Разказ по въображение: „Гората помни"
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Старата бука стоеше на хълма от незапомнени времена. Корените ѝ се впиваха дълбоко в каменистата земя, сякаш прегръщаха самото сърце на планината. Наоколо се простираше гора — гъста, тъмнозелена, мълчалива, изпълнена с онзи древен покой, който само вековните дървета познават.