Легенда за коледната елха: как едно осмяно дърво стана най-украсеното, пълен текст на коледната легенда

Момчета тръгват по домовете в полунощ срещу Коледа, а в огнището гори отсечено предната вечер младо дърво. Този учебен материал обяснява защо всяко от тези действия има смисъл и как то се е превърнало в песен. Началото изяснява какво представляват обредните песни, защо се наричат още празнични и как се разпределят според празничния календар. Оттам изложението стига до връзката между народния календар, движението на слънцето и древния култ, върху който стъпват зимните обреди, както и до срещата на езическото и християнското начало около 25 декември. Централната част разглежда коледарските песни и заложените в тях благопожелания. Проследена е една от най-известните коледарски песни и смисълът на пожеланията за берекет и за ползотворен труд. Отделно място е дадено на обреда с бъдника и на песента, изградена като диалог между момата и дървото, както и на символиката на златото, среброто и бисера в нея. Следват още три песни: една, в която битовото пожелание се преплита с митическия мотив за змееборството, друга, в която юнак се надпреварва със Слънцето, и трета, посветена на детето и на неговото щастливо бъдеще. При всяка е показано какво носят образите и към кого са отправени думите. Наблюденията са подкрепени с цитати от самите песни и с обяснение на фолклорните понятия. Текстът е подходящ за урок и за подготовка на устен отговор по фолклор в пети клас, както и за проект върху българските обичаи.

Разказът „Веселият монах“ на Елин Пелин е даден тук изцяло, без съкращения и без съпътстващ разбор. Творбата започва с описание на запустелия планински манастир „Света Троица“ и на мъртвилото наоколо, а веднага след това с поляната в падината, където бликат живи извори, зверовете пият вода един до друг, без да се нападат, и цветята цъфтят от първите пролетни теменужки до есенния минзухар. Там е гробът, при който хората идат да търсят изцеление, макар в него да не почива светец, записан в календара. Оттам нататък е разказана историята на онзи, който лежи под камъка. Проследени са детството на осиротялото момче, дадено за прислужник в манастира, годините му на пастир, разбирателството му с птиците и зверовете и уплахата на монасите, когато го виждат да се прибира между два вълка. Следва частта за спора в манастира: обвинението, че цветята и песните са светско увлечение, отговорът на младия монах какво са според него цветята и песните и вечерта на скалите, когато до него сяда лукавият и му задава въпроса за чие спасение всъщност се грижат отшелниците. Разговорът между двамата е даден изцяло, а последиците от него се разиграват пред очите на цялото братство. Втората половина е за слизането при хората. Текстът разказва как монахът влиза в първото село, как децата го замерят с камъни, как жените го смятат за магьосник и как мегданът се превръща в хоро. Показано е и какво се променя в целия беден край, докато той върви от село на село с китка цветя и с пастирска свирка. Финалната част е за завистта, за клеветата и за присъдата над него. Какво се случва пред кладата и защо на гроба му всяка пролет никнат всички планински цветя, остава да се прочете в самия текст. Удобен за четене на творбата в оригинал, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в отговор на литературен въпрос, за подготовка на преразказ и за характеристика на героя, тъй като целият текст е събран на едно място.

Разказът на Елин Пелин е поместен така, както се чете в час: самият текст, без съкращения и без добавено тълкуване. Началото въвежда бедата: тежка болест тръгва от къща на къща, малката черквица стои отворена от сутрин до вечер, а свещеникът реди литургия след литургия. Много скоро към болестта се прибавя и суша, а описанието на изгорялото поле, на пресъхналите извори и на птиците, които падат от небето, е сред най-силните пейзажни страници у Елин Пелин. Върху този фон се разгръща същинският сблъсък. Младият учител твърди, че заразата се разнася от стария излак на мегдана, а дебелият свещеник отговаря с думите, които дават заглавие на разказа, и освещава водата напук. Текстът проследява как селото се разделя, как старите застават на едната страна, а момците на другата, и какво става в деня, в който излакът бива закован. Отделно място заемат сцената в кръчмата с обвиненията на свещеника към селяните, отговорът, който той получава от младите, и тъжното шествие на литията под нажеженото небе. Накъде водят последните страници и с какви думи свършва текстът, читателят вижда сам. Творбата е дадена с диалозите, с пейзажните картини и с образите на Младен, на учителя и на свещеника. Подходяща е за четене преди час, за преразказ, за търсене на точни цитати при характеристика на героите и за работа върху сблъсъка между вярата и знанието в творчеството на Елин Пелин.

