Протокол №2 по материалознание – металографски анализ: увеличение и разделителна способност, изработване на шлиф, ломове

Готов лабораторен протокол по материалознание с оформена заглавна таблица, схеми и теоретична част. Може да послужи и като образец за оформяне, и като готов текст за преписване. Именно тази двойна употреба го отличава. Студентът получава не само какво да напише, но и как да го подреди на листа. Темата е оптичният металографски анализ и обхваща три страници. Началото е заглавна таблица в три части — учебно заведение, катедра с номер на протокола и данни на студента, а отдясно място за подпис на преподавателя. Оформлението следва обичайния за такива работи вид. Следва раздел със схеми, съдържащ три изображения, разположени в таблица. Средището е теоретичната част. Тя започва с общото основание — че наблюдението на строежа е основен източник на сведения за материала — и веднага разделя изследването на два вида според използваното увеличение. Първият вид е разгледан подробно. Посочени са границите на увеличението, какво позволява да се установи и за какво служи в производството. Именно частта за дефектите е най-полезната. Те са изброени един по един, като при всеки е дадено кратко пояснение в скоби какво представлява. Списъкът обхваща както дефекти от леенето, така и такива, възникващи при заваряване. Отделно е обяснена и разликата между двата начина на наблюдение — направо върху повърхността и след специална подготовка. Вторият вид анализ е разгледан във втората половина. Посочено е при какви увеличения работи, а после е описано устройството на уреда с изброени части. Особено ценно е описанието на подготовката на образеца. Тя е дадена като последователност от действия — избор на място, отделяне при определени условия, оформяне, изглаждане и накрая полиране. Обяснено е и какво може да се установи още преди последната обработка и какво се постига чрез нея. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка на студентски работи, а теоретичната част върши работа и като кратък урок. Студентът получава завършена работа по темата — с оформена заглавна част, със схеми и с теоретично описание, което може да се използва като образец при изготвяне на собствен протокол.

Лабораторен протокол, в който теорията заема половината място, а другата половина е разписана като последователност от пресмятания. Всяка стъпка казва какво се определя и по кое условие. Именно това устройство прави материала практичен. Той не обяснява процеса отвлечено, а показва как се стига до конкретните размери на инструмента. Темата е дълбокото изтегляне и обхваща две страници. Началото е заглавна таблица в три части — учебно заведение, катедра с номер на протокола и данни на студента, а отдясно място за подпис на преподавателя. Теоретичната част започва с определение на процеса и веднага го разделя на две разновидности. Посочено е коя от тях е по-разпространена и как протича тя — какво прави инструментът и какво се случва със заготовката. Следва обяснението на напреженията и е онова, което прави частта стойностна. Показано е, че в различните участъци действат противоположни по вид напрежения, и е обяснено какво предизвиква всяко от тях. Именно оттук произтича и практическият извод. Обяснено е при какви условия възниква нежелан дефект и какво се прави, за да бъде предотвратен — а тази мярка после се появява отново в самите пресмятания. Отделно е посочено какво се случва с дъното на детайла и с коя величина се оценява дали материалът изобщо е пригоден за такава обработка. Втората половина е задачата. Тя е разписана в пет номерирани стъпки. Първата определя изходния размер, като е обяснено от кое условие се изхожда и защо детайлът трябва да се раздели на части. Втората проверява дали е нужна допълнителната мярка от теоретичната част. Дадени са две неравенства с изричното указание, че трябва да се изпълнят едновременно. Третата е най-разгърната и се разделя на четири подточки. При всяка се определя по един размер на инструмента, като при две от тях са дадени формули с готови стойности на коефициентите за различни материали. Финалните две стъпки са за пресмятане на двете усилия. Приложена е и схема на процеса. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а задачата върши работа и поединично като упражнение в час. Студентът получава завършена работа с ясен ход на пресмятанията — образец при изготвяне на собствен протокол.

Лабораторен протокол по метод, който стои в основата на цялото учение за сплавите. Без него нито една диаграма на състоянието не би могла да бъде построена. Именно това го прави важен. Темата не е странична, а е онази, от която произлизат всички останали диаграми, изучавани по-нататък в курса. Материалът обхваща две страници. Началото е заглавна част, оформена в няколко реда — учебно заведение, катедра, вид на упражнението, данни на студента, място за ръководител, номер на протокола и накрая темата. Теоретичната част започва с определението на метода и веднага посочва на какво стъпва той — че промените в строежа са придружени от отделяне или поглъщане на топлина. Средището е описанието на самия опит. Обяснено е как се подава топлината, с какъв уред се измерва тя и защо на практика се работи не с нея, а с изтеклото време. Именно това уточнение е най-полезното в цялата част. То обяснява защо на водоравната ос стои време, а не количество топлина — въпрос, който смущава повечето студенти при първата среща с такива криви. Следва описание на измерването на температурата. Обяснено е устройството на използваното приспособление, кой край е свързан с уреда и защо различните двойки метали имат различни свойства. Отделен абзац въвежда основното понятие за целия раздел. Дадено е определението, посочено е по какво се различават отделните части и как това се установява. Оттам е изведено най-важното разграничение — че при чисто вещество промяната протича при една-единствена температура, а при сплав в цял температурен обхват. Именно от него произтича видът на всяка диаграма на състоянието. Задачите са две и вървят в естествения си ред: първо се построяват отделните криви за няколко състава, а после от тях се извежда общата диаграма. Работи се с позната двойка метали, използвана и в производството. Приложени са две изображения. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а теоретичната част върши работа и като кратък урок. Студентът получава завършена теоретична част и ясно формулирани задачи — образец при изготвяне на собствен протокол.

