Тест по български език за 6. клас: Извличане и обработване на информация от урочна статия – 10 задачи с отговори

Тест, който не проверява какво е научил ученикът наизуст, а дали умее да се справи с текст, който вижда за пръв път. Единайсет задачи, два истински откъса от печата и ясно възходяща трудност: от познаването на понятията до самостоятелно писмено разсъждение. Началото е теоретично. Първите три задачи вървят по един и същ похват, който обърква повече ученици, отколкото изглежда: търси се НЕВЯРНОТО твърдение. Проверява се дали особеностите на медийния текст, неговите жанрове и причините да го четем са усвоени точно, а не приблизително. Този похват сам по себе си е добра тренировка за внимание, защото наказва четенето по диагонал и не прощава наученото по памет. Втората част стъпва върху кратко съобщение от печата за предстоящо културно събитие. Петте задачи към него са подредени по естествения ред, по който се работи с новина: първо темата, после опорните думи, после проверка кое от изнесените сведения отговаря на текста, след това жанрът и накрая най-интересното питане от целия тест, което връща ученика обратно към съдържанието, за да види какво в него липсва. Задачите са така направени, че невнимателният ученик да се хване на близкия по звучене, но различен отговор. Третата част е с отворени отговори и върху нея се проверява най-много. Пред ученика стои втори откъс от печата, този път на съвсем друга тема, и три задачи без предложени възможности: определяне на жанра, извличане на конкретни думи от текста с обяснение защо са употребени, и разсъждение, което изисква да се разграничат два стила на речта. Последната задача е с обосновка и дава на преподавателя ясна представа кой ученик разбира материята и кой само я помни. Накрая са приложени отговорите на всички задачи. За затворените задачи е даден верният вариант, а за трите отворени са разписани примерни отговори, включително за задачата с обосновката, така че проверяващият да има с какво да сравни написаното от учениците. Подредбата прави теста удобен за различни употреби. Първите осем задачи се проверяват за минути и вършат работа като бърз входен контрол или за писмено изпитване в началото на часа. Трите задачи с отворен отговор могат да се дадат отделно като домашна работа или като материал за обсъждане, защото в тях има място за спор и за аргументи. Целият тест се побира в един учебен час, а при нужда се разделя на две кратки проверки в два поредни часа. Полза за учителя: получава готов инструмент за проверка по тема, по която трудно се съставят задачи, защото тя изисква автентични текстове, а не учебникарски примери. Тук тези текстове вече са подбрани, кратки са, от различни области са и работят в час без допълнително обяснение. Отговорите позволяват проверката да стане бързо и еднакво за целия клас. Полза за ученика: проверява дали може да стигне сам до темата, до опорните думи и до жанра на едно съобщение, без някой да му ги подскаже. Упражнява се и в умение, което му трябва всеки ден извън училище: да прочете новина и да разбере какво точно му казва тя, какво премълчава и защо е написана така. Отговорите в края дават възможност за самопроверка и за преговор преди изпитване.

Темата за научния текст се учи трудно, защото самата тя звучи като научен текст. Този тест я прави осезаема: започва с истински кратък текст, върху който се работи, и завършва със задача ученикът сам да напише такъв. Петнадесет задачи, всички с решения накрая. Началото е практическо. Даден е кратък научен текст и към него са поставени три задачи. Първата изисква да се определи към кой вид принадлежи текстът, а следващите две – да се посочат в него конкретните му градивни елементи. Така понятията не се учат наизуст, а се откриват на място, в жив пример. Това е и най-силната част от материала. След нея следват теоретичните задачи. Те покриват основното от темата: какво е предназначението на научния текст, кои са трите му структурни елемента, какви езикови средства се използват в научното общуване и какъв тип изречения преобладават в него. Отделен кръг задачи е за термините – какво представляват те, с какво се различават от обикновените думи и какво означава понятието, което ги обединява в система. Тези въпроси са ключови, защото именно тук се крие разликата между научния и всекидневния изказ. Включена е и задача с обратна формулировка: коя особеност не е характерна за научния текст. Тя проверява дали ученикът разбира изискването за точност, а не само помни изброените признаци. Два въпроса са посветени на урочната статия – кои типове изложение се съчетават в нея и как е устроена. Това е удачно допълнение, защото прави темата приложима към учебника, който ученикът държи всеки ден. Подредбата води от практиката към теорията и обратно към практиката: първо се работи с готов текст, после се изяснява правилото, а накрая правилото се прилага в собствено писане. Финалната част е отворена и се състои от три задачи с оставено място за писане. Първата изисква обяснение със свои думи, втората – самостоятелно изброяване, а третата е същинска малка писмена работа: да се състави кратък текст, който отговаря на всички изисквания за научен. Последната задача превръща теста от проверка на знания в проверка на умения. Отговорите също са добре направени. При всяка от затворените задачи след верния вариант следва кратко обяснение, а към всяка от отворените е даден примерен отговор, включително разписан пример за изпълнението на последната. Обемът е удобен – петнадесет задачи се решават за част от часа, а последната може да се остави за домашна работа, ако времето не стигне. Неверните варианти са изградени от близки формулировки, така че всяка грешка сочи конкретно недоразумение, а не случайно попадение. За учителя: готова проверочна работа върху темата – с бърза част за оценяване и с продуктивна част, която показва дали материалът е приложим, а не само запомнен. Обясненията са готови за разбора в час. За ученика: ясна самопроверка преди изпитване и модел за написване на собствен научен текст – показва какво се очаква и как изглежда изпълнената задача.

