Курсова работа - За обучението и възпитанието на учениците по БДП в пети клас - „ Моят велосипед”

Стилът, на който се пишат молбите, заявленията и договорите, също се учи. Часът е посветен на официално-деловия стил. В началото са посочени предметът, темата, разделът, класът, продължителността и типът на урока. Целите са формулирани по необичаен и удобен начин: не като общи фрази, а като глаголи, всеки със свое подразделение. Отделно е изведено какво трябва учениците да научат, какво да разберат, какво да разпознават и какво да знаят, а след това какво да развият, какво да подобрят, с какво да обогатят речта си и какво да осъзнаят. Това разделение е практично, защото позволява веднага да се види кои цели са знание и кои умение, а оттам и как да се проверят. Нататък часът минава през особеностите на стила, през жанровете му и през упражнения върху конкретни документи. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се пише молба или заявление в час, така че урокът да завърши с готов документ, а не с теория. Планът е подходящ за преподаване в 9. клас, за подготовка за писане на официален документ и като модел за собствен план.

Тестът за входно ниво по български език за 6. клас е изграден като комплексна диагностична проверка, която съчетава четене с разбиране, морфология, словообразуване, лексика, синтаксис, правопис, местоимения, глаголни форми и речев етикет. В 16 задачи учениците преминават от работа с публицистичен текст към самостоятелен езиков анализ, а приложеният ключ с подробни решения позволява бърза проверка и лесно открояване на темите, които имат нужда от преговор. Първият голям блок е изграден върху текст за трудния път на деца по света до училище. Към него са включени задачи за определяне на тема, разпознаване на думи с представки, разграничаване на наречия и предлози, работа с минали деятелни причастия, откриване на антоними и съставяне на изречение със синоним. Така четенето с разбиране е естествено свързано с лексикални и граматични наблюдения, а ученикът трябва да използва информацията от текста, вместо да решава изолирани упражнения. Следващите задачи задълбочават анализа чрез работа с местоимения и синтаксис. Включено е извличане на кратки местоименни форми, записване на съответните пълни форми и определяне на вида им, както и пълен синтактичен анализ на изречение. Този етап е особено подходящ за диагностика, защото показва дали ученикът може да прилага терминологията и правилата в реален контекст. Отделен блок проверява знанията за глагола. В откъс от „101 далматинци“ на Доди Смит учениците трябва да извадят глаголите и да определят времето и спрежението им. Така тестът преминава от разпознаване към систематизиране на граматични категории и дава възможност да се види доколко са усвоени основните глаголни характеристики от предходния клас. Финалната част е насочена към езиковата норма и практическата употреба. Задачите включват поправяне на правописни грешки, правилна употреба на притежателни местоимения, разпознаване на вярно изписани форми, членуване на имена от мъжки род и речев етикет. Така материалът завършва с теми, които непосредствено показват умението на ученика да използва книжовния български език правилно и уместно. Към теста е приложен подробен ключ, в който освен буквите на верните отговори са дадени примерни решения за отворените задачи, морфологични и синтактични пояснения, таблица за глаголните форми и конкретни корекции на грешките. Това улеснява както оценяването от учителя, така и самопроверката от ученика. Структурата на материала го прави подходящ за реално входно ниво в 6. клас: започва с разбиране на текст, преминава през основните езикови категории и завършва с правописна, граматична и комуникативна компетентност. За учителя това е готов инструмент за начална диагностика, а за ученика – концентриран преговор, който показва кои знания са стабилни и кои трябва да бъдат затвърдени в началото на учебната година.

Практическа работа върху строежа на текста, в която теорията заема девет минути, а упражнението петнадесет. В началото са дадени видът на урока и целите, формулирани като умения, които учениците трябва да имат до края на часа, а след това необходимите материали. Същинската част започва с осем до девет минути за основните понятия: тема, подтема, абзац и ключови думи, всяко обяснено кратко и с пример. След това идват петнадесет минути практическа работа с текст, което е и същинската част на часа. Учениците сами откриват темата, разделят текста на подтеми и съставят план. Пет минути са отделени на логическата свързаност, а средствата за нея са изброени поотделно: повторение, синоними и описателни изрази, местоимения. Още две минути отиват за особеностите при търсене на информация в интернет. Часът завършва с две минути обобщение и с кратък тест от шест въпроса за три минути, което позволява веднага да се види кой какво е усвоил. Тестът в края е съставен така, че всеки от шестте въпроса проверява точно едно от уменията, обявени в целите, което позволява веднага да се види къде има пропуск. Планът е подходящ за преподаване в 5. клас, за практическа работа върху текста и като модел за собствен план.