Лабораторен протокол, чиято теоретична част е подредена като разходка по една крива. Всяка характерна точка от нея е назована по реда, в който се достига при натоварването. Именно тази последователност прави материала лесен за учене. Понятията не са изброени по азбучен ред, а се появяват в реда, в който наистина настъпват при изпитването. Темата е изпитването на опън и обхваща две страници. Началото е заглавна част с данните на студента и с номера на упражнението. Теоретичната част започва с общото основание — защо тези изследвания се провеждат при строго определени условия. После е обяснено какво предизвиква приложената сила и кое съотношение се записва от самия уред. Средището е поредицата от характерни точки. Те са изброени една след друга, всяка с формула и с кратко пояснение отдолу. Особено ясно е обяснението на едната от границите. Посочено е какво се случва, ако натоварването бъде свалено преди нея — а това е и най-нагледният начин да се разбере разликата между двете състояния. Именно частта за напрежението при разрушаване е най-стойностната. Тя не се задоволява с формулата, а обяснява защо пресметнатата стойност не отговаря на действителността и защо истинската е по-голяма. Приведен е и основният закон, който важи в първата област. Втората половина на теоретичната част е за пластичността. Разграничени са два начина за оценяването ѝ, всеки със своя формула, а при единия е посочено и каква стойност се получава при съвсем крехък материал. Задачата е за определяне на характеристиките на конкретна стомана, назована с марката си. Приложена е таблица с готови изходни данни — размерите на образеца и осем двойки измерени стойности за сила и удължение. Последните два реда са оставени празни за пресмятане. Именно тази подредба прави протокола удобен. Данните са дадени, но работата остава — тоест материалът служи и като образец, и като задача. Приложени са и десет изображения с формулите и с диаграмата. Преподавателят получава готова задача с данни, при която проверката отнема минута. Студентът получава завършена теоретична част и таблица с измервания, готова за попълване — образец при изготвяне на собствен протокол.

Лабораторен протокол, който за разлика от повечето подобни е доведен докрай. Освен теоретичната част тук има и попълнени таблици с измерени стойности и с пресметнати резултати. Именно тази завършеност го отличава. Купувачът получава не празни полета, а работа с числа — тоест вижда какъв резултат се очаква да получи и в какъв ред на големина. Темата е изпитването на твърдост и обхваща две страници. Началото е заглавна част с данните на студента и с темата. Теоретичната част започва с определение на самото понятие — какво измерва то и чрез какво се установява. Оттам е изведено защо съществуват няколко различни метода: според формата на проникващото тяло, големината на силата и начина на отчитане. Средището са трите метода, разгледани поред и по еднаква схема. При първия са посочени какво се използва, какво се измерва и по коя формула се пресмята. Тук са и практическите указания — в какви граници трябва да е отпечатъкът, от какво зависи изборът на размер и на сила, колко бавно се натоварва, колко дълго действа товарът и с какво се измерва резултатът. Посочена е и горната граница на приложимост. Именно тези подробности правят частта полезна, защото се питат на изпит. При втория метод е обяснено какво тяло се използва, какъв е ъгълът му и защо е избран точно такъв — обяснение, което рядко се среща. Посочено е и в какво е предимството му пред първия. При третия е описана самата последователност на натоварване — как се задава изходното положение, кога се добавя основният товар и кога се отстранява. Изведени са и трите му предимства. Задачата е за измерване на твърдостта на стомана и по трите метода. Резултатите са дадени в три отделни части. При първите два метода са оформени като таблици с изходните размери, приложената сила, измереното и накрая пресметнатата стойност. При третия резултатите са изписани направо в един ред. Приложени са пет изображения с формулите и със схемите. Преподавателят получава завършен протокол, годен за мерило при проверка. Студентът получава образец с изпълнена задача — вижда и как се оформят таблиците, и какви стойности се получават при това изпитване.

Учебна тема, която обхваща цял раздел от предмета в един файл. Пет различни начина за свързване са представени последователно — първо по устройство, после по пресмятане. Именно тази пълнота отличава материала. Обичайно всеки начин се разглежда в отделна тема; тук те стоят заедно и могат да се съпоставят. Темата обхваща неразглобяемите съединения и е събрана на осем страници. Началото дава определението чрез един-единствен признак — какво трябва да се случи, за да бъдат разделени свързаните части. Оттам следва и уточнението защо един от видовете се причислява само условно, с посочени двете условия, при които той все пак може да бъде разделен. Първата половина е за заваряването. То е разделено според състоянието, до което се довежда материалът, а после всяка от двете групи е разгледана поотделно. При първата група са дадени два вида, всеки с описание как точно се получава загряването. При единия е посочена и температурата за конкретен материал. Именно частта за втората група е най-подробната. Разгледани са три различни начина, като при всеки е обяснено откъде идва топлината, какво се случва в зоната на свързване и за какво служи допълнително подаваният материал. При единия е даден и съставът на използваната смес, както и достиганата температура. Отделно място заемат другите два начина за свързване. При тях е посочено основното предимство — възможността да се съединяват различни материали — и се обяснява защо това е възможно. Втората половина е изчислителна и стига до шестнадесет номерирани формули. Втората голяма част е за нитовите съединения. Тя започва необичайно — с обяснение защо един толкова стар начин все още се използва и в кои области няма заместник. Особено полезна е финалната част. Разгледани са два по-нови вида нитове, като при всеки е описано как точно се оформя главата — с изтегляне или по друг начин. Приложени са четиридесет и четири изображения — осем групи схеми и всички формули. Преподавателят получава готова опора за няколко учебни часа, при която всеки вид съединение върши работа и поединично. Студентът получава цял раздел в един материал — годен за изпит и за курсова задача.