Името, което дава на нещата право да съществуват: учебен материал по български език за общуването, за изказването и за текста

Проверка върху уводния раздел по български език, която обвързва теоретичните понятия с представата за езика като част от личността. Началото стъпва върху кратък разказ за училищна изложба в деня на родния език и за дискусията, която тя предизвиква сред учениците. Петте задачи към него проверяват разбирането на надписа върху таблото, съдържанието на илюстрациите, темата на разговора, смисъла на заключителните думи на класния ръководител и разпознаването на стила. Текстът е подбран така, че сам да въвежда основната идея на раздела – че начинът на говорене разкрива кой е човекът. Втората част обхваща теоретичните понятия. Първият кръг се отнася до основното разграничение между език и реч и до определението за езикови единици с изброяване на всички равнища. Вторият кръг разглежда общуването: задължителните участници, понятието речев етикет, ситуативният контекст и неговите съставки, както и релефният код – рядко проверяван, но важен пример за начин на предаване на съобщение. Трети кръг е насочен към връзката между езика и обществото: предметът на социолингвистиката, ролята на обществото при изграждането на езиковата картина на света, съдържанието на личния речев репертоар. Четвърти обхваща културата и езиковата култура, включително задача с отрицателна формулировка за това какво не спада към културата на общуването. Последните три задачи изискват писане и са с нарастваща свобода. Първата иска три собствени примера от всекидневието за промяна на речта според събеседника, заедно с обосновка. Втората изисква обяснение на едно от по-абстрактните понятия в раздела, подкрепено с пример именно от българския език. Третата е кратко мнение по въпроса защо езикът е и израз на идентичност. Отговорите са изнесени след задачите – с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни текстове към отворените, включително конкретни примери от българската лексика. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а трите отворени задачи са добро упражнение преди писане на кратък текст с изразяване на мнение.

Латинската дума за обработена земя стои в началото на един разговор, който стига до начина, по който всеки от нас говори и пише. Изложението тръгва от произхода и от преносния смисъл на понятието „култура“, за да обясни защо и общуването с езика се нуждае от правила и норми. Оттук нататък изискванията към речта са подредени едно по едно. Първо са книжовните норми: правоговор, правопис, граматика и пунктуация, заедно с обяснение защо начинът на изразяване създава първото впечатление за човека. След това идва умението да се изгради и възприеме текст според ситуацията на общуване, отношенията между участниците, целта и очакваната реакция. Отделно място заема словесното богатство, а тезата тук е защитена с показателен пример: три различни думи за едно и също в „Немили-недраги“ и в „Хаджи Димитър“, чиито нюанси обясняват защо изборът на дума не е безразличен. Следват чистотата на речта и въпросът за чуждиците с известните предложения на Иван Богоров, с правилото кое чуждо название е нужно да се приеме и кое наистина замърсява езика. После са стиловата уместност и речевият етикет с трите му равнища и с примери за уместно и неуместно обръщение. Финалната част събира изброеното в кратко определение за езиковата култура на личността с четири основни съставки и приканва ученика сам да провери на какво равнище е неговата. Подходящ е за отговор на въпрос по български език за езиковата култура и книжовните норми, за уводна част на съчинение по езикова тема и за преговор преди изпит.

Общуването започва да се разбира едва когато изречението спре да бъде последната мярка, и точно оттам тръгва този урок. В началото е въведено понятието изказване, или дискурс, заедно с обстоятелствата, които го определят: участници, време и място, цел, предмет и тема, ответна реакция. Обяснени са комуникативната ситуация и контекстът, както и защо изваждането на думи от контекста се приема за дезинформация. Следва описание на първичната форма на общуването лице в лице с всички нейни елементи: отправител и възприемател, съобщение, код, канал, референт, сфера на общуване и функционален стил. Върху тази основа е изградена частта за функциите на езика, в която всяка функция е свързана с елемента от комуникацията, който доминира в конкретното изказване. Отделен раздел съпоставя устното и писменото общуване: кои са слабостите на устното изказване, каква е ролята на писмеността и защо писменият текст не е просто запис на казаното, а форма със свои правила. Същинската част е посветена на текста. Дадено е определението заедно с произхода на самата дума, изведени са изискванията, на които една група от думи трябва да отговаря, за да бъде наречена текст, както и границите и смисловите части на по-дългите текстове. Разгледана е езиковата свързаност на три равнища, а също номинативната верига и перифразата, с обяснение защо един и същ обект се назовава по различен начин. Финалните раздели подреждат функционалните стилове и основните речеви действия с техните разновидности, така че всяко понятие да остане с ясно определение и с мястото си в общата схема. Урокът е подходящ за преговор преди класна работа, за подготовка по темата за текста и общуването и за бърза справка, когато трябва да се назове точното понятие.

