Есе на тема „Общественото мнение може да служи на демокрацията само при условие, че може да бъде чуто“
Зареждане на оценките…
Есе, което започва като съгласие с чуждо твърдение, а после го оспорва наполовина. Авторът приема едната му част и отхвърля другата – с довод, който самото твърдение не е могло да предвиди.
Именно това разделяне отличава работата. Тя не защитава и не отрича заетата отвън мисъл, а я разглежда по части и посочва къде тя вече не важи.
Темата е свързана с условието, при което общественото мнение служи на демокрацията.
Уводът изяснява понятията, преди да пристъпи към разсъждение. Разграничени са двата вида държавно устройство по един-единствен признак – доколко управляващите се съобразяват с хората. Тук е и наблюдението как днес самото понятие за свобода се разбира погрешно.
Средището на първата половина е приведено твърдение на изследовател на общественото мнение. То е дадено дословно и оттам нататък целият текст се отнася към него.
Първата част се съгласява. Обяснено е как става въздействието върху хората и защо човек може да изразява мнение, което всъщност не е негово. Тук е и определението за средствата за осведомяване, познато и на всеки читател извън предмета.
Особено находчив е примерът с формата на предмета. С една проста картина е показано как нещо очевидно може да бъде представено като своята противоположност.
Втората част оспорва. Тя разграничава два вида среда – при едната връзката е еднопосочна, при другата не е.
Именно това разграничение е най-силното в есето. Показано е защо при първата човек няма как да отговори и защо мълчанието му поражда представа за общо съгласие, а също и защо при втората положението е друго.
Особено честно е признанието, което следва веднага след довода: че и в новата среда въздействието не е изключено, а само по-трудно.
Заключението предлага личен изход и той е конкретен – четири последователни действия, преди човек да заяви мнение. Тук е и препоръката какво да прави онзи, който не се е подготвил.
Финалната мисъл свързва самостоятелното мислене със самото понятие за човек.
Тонът е личен, а позицията е заявена без колебание. Изреченията са дълги и разговорни, а обемът е точно за писмена работа в един учебен час.
Преподавателят получава образец за есе, което работи с приведено чуждо твърдение – жанр, който се задава често и се пише трудно.
Студентът разполага с готова позиция и с модел за строеж: изясняване на понятията, приведен цитат, съгласие, възражение и накрая лична препоръка. Схемата се пренася върху всяка тема, зададена като чуждо твърдение за обсъждане.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Как да напишем есе по морален проблем: жанрът, видовете есе, стъпките в работата и цялостна примерна разработка по темата „Гледам и виждам“
Мнозина се затрудняват не да измислят какво да напишат в едно есе, а как да го подредят така, че то наистина да убеждава. Тази разработка тръгва точно оттам и води ученика от теорията до готов образец. Първата част отговаря на въпроса какво е есе: как се появява самата дума, откъде идва традицията на този тип текстове и кои са признаците, по които едно съчинение може да се нарече есе. Изведени са изискванията към проблема, тезата, аргументацията, изводите, композицията и изразните средства. Следва разглеждане на общуването при писането на есе: кой пише, за кого пише, с каква цел и какъв резултат се очаква. Тази част помага на ученика да осъзнае, че текстът се пише за читател, а не сам за себе си. Самостоятелен акцент е поставен върху видовете есе. Разграничени са есе рефлексия, есе казус и есе апел, а различията между тях са обобщени в подробна таблица по показателите същност, цел, резултат, роля на автора, роля на читателя, тип аргументация, композиция и изразни средства. По-нататък е описана последователността на работата: осъзнаване на темата и проблема, формулиране на теза, събиране на материала и изграждане на аргументативната верига, съставяне на план, написване и проверка на текста. Обяснено е и какво трябва да съдържат въведението, основната част и заключението, като е дадена и схема на общия план. Финалната част е най-практическата: върху конкретна тема, свързана с познат античен мит, е разработен цялостен пример, който преминава през тълкуването на проблема в заглавието, формулирането на тезата, организацията на материала, трите аргументативни вериги с аргументи, доказателства и примери, както и през извода и заключението. Разработката е подходяща за самостоятелна подготовка за писане на есе, за преговор преди класна работа и за подготовка за матура по български език и литература.