Пълният текст на една от най-обичаните български вълшебни приказки, поднесен така, както се разказва от поколения. Всичко започва в градината на бедна жена, където всяка година узрява само една ябълка, но златна, и всяка година в нощта на узряването я отнася хала. Началото представя тримата братя и поредните им опити да опазят ябълката. Още там приказката поставя своето първо изпитание и ясно показва кой от синовете е готов да го посрещне. Оттук действието се пренася към кървавата следа, която води до пещера без видимо дъно, и към спускането в нея, разказано с типичното за жанра утрояване на опита. Средната част въвежда двореца на халата, трите пленени царкини и предмета, който по-късно се оказва решаващ. Точно тук приказката прави своя най-горчив завой, защото изпитанието вече не идва от чудовището, а от най-близките. Долната земя, в която се озовава героят, е отделен свят със свои беди: пресъхнали реки, змей и град, който плаща страшна цена за глътка вода. Финалната част събира вълшебните помощници на приказката, тежкото условие, което юнакът трябва да изпълни, и жертвата, която прави, без да се оплаче. Развръзката остава за самия текст. Езикът е такъв, какъвто го помни устната традиция: кратки реплики, повторения, устойчиви обръщения и преизказни глаголни форми, които веднага издават, че историята се предава от уста на уста. Това прави текста удобен и за наблюдения върху езика на приказката, а не само върху нейния сюжет. Приказката е удобна за четене на глас, за преразказ, за откриване на характерните приказни числа и формули, за съпоставка между тримата братя и за разговор върху доброто, завистта и наградата. Подходяща е и за домашна работа върху вълшебната приказка, за характеристика на герой и за илюстриране на разликата между приказка и легенда.

Учебен текст за коледната обредност, подреден така, както върви самата коледарска нощ. Началото обяснява защо дружината обхожда всички къщи в селото и какъв смисъл народът влага в това обхождане. Следва пътят на коледарите: как съобщават за пристигането си, какво пита водачът стопанина и какво му отговарят от къщата. Песента, с която коледарите влизат в дома, е разчетена стих по стих и от нея са изведени три неща, за самите гости, за вестта, която носят, и за мястото, откъдето идват. Обяснено е и защо думите в тази нощ се смятат за особени. Отделна част показва, че песента не е една и съща за всички: изброени са осемте адресата според възрастта, пола и занаята. Следващият раздел се занимава с пространството в обредността и поставя движението на коледарската дружина редом с пътя на героя от вълшебната приказка, като посочва в какво се състои приликата между двата пътя. Втората половина е справочна: разгледани са символите на коледната обредност, трапезата, бъдникът, обредният хляб, сламата и засичането с брадва, като при всеки е обяснено какво означава и какви действия и вярвания са свързани с него. Текстът е подходящ за подготовка на урока за фолклорния модел за света в 5. клас, за изпитване върху коледарските песни и за преговор преди работа върху обредната народна песен.

Може ли едно име, изричано по няколко пъти на ден, да се превърне в цял свят за едно дете? Тук е поместен пълният, несъкратен текст на разказа „Ангелинка“ от Елин Пелин. Повествованието е в първо лице и започва с леля Станка, за която далечната роднина от София, леля Дъмша, е най-голямата гордост, и с това как децата в къщата си представят тази невиждана жена. Редом с нейното име винаги се споменава и друго, на малката Ангелинка, и точно то запалва въображението на дванадесетгодишния разказвач. Средната част въвежда всекидневието на момчето, което пасе овцете и преспива в планинската колиба сред приказките на пастирите, и мечтите, в които то е юначен закрилник на момиче, което никога не е виждало. Пристигането на едно писмо променя всичко: гостуването е обявено, къщата се преобразява, а разказвачът остава с убеждението, че празникът ще мине без него. Оттам нататък разказът върви към самата среща и към онова, което момчето вижда наистина, а не както си го е представяло. Финалът задържа един въпрос, на който възрастният разказвач и до днес не може да си отговори. Автентичният текст е удобна опора при четене в клас, при преразказ от името на герой, при характеристика на образа на разказвача и при работа върху темите за сирачеството, детското въображение и първата любов, както и при цитиране в съчинение или анализ.