Петнадесет задачи, с които се проверява наведнъж колко е останало от миналата година. И което е по-важно, с готови отговори към всяка една от тях. Тест по български език за 7. клас, предназначен за начален преговор. Как е построен В две части, които проверяват различни неща. Първите десет задачи са с избираем отговор. Те стъпват на два приложени текста в началото: единият е свързано изложение, другият представя същата материя в табличен вид. Това е сполучливо решение, защото част от задачите изискват текстовете да бъдат съпоставени, а не просто прочетени. Последните пет задачи са с отворен отговор и изискват писане: доказване, преобразуване, поставяне на знаци, определяне на служба и редактиране. Тук вече не стига разпознаване по памет, а е нужно истинско знание. Какво се проверява Обхватът е широк и покрива целия материал за начален преговор. От текста за научното изложение идват задачите за строежа му, за основните функции, за начините, по които се постига точността, и за това от какво зависи изборът на езикови средства. Отделни задачи проверяват дали се разбира какво представлява основното твърдение в такъв текст. Към тях вървят задачи по морфология: разпознаване на части на речта, откриване на местоимения в конкретно изречение, определяне на вид местоимение и разчитане на глаголни времена в сложно изречение с три глагола. Пунктуацията е проверена по два начина: с броене на пропуснатите знаци в дълго изречение с няколко подчинени части и със самостоятелно поставяне на всички знаци в изречение с деепричастие и еднородни части. Последните задачи са практически: доказване на променливо Я, промяна на адресата при обръщение, определяне на синтактична служба и редактиране на текст с няколко различни по вид грешки наведнъж. Два похвата, които си струва да бъдат отбелязани В теста има две задачи, в които се търси ГРЕШНИЯТ отговор, а не верният. Този обрат обърква мнозина и е добре да се срещне предварително. Задачата за редактиране пък съдържа грешки от различни видове в три изречения: правописни, пунктуационни, граматични и смислови. Тя се оказва най-трудната в целия тест. Отговорите Приложени са накрая, на отделно място, за всичките петнадесет задачи. При задачите с избор са дадени само буквите, а при отворените е записан пълният очакван отговор, включително изцяло поправеният текст при редактирането. Това позволява тестът да се използва и за самостоятелна работа, без да е нужен проверяващ. За учителя: готов тест за първия час от годината или за входно ниво. Двата приложени текста се използват и самостоятелно за преговор на научното изложение, задачата за редактиране става основа за цяло упражнение, а задачите с избираем отговор се проверяват за минути. За ученика: ясна представа какво се очаква да се знае в началото на годината. Подходящ за самопроверка, за преговор преди изпитване и за откриване кои теми са останали недоучени и трябва да се наваксат.

Кратък текст за вулканите служи като изходна точка, а оттам задачите водят към нещо по-трудно – разграничаването между понятия, които на пръв поглед изглеждат еднакви. В началото е поместен научен откъс с ясно откроими термини. Първите три задачи изискват да се определи типът на текста, да се посочи изречението с тезата и да се разпознае изводът. Особеното тук е, че всички предложени варианти съдържат вярна информация от текста и ученикът трябва да прецени коя от нея изпълнява точно търсената функция. Втората част е насочена към научния стил и неговите белези: какво означава самото понятие, каква е основната цел на такъв текст, кое не е характерно за него и какво включва подготвителният етап при работа с него. Две от задачите се връщат към прочетения откъс и изискват да се обясни значението на конкретни термини от него – проверка дали новите думи са осмислени, а не просто прочетени. Следват въпроси за дефиницията, за обработването на информацията и за ролята на ключовите думи. Трите задачи със свободен отговор и с оставено място за писане поставят все по-високи изисквания. Първата иска обяснение със свои думи каква е разликата между термин и ключова дума – разграничение, което често се смесва. Втората изисква ученикът да избере тема и сам да посочи два или три термина, които биха образували понятийна система по нея. Третата е творческа и оставя пълна свобода при избора на тема, но поставя условие текстът да съдържа теза, аргумент и извод. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори – включително готово разграничение между двете понятия, примерна понятийна система и образец на кратко научно изложение. Ученикът развива умение да чете учебен текст с разбиране и да борави точно с терминологията – основа за успешна работа по всички учебни предмети. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а задачите за понятийна система и за собствен текст могат да се използват и самостоятелно като писмено упражнение.