Едно мнение, едно есе: практическо ръководство за писане на есе в две стъпки
Всеки има мнение по дадена тема, но не от всяко мнение става добро есе. Оттук започва тази практическа разработка, която учи как се стига до собствена и интересна позиция и как тя се превръща в текст. Първата стъпка е посветена на самото мнение. Обяснено е защо първото изречение, което идва наум по темата, почти винаги е банално и защо то рядко има нещо общо с истинската позиция на пишещия. Показан е и начинът, по който се стига до нея: чрез поредица от въпроси към самата тема. Дадени са няколко варианта на едно и също твърдение по темата за лятната ваканция, за да се види разликата между общоприетото и личното. Втората стъпка въвежда във формата. Тук подробно формулираното мнение се превръща в теза, а тезата се разлага на елементи, всеки от които се нуждае от отделно доказателство. Обяснено е откъде идват тези доказателства и защо повечето от тях вече са в паметта на пишещия. Самостоятелен акцент е поставен върху абзаца: от какви изречения се състои добре написаният абзац, каква е ролята на главното изречение, на развиващите и на завършващото, и защо разделянето на абзаци помага на читателя да различи доказателствата. Има и разгърнат примерен абзац, показан изречение по изречение. Финалната част сравнява строежа на есето със структурата на съчинението разсъждение и обяснява кога и как може да се експериментира с подредбата теза, изложение, заключение, ако искаме да грабнем вниманието още от първия абзац. Накрая стои кратка формула, която побира целия подход в три реда. Разработката е подходяща за подготовка за писане на есе в час и на изпит, за самостоятелна работа върху теза и аргументация и за преговор на строежа на абзаца.
Есе по граждански проблем - теория, десет стъпки за писане и готов образец на тема „Политическото хамелеонство“
Едно животно сменя цвета си, за да оцелее, и никой не го съди. Човекът прави същото - и разликата се оказва огромна. Върху този образ е изградено готовото есе, с което завършва материалът. Но преди него стои нещо не по-малко полезно: пълно ръководство как изобщо се пише есе по граждански проблем. Първата част представя жанра - произхода му, книгата, която го превръща в литературен жанр, и седемте значения, скрити в самата дума „опит“, поднесени в таблица. Следва дял за есето като ученическо съчинение, в който е обяснено какво е клише и защо то убива текста, с двойки примери за сравнение. Втората част очертава изискванията към жанра и разграничава есето по граждански проблем от есето по морален и по житейски проблем чрез таблица с примерни теми. След нея идват шест основни положения, които трябва да са ясни, преди да бъде написана и една дума - за текста и неговите признаци, за разсъждението като основа, за личната интерпретация, за структурата, за стила и за културата на пишещия. Всяко положение е онагледено с кратки примерни текстове, включително и с двойки „грешен - правилен подход“. Централната част е подробен модел за писане в десет стъпки - от осмислянето на темата и планирането, през формулирането на тезата, избора на начало, структурата, абзаците и преходите, до подбора на езиковите средства, финала и редактирането. Всяка стъпка съдържа примери, а на места и таблици, слаби и силни варианти за сравнение, както и предупреждения срещу типичните грешки. Следва обобщаваща схема на всички стъпки и задача с помощ при осмислянето на темата. Материалът завършва с изцяло разработено есе на посочената тема - с ясна теза, аргументация в няколко посоки, литературна опора и поанта. Подходящ е за подготовка за класно съчинение, за самостоятелна работа върху жанра и като образец за писане.
Тест по български език върху есето като аргументативен текст и есето по морален проблем – структура, теза и източници на аргументи в 20 задачи с отговори
Тест по български език върху есето – жанрът, който се пише на изпит, на матура и при класна работа, но чиито изисквания често остават неясни за учениците. Началото представя кратък текст по въпроса какво означава да бъдеш човек. Той е построен около всекидневните избори и стойностите, които те разкриват. Петте задачи към него проверяват основни умения за четене: определяне на темата, извличане на конкретно твърдение, разбиране на формулировка от текста и разпознаване на ценност, която в него не е спомената. Този начален блок има и втора функция – показва на ученика как изглежда аргументативно построен текст, преди да започне работата по теорията. Втората и по-обемна част е насочена към самия жанр. Проверява се към кой тип текст спада есето и какво съдържа то по същество. Отделни задачи разглеждат понятието теза – какво представлява тя и къде се формулира – както и какво може да служи за аргумент. Обособена е линия за композицията: коя част не влиза в строежа на есето, какво съдържа същинската и какво заключителната част, кой елемент е задължителен. Тук грешката е честа, тъй като названията на частите се смесват с тези от други жанрове. Отделни задачи засягат езиковата страна – коя компетентност е важна при писането – и качеството на аргументацията. Трите задачи със свободен отговор извеждат разсъждението към практиката: мястото и съдържанието на увода, начинът, по който литературни примери могат да подкрепят теза, и значението на ясно формулираната теза за въздействието на текста. Отговорите са придружени с кратки пояснения, а примерните отговори на отворените задачи включват конкретни примери от изучени творби, приложими при писане на есе. На учителя тестът дава готова проверка преди самостоятелна работа. На ученика служи като подготовка за писане на есе.