Урок за прилагането на правописната норма, разчертан с времеви план по етапи. В началото са посочени предметът и класът, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Отделно място е отделено на времевия план, представен като таблица с етап, дейност и времетраене. Това е практично решение, защото позволява на учителя да следи темпото, без да прекъсва хода на часа. Самият ход започва с влизане в клас и въвеждане, следвани от преговор на вече изученото. Нататък часът минава през правилото, което е предмет на урока, през примери и през упражнения върху конкретни думи. Отделно е предвидено и как се работи с ученици, които вече пишат по усет и трябва да заменят усета с правило. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се работи с думи, при които правилото е ясно, но изговорът упорито тегли в друга посока. Часът завършва с кратка проверка на усвоеното. Планът е подходящ за преподаване в 11. клас, за упражнение върху правописа и като модел за собствен план по езикова тема.

Тест по тема, за която трудно се намират готови материали – дискусията като форма на общуване. Четиринадесет задачи, при това с два приведени записа на реални разговори. Именно тези два записа отличават материала. Единият е ученическа дискусия за правилата на движение, другият – работен момент от учебен час. Ученикът вижда как изглежда дискусията отвътре, вместо да учи определението ѝ наизуст. Началото е теоретично и обхваща пет задачи. Те изясняват какво е необходимо, за да се проведе дискусия, каква е работата на водещия, кои проблеми са подходящи и кои не, и в какви обстановки такъв разговор изобщо е възможен. Особено полезна е задачата за темите. Тя изисква да се различи дискусионният проблем от чисто информативния въпрос, а сред възможностите стоят четири близки формулировки по една и съща тема – само едната от тях допуска различни мнения. Средището е първият приведен запис. Върху него са зададени три задачи: коя е темата на разговора, защо точно един от участниците е водещият и кой начин на придвижване не е споменат. Последната проверява внимателно четене, а не разбиране на понятия. Задачата за водещия е находчиво построена: сред четирите възможности три са истински признаци на тази роля, а четвъртата описва нещо съвсем друго – количеството информация. Оттам тестът се връща към теорията с две задачи – какъв вид общуване е дискусията и какво поведение е допустимо в нея. Втората засяга нещо, което рядко се пита: правилата на спора и границите на несъгласието. Следват две задачи с практическа насоченост – подходяща тема и подходящ израз за откриване. При втората са приведени четири реплики, а трябва да се разпознае онази, която подхожда за начало, а не за друг момент от разговора. Финалният блок е върху втория запис и е кратък, но точен. Едната задача пита кое твърдение за разговора не е вярно, а другата изисква да се различат термините от обикновените думи в него – проверка, при която трябва да се разбира какво изобщо прави една дума термин. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до четиринадесетата задача. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка. Двата записа вършат работа и поединично – като образци, които се четат преди самото провеждане на дискусия в час. За ученика ползата е двойна: усвоява понятията и същевременно вижда как се води разговор по спорен въпрос. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома преди изпитване.

Слято, полуслято или разделно: часът дава правилото вместо усета. Планът е разчертан за 40 минути. В началото общата информация е представена като таблица с компоненти и описания: предмет, тема, клас, продължителност и тип на урока. Такова оформление позволява часът да се обхване с един поглед. Следват целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, а после методите, сред които водещата е беседата. Същинската част минава през трите начина на писане на сложните думи, всеки с правилата и с примерите си, така че разликата да се вижда върху конкретни думи. Отделно е предвидено и как се работи с думи, при които изписването зависи от значението, а не от формата, което е и най-трудната част от темата. Самостоятелно е обмислено и как се проверява усвоеното чрез кратка диктовка в края на часа. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо правилата са толкова много: българският език образува сложни думи по различни начини и всеки начин има своя логика. Планът е подходящ за преподаване в 11. клас, за упражнение върху правописа и като модел за собствен план.