Песен на жената - Никола Вапцаров

Пет строфи, в които любовта трябва да бъде отстоявана като че ли е провинение: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Любовна“ от Никола Вапцаров. Творбата започва с тежестта на предвоенната тревога, надвиснала като бетонен блок, и с образите, в които лирическият говорител вижда този смут навсякъде около себе си: във фабричните комини, в залеза на запад, дори в спокойно синьото небе. Оттам стихотворението преминава към два въпроса, отправени към любимата, и завършва с обяснение защо песента е толкова малка. Текстът е даден изцяло, без съкращения и без коментар, с оригиналното си делене на строфи. Подходящ е за четене в час, за точно цитиране в анализ или в интерпретативно съчинение, за проследяване на контраста между интимното и историческото и за подготовка върху любовната лирика на Никола Вапцаров.

Кратката творба на Никола Вапцаров е дадена тук изцяло, в петте си строфи, без съкращения и без тълкуване. Стихотворението е обръщение към един човек, Фернандес, който вече не може да отговори. Първата строфа съобщава какво се е случило, а нататък погледът се връща към самия бой: тръбния знак, тишината след сигнала, синкавия мрак в окопа, ръката, която рови земята, и гранатата, която някой грабва и отново оставя. Финалът съобщава изхода от боя и завършва с изречение, отправено пак към загиналия, което придава на цялата творба характер на лично сбогуване. Текстът е подходящ за четене в час, за наизустяване, за точни цитати в интерпретативно съчинение върху темата за другарството и саможертвата и за самостоятелна работа върху езика на Вапцаров. Тълкуване не е добавено, за да остане мястото за собствения прочит на ученика.

Планината приказва, а човекът мълчи и слуша. Върху този кратък разговор без думи стои цялото стихотворение и тук е даден пълният му текст, така както го е написал Никола Вапцаров. Петте четиристишия тръгват от мъглата над Елтепе и от гледката към селата долу, минават през реката Глазне, която приказва като човек, и стигат до онова, което тя разказва за жената, чакаща у дома. Финалната строфа сменя рязко картината и завършва с проблясък в очите. Текстът е подходящ за учене наизуст, за цитиране в анализ или интерпретация и за работа върху ранната лирика на Вапцаров, върху родния пирински пейзаж и мотива за завръщането и очакването.

Пълният текст на стихотворението „Прощално“ от Никола Вапцаров. Страницата съдържа самата творба, без анализ и без коментар.

Тук е поместен целият текст на „Песен за човека“ от Никола Вапцаров, без съкращения и без съпътстващ разбор, така както творбата се чете на глас в час. Творбата започва като спор между двама събеседници на тема „Човекът във новото време“. Дамата е рязка и категорична, лирическият говорител отвръща спокойно и предлага една история, с която да провери твърдението ѝ. Оттам нататък текстът върви като разказ в разказа: случай от село Могила, престъпление заради скътани пари, бърза присъда и затвор. Именно в затвора обаче с героя се случва нещо, което спорът в началото изобщо не предвижда. Последната част разгръща една нощ и едно утро, коридора, отварящата се врата, слизането на двора и вътрешния монолог на човека пред зората. Развръзката и обръщението към читателя са оставени за самия текст. Записът пази характерната Вапцарова графика: стъпаловидно разположените стихове, разредената дума в кулминационния момент, кавичките на пряката реч и репликите на спора, тоест начина, по който творбата изглежда на страницата. Полезен за четене вкъщи, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в отговор на литературен въпрос, за учене наизуст на отделни строфи и за проследяване на композицията, тъй като целият текст стои на едно място.

Поетът се обръща към собствената си песен като към жена, която се завръща при него след дълго скитане: тук е поместен целият текст на творбата, без съкращения и без коментар между строфите. Стихотворението започва със завръщането, с наведената глава и с думите, че назад няма какво да се гледа. Оттам нататък следва дълга поредица от въпроси, с които говорещият изрежда местата, където песента е била без него и заедно с него: при бедния труженик в прихлупената изба, при селянина в полето, из тъмните балкани над гроба на великаните, пред развратницата и пред невинността. Средната част е разказ за самото преследване, за ревността и безсилието, за претърсените на миг пленени души и за онова, което търсенето на истината и на лъжата в тях оставя накрая. Последните строфи преобръщат посоката: от скитането се стига до върха на самотата и до финал, изграден върху образите на пламъка, дима и горенето. Творбата е удобна за наизустяване, за точно цитиране в анализ или съчинение върху символизма у Яворов и за наблюдение върху обръщението, реторичния въпрос и повторението като организиращи похвати.