Тест за разликата между две неща, които учениците бъркат непрекъснато: обявата и поканата. И двете са кратки, и двете съобщават нещо, и двете се закачат на стената или се пускат в пощенската кутия, но вършат различна работа и се пишат по различен начин. Тестът първо дава теорията за тях, а после веднага я проверява върху два истински примера, единият писан от частно лице, другият от институция. Началото обаче е друго. Първите пет задачи стъпват върху кратък научен текст, който описва един прочут опит. Задачите към него вървят от общото към частното: на кой въпрос текстът отговаря, кое твърдение съвпада с написаното, какво в текста отсъства, коя от изброените думи не е термин и от коя област са термините изобщо. Втората задача е направена коварно: подвеждащите варианти съдържат точни сведения от текста, но с една разменена подробност, затова се отхвърлят само с връщане към него. Средата е теоретична и кратка: две задачи, които изясняват какво е обява, за какво общуване служи тя и какво точно прави деловата покана. Едната търси невярното твърдение, другата, обратно, вярното. Двете заедно поставят разграничението, което ще потрябва след малко. Нататък идват два примера. Първият е кратка обява от частно лице, към която са зададени два въпроса: какъв е жанрът ѝ и каква информация липсва в нея, тоест какво е пропуснал да напише авторът. Вторият е официална покана от институция и към него има само един въпрос, който обаче е проверка на всичко научено дотук: трябва да се разпознае жанрът, при това вече без подсказка от условието и сред четири близки възможности. Подредбата от теория към примери е точно обратната на обичайната и работи по-добре от нея. Ученикът първо получава разграничението, после среща два текста, в които то се вижда, и така правилото се закрепва, вместо да остане изречение в учебника. Разликата между двата жанра се усеща най-ясно именно когато текстовете стоят един до друг: единият съобщава, другият приканва. Отговорите на всички задачи са приложени накрая в кратък списък, така че проверката отнема няколко минути и може да се направи заедно с класа. Тестът е кратък, с три текста и десет задачи, и се решава за около половин час. Подходящ е за писмено изпитване, за проверка след темата за деловото общуване и за преговор. Първите пет задачи могат да се дадат и отделно като упражнение върху научен текст, а останалите пет като самостоятелна проверка по темата за деловите текстове. Полза за учителя: получава проверка, която свързва научния и деловия текст в един материал, а трите приложени примера стават и за образци при обяснението на жанровете. Двете теоретични задачи в средата са готово обобщение на урока и вършат работа като въпроси за устно изпитване. Полза за ученика: научава се да различава обява от покана, което му трябва винаги, когато сам трябва да напише такъв текст, а също и да чете научно изложение, без да се заблуждава от звучащи правдоподобно твърдения. Отговорите в края позволяват самопроверка и преговор у дома, без чужда помощ.

Петнадесет задачи, а последните пет искат нещо, което тестовете обикновено спестяват – ученикът да напише отговора сам. Именно това деление е основното предимство. Първата част е с избираем отговор, втората изисква разпознаване и записване, а разликата между тях е и разликата между това да познаеш и да знаеш. В затворената част въпросите се движат от общото към частното. Тръгва се от най-широкото – кои са частите на речта – и се стига до значението на една-единствена дума. Между тях са глаголните времена, числителните бройни и редни имена, видът на изречението по цел на общуване и начините за редактиране, като последният въпрос е с обърната формулировка и търси онова, което не е начин за редактиране. Правописните и граматичните капани са подбрани от най-упоритите. Единият въпрос противопоставя две изречения, в които една и съща двойка думи веднъж се пише слято, а веднъж разделно. Другият проверява пълния и краткия член при съществително от мъжки род, като грешката е скрита в третото изречение и се забелязва само при внимателно четене. Отворената част е кратка, но покрива четири различни умения. Изисква се да се посочат подлогът и сказуемото в изречение, в което подлогът е местоимение – случай, който бърка мнозина. Следват граматичните признаци на глагол и на съществително име, а последната задача пита защо конкретна дума се пише по определен начин. Тук отговорът не е форма, а обяснение – и точно той показва дали правилото е разбрано, или е запомнено. Приложените отговори са изписани и за отворените задачи, включително с пълните граматични характеристики и с обосновката към правописния въпрос. Обхватът е широк за толкова кратък тест: части на речта, време и лице на глагола, вид на изречението, лексикално значение, синоними и антоними, сложни думи, членуване, слято и разделно писане, главни части на изречението. Учителят получава бърза проверка, която се събира на един лист; ученикът – упражнение, при което половината задачи няма как да бъдат налучкани.