Бих ли могъл да помоля за чаша вода; бързо, донеси вода; ех, колко съм жаден; я дай таса, момне: четири изказвания с една и съща цел, които не си приличат по нищо. Урокът тръгва от този пример, за да въведе понятието речеви жанр: устойчивата форма, в която езикът се излива според ситуацията, отношенията между участниците и средата на общуване. Проследено е как текстът живее в общественото пространство: една молба е официална в учреждението, заповедна в казармата, задявка на седянката, и как изборът на жанр казва не по-малко от самите думи. Разгледани са основните речеви жанрове на общественото общуване и правилата за уместност, които ги управляват. Финалът обобщава: владеенето на жанровете е владеене на самото обществено пространство, в което текстовете действат. Пълен урок с примери.

Проверка, в която теоретичните понятия за езика и общуването се съчетават с работа върху конкретен текст и с три задачи, изискващи собствено писмено разсъждение. Началото стъпва върху кратък откъс за състезание по дебати, в което участници разсъждават какво означава да си езиково културен човек. Петте задачи към него проверяват разбирането на изказванията на двамата участници, оценката на журито, причината за тази оценка и разпознаването на стила, в който е написан текстът. Тъй като самият откъс говори за езикова култура, той въвежда естествено и следващата, теоретична част. Втората част обхваща понятията в няколко тематични кръга. Първият се отнася до типовете езици – разграничението между мъртви и изчезнали, което изисква точност, а не обща представа. Вторият кръг е посветен на комуникативната ситуация: нейните съставки, значението на комуникативния канал, разграничението между еднопосочни и двупосочни канали, както и задача с отрицателна формулировка за видовете контекст. Трети кръг разглежда по-абстрактни понятия – езиковата картина на света и начина, по който всеки народ назовава действителността, предмета на социолингвистиката, съотношението между език и реч. Четвърти обхваща личния речев репертоар с разграничение между личното и общественото равнище, понятието за култура и признаците на високата езикова култура. Последните три задачи изискват писане. Първата е насочена към комуникативната ситуация: ученикът трябва сам да избере три елемента и да обоснове тяхното значение с примери. Втората изисква разсъждение за ролята на езиковата култура за мястото на човека в обществото. Третата е най-обемна – създаване на кратък свързан текст по зададена тема, свързана с избора на езикови средства според ситуацията. Към всяка отворена задача има насока в скоби, която ориентира какво се очаква. Отговорите са изнесени след задачите, с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни отговори към отворените, включително готов образец на кратък текст. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последната задача е упражнение с пряка полза – създаването на кратък аргументативен текст се изисква и на изпит.

Двама души си говорят, но общуване има само когато и двамата разбират. Урокът тръгва от тази разлика. В началото е поставен въпросът какво е общуване, а веднага след него по-точният въпрос: кога можем да кажем, че общуваме. Отговорът е разложен на съставки, всяка с определение: адресант като изпращач и отправител, адресат като получател, средство за предаване на информацията и тема. Едва когато всички са налице, има общуване. Същинската част представя социокултурните сфери на общуването поотделно: битова, естетическа, научна, официално-делова и сферата на масовата комуникация. За всяка е обяснено кой с кого общува и по какъв повод. Следват разделите за езика и културата на общуването и за текста като завършена цялост. Отделно е обяснено и защо културата на общуване не е учтивост, а съобразяване със ситуацията. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо липсата на една-единствена съставка проваля цялото общуване, което се проверява върху конкретни примери от ежедневието. Текстът в края е разгледан като завършена цялост със свои признаци. Подходящ е за въвеждащ урок по български език, за подготовка за класна работа и за самостоятелна работа върху речевата ситуация.