Тест по български език – публично изказване по житейски проблем, 20 задачи с отговори: разпознаване на частите по реплика, видове аргументи, композиция, поведение пред публика
Тест, при който почти всяка задача поставя пред ученика едно изречение и пита какво е то. Двадесет ситуации, двадесет решения и приложени отговори с обяснения – готов материал за един учебен час. Подходът е това, което го отличава. Вместо да питат какво е теза или заключение, задачите цитират конкретна реплика от реч и изискват тя да бъде разпозната. Така частите на изказването се учат по звученето им, а не по дефиниция – а точно това умение потрябва, когато самият ученик застане пред класа. Обхватът е пълен. Отделни задачи проверяват ролята на темата, разпознаването на тезата в няколко различни формулировки, мястото на аргументацията и признаците на заключението. Друга група разглежда двата вида композиция и реда, по който се подреждат частите при всяка от тях. Особено силна е линията за видовете аргументи. Личното преживяване, разсъждението и примерът с известна личност са представени с по няколко примера всеки, така че разграничението между тях се затвърждава. Отделна задача изисква да се преброят видовете аргументи в описана реч – формат, при който повърхностното знание веднага си личи. Самостоятелен блок е посветен на поведението пред публика: темпото при говорене, интонацията и логическото ударение, позата и движението, репетицията и съобразяването с възрастта на слушателите. Тези въпроси рядко се включват в тестове, а именно те решават дали едно изказване ще бъде чуто. Отделно внимание заслужават задачите, които питат какво се случва, ако нещо липсва – при слаба аргументация или при неясна теза. Те проверяват разбиране за целостта на изказването, а не за отделните му части. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а формулировките са разгърнати и правдоподобни, така че налучкването е практически невъзможно. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки от тях идва с обяснение от няколко изречения, което формулира и самото правило зад въпроса. Така проверката се превръща в кратък наръчник, годен за преговор преди изява. За учителя това е готова проверка след раздела и същевременно основа за практическа работа – всяка ситуация от задачите може да се разиграе пред класа. Не изисква подготовка и се използва цял или на части. За ученика ползата излиза далеч отвъд оценката. Материалът показва как се разпознават частите на речта, как се подбират аргументи и как се държи човек пред публика – умения, нужни при защита на проект, при интервю и при всяко публично говорене. Подходящ е за подготовка преди изпитване, за преговор и за самостоятелна работа у дома.
Есе по житейски проблем – учебен материал: характеристика на жанра, композиция, обем, критерии за оценяване и насоки за писане
Материал, който не пише есе, а обяснява как се пише. И което е по-важно – казва по какво ще бъде оценявано. Именно тази втора част го отличава от обичайните указания. Критериите са изведени поотделно, в три групи, а под всяка стои какво точно се проверява. Разработката обхваща есето по житейски проблем и е събрана на три страници, разделени в четири озаглавени части. Първата определя жанра. Есето е назовано аргументативен текст и веднага са изброени четирите му задължителни елемента – от ясно заявената теза до логическата свързаност между частите. Уточнено е и откъде могат да идват доводите: от личен опит, от литература, от кино и театър, от наблюдение върху обществото. Втората част е за композицията и е разгърната в три равнища. Първо са назовани трите основни части, после е указан обемът в думи и в страници, а накрая е разписано какво съдържа всяка от тях. Особено полезно е разграничението вътре в същинската част. Разделени са трите ѝ съставки – теза, антитеза и аргументация, – като при втората е добавено уточнението, че тя се включва само когато е приложима. Именно това уточнение спестява често срещана грешка. Третата част е за оценяването и е най-стойностната. Тя изброява три показателя, всеки с по няколко подточки: какво се очаква по съдържание, какво по строеж и какво по езикова култура. При последното са назовани четирите норми поотделно. Тази част превръща материала в нещо повече от указание. Ученикът вижда предварително по какво ще бъде съден, а преподавателят получава готова таблица за оценяване. Четвъртата част са шест кратки насоки, всяка от по едно изречение. Сред тях са и две, които рядко се казват направо: да се избягват дълги изречения и текстът задължително да се препрочете преди предаване. Финалното изречение обобщава защо спазването на тези принципи има значение – не заради самите правила, а заради впечатлението, което текстът оставя. Изложението е справочно – с отстъпи, знаци пред всяка точка и разграничени равнища, така че нужното се намира веднага. За преподавателя това е готова опора при въвеждане на жанра, без нужда от подготовка. Третата част върши работа и самостоятелно – като критерии при проверка или като раздавателен лист преди писмена работа. За ученика материалът е кратък наръчник, който се прочита за минути и се използва преди всяко есе – както при домашна работа, така и при подготовка за матура.