Неочакван дъжд - Атанас Далчев

    Атанас Далчев
    Неочакван дъжд    

    Бе още ясно уж, а рукна изведнъж.
    Ний изненадани се скрихме за минутка
    от яростта на неочаквания дъжд
    под дървесата, до затворената будка.

    Под стряхата на тъмния и гъст листак
    едно далечно смътно чувство ни обхвана
    и както някога, се озовахме пак
    две влюбени деца във къщи на тавана.

    Преплитаха се клоните като греди
    и през един разтрог ни гледаше небето.
    Глава бе свела върху моите гърди
    и беше й зелено-мургаво лицето.

    Стоехме мълчаливи и съвсем сами
    и сякаш заедно за първи път в живота,
    и слушахме как в тъмното дъждът шуми
    по керемидите зелени на дървото.

    1971 г.