отбил за малко на банкета. в) В никакъв случей не допускай да те изпреварят. г)  Неговата работа е много ефектна. 3. Кое

Едно поколение учители знае колко неблагодарна е задачата да се състави обобщителна работа за осми клас. Материалът е разпилян между библейски текстове, ренесансова проза, английска драма и старобългарска книжнина – четири свята, които трудно се побират в един лист. Настоящата разработка ги побира. Двадесет и пет задачи с приложени отговори покриват втория срок: избрани текстове от Стария и Новия завет, „Притчата за трите пръстена“ от „Декамерон“ на Джовани Бокачо, „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес, „Хамлет“ и сонети на Уилям Шекспир, „За буквите“ на Черноризец Храбър и „Пространно житие на Константин-Кирил Философ“. Проверката е насочена към смисъла. Условията питат какво символизира един образ, какъв е моралният сблъсък, какво внушава едно име – а не кой какво е направил. Такъв подход е удачен при текстове, чието съдържание е познато отпреди. Не помага общата представа за библейски сюжет или за приключенията на един идалго; нужно е разбиране. Устройството е практично: двадесет задачи с четири възможности за избор и пет с писмен отговор. Първата част се проверява за минути, а петте писмени показват кой мисли самостоятелно. Примерните решения на писмените въпроси са писани на достъпен език – кратки изречения, без книжни украси. Това е съзнателно: те са замислени като образец, който осмокласник наистина може да следва, а не като образцов текст на филолог. Обясненията към затворената част са кратки – по едно изречение под всяка буква. Разделът се преглежда бързо, което при двадесет и пет задачи има значение. Задачите са групирани по източници и следват реда на изучаване. Ако някой текст още не е взет, съответните въпроси отпадат без загуба на смисъл. Библейският дял е по-обемен от останалите – девет задачи, разпределени между Стария и Новия завет. Съотношението отговаря на мястото, което тези текстове заемат в програмата. Петте писмени въпроса са подбрани от различни части на материала: новозаветна притча, старобългарско житие, испански роман, английска трагедия и сонет. Нито един пласт не остава непроверен. Формулировките са ясни, а възможностите за избор се различават по смисъл – важно при текстове с толкова различен произход. Ученикът не се препъва в самото условие, а решава задачата. Обемът се вмества в един учебен час, като основното време остава за писмената част. Съотношението между двете части е удобно за оценяване по точки: двадесетте кратки въпроса дават стабилна основа, а петте писмени разграничават работите по качеството на разсъждението. Оформлението е готово за размножаване: номерирани задачи, отделени варианти, място за писане накрая. Отваряте, разпечатвате, раздавате. Приложението надхвърля срочната проверка – преговор преди нея, домашна работа, час при заместване или повторение в началото на следващата година. Един материал за няколко различни повода. На учителя разработката спестява дните, които иначе отиват за подбор на въпроси и писане на отговори за осем текста от три епохи. На ученика дава ясен ориентир какво се очаква да знае в края на осми клас.

Двадесет задачи, обхващащи три епохи наведнъж – античност, средновековие и ренесанс. Обобщителен тест, който събира на пет страници онова, което се изучава цял срок. Съотношението между двата вида задачи е необичайно: тринадесет затворени и седем открити, при които се пише по пет-шест изречения. Тоест почти половината проверка минава през писане. Началото е родово. Пет задачи разграничават епоса, лириката и драмата – какво отличава всеки род, кое понятие не му принадлежи, кой е родоначалникът на един жанр и към кой жанр спада известна творба. Тези въпроси поставят рамката, преди да се стигне до конкретните произведения, и точно затова стоят в началото. Оттам започват откритите задачи. Две от тях изискват разгърнат отговор върху античните творби: защо чувството на един герой е двигател на цялото действие и в какво се изразява трагическата вина на друг. И двете не се решават с преразказ. Средището е библейският блок. Тук е приведен откъс, по който трябва да се разпознае от коя история е, а също и задачи за верните твърдения, за нравствените принципи на учението и за значението на един устойчив израз. Особено силна е задачата с приведения текст от послание. Тя изисква коментар в пет-шест изречения върху пасаж, който изброява какво е и какво не е любовта – рядко се среща такъв материал в ученически тест. Следва старобългарският блок с три задачи: за естетическия принцип на отъждествяването, за идеите в известна полемична реч и за жанровата специфика на творба, при която отговорът се пише, а не се избира. Финалната част е ренесансова. Освен въпросите за първия реалистичен роман, за темите и за мотива за пътя, тук са и две от най-интересните задачи в целия тест. Едната привежда реплика за наследената кръв и придобитата добродетел и иска да се разпознаят ренесансовите идеи в нея. Другата тълкува прочут израз от трагедия и пита в какви случаи го употребяваме днес. Отговорите са дадени за тринадесетте затворени задачи в компактен ред. При седемте открити отговори няма – преценката остава за преподавателя, което е и обичайното при този вид задания. За преподавателя това е готов обобщителен тест за края на срока, който съчетава бърз контрол и писмена работа в един лист. Блоковете вършат работа и поединично – например само библейският или само ренесансовият. За ученика ползата е ясна: три епохи, обходени наведнъж, а седемте открити задачи подготвят точно за въпросите, които се задават на изпит и се упражняват най-рядко.

1. Думата Ренесанс означава: A) разсъмване Б) раздвижване B) възраждане Г) освобождаване 2. Поставянето на човека в центъра на света през Ренесанса означава:  A) отхвърляне на Бог Б) доверие в силата на науката B) вяра във възможностите на човека да се развива и усъвършенства Г) подчинение на Църквата 3. Посочете вярното твърдение. A) Средновековното изкуство не е подчинено на религията. Б) Според ренесансовото изкуство божественото и универсалното са проявени във видимата природа.