Описание на гора: „Гората, която помня"

     Помня я от лятната ваканция при баба и дядо. Тя започваше зад последната къща на махалата – не с определена граница, не с врата или ограда, а просто с постепенно сгъстяване на дърветата, все повече сенки, все повече хлад, все повече тишина.

     Първо идваха нисък дрян и шипка – бодливи, непокорни пазачи на входа. После дъбовете – стари, нащърбени от бурите, с кора, по-грапава от дедовите ръце. И накрая буките – стройни, гладки, сребристосиви, издигнати като колони на храм без покрив.