Драми на Петко Тодоров: списък на шестте драми

Съдържанието на „Идилии“ от Петко Тодоров. Изброени са заглавията по реда, в който авторът ги е подредил. Страницата е указател, а не текст на творбите.

„Зидари“ от Петко Тодоров: действащите лица и началото на драмата в четири действия. Страницата дава списъка на героите със службата на всеки от тях в селото и продължава с първите реплики. Съдържа само текста, без анализ и без коментар, и служи за четене или за ориентиране преди разработка върху творбата.

Подреден по класове списък с произведенията за четене през лятото преди новата учебна година. За всеки клас са изброени заглавията и авторите от учебната програма по литература, така че подготовката да започне навреме и без чудене какво да се търси в библиотеката. Списъкът за пети клас тръгва от митологичния и фолклорния модел за света и стига до разказите за човека и света. За шести клас са събрани класическите български и преводни творби, които се изучават през годината. Седми клас е представен с творбите от Възраждането и от литературата след Освобождението, а осми клас с автори от новата и от съвременната българска литература. От девети клас нататък изброяването следва големите литературни епохи: античната литература и Библията, старобългарските текстове, европейската класика от Ренесанса до реализма и българското Възраждане. За единадесети и дванадесети клас заглавията са групирани по автори и по раздели от програмата, а за последния клас е отделено и разграничение между задължителната и профилираната подготовка. Списъкът е удобен за ученици и родители, които планират лятното четене, както и за учители, които съставят препоръчителен списък за своя клас в края на учебната година.

Преди първата реплика драмата вече има свят: два планински хълма, свито между тях село и двор, в който всеки прозорец още свети. Тук е поместено самото начало на „Змейова сватба“ от Петко Тодоров. Първо е списъкът на лицата: Змей Горянин, дядо Славе и баба Славовица, дъщеря им Цена, тримата им синове, момъкът Дамян, Марта Билярката, козарчетата и селяните. Само по него се очертават двата свята, които драмата ще сблъска, и мястото на действието, Темно Загоре. След него е началната ремарка на първо действие: есенната нощ, чардакът и измазаният трем у дядови Славови, тъмнеещият сливак, затрънетият плет и разхвърляните къщи по хълмовете на затихващото село. Страницата дава входа към творбата: полезна е за справка кой кой е, за представяне на обстановката преди четене в час и за цитиране на ремарката. Продължението на действието не е включено.

Портрет на Валери Петров, който съчетава биографията с преглед на творческия път и с два негови текста в цялост. Началото проследява житейските факти: раждането в София през 1920 г., завършеното висше образование, работата като военен кореспондент през есента на 1944 г., годините в радиото и в сатиричния вестник „Стършел“ и дипломатическата служба в Италия. Следва частта за творчеството: поезията от краткото стихотворение до дългата поема, драматургията и търсенето на нови форми в театъра, пиесите приказки за деца, филмовите сценарии, както и приносът му като преводач, стигнал до пълния превод на Шекспировите драми и сонети. Посочено е и какво отличава неговия почерк, отношението му към бездуховното и вярата му в съзидателната сила на духа. Отделен акцент са двете стихотворения, дадени изцяло. В „Ключето“ търсенето на едно изгубено ключе се превръща в равносметка за отминалия живот, а в „Тинтявата“ един пропуснат жест по шосето поставя въпроса как учтивият човек постепенно става груб. Двата текста могат да се четат и самостоятелно, и като илюстрация на казаното за поета. Подходящ е за представяне на автора в час, за реферат и презентация, за уводна част на съчинение върху негова творба и за самостоятелна работа по анализ на стихотворение.

Указател към съдържанието на „На Острова на блажените“ от Пенчо Славейков, подреден точно по реда, в който творбите се появяват в книгата. Списъкът започва с предговора и продължава с отделните поети, които Славейков измисля за своята мистификация. Под всяко име стоят заглавията на приписаните му стихотворения, така както са в изданието: Боре Вихор, Видул Фингар, Доре Груда и останалите, всеки със своя набор от творби. Отделно са изведени стихотворенията, печатани в оригиналното първо издание и невлезли във второто, което позволява да се види как антологията се променя между двете издания. Страницата е указател, а не христоматия: тя съдържа заглавията и подредбата им, но НЕ съдържа текстовете на самите стихотворения. Полезна е, когато трябва бързо да се провери кое стихотворение на кой измислен поет е приписано, каква е поредността на творбите или кой текст липсва във второто издание. Подредбата следва изданието буква по буква, включително случаите, в които името на измисления поет и заглавието на цикъла съвпадат, което иначе лесно се обърква. Материалът е подходящ за ориентиране в структурата на книгата преди четене, за подготовка на реферат върху мистификацията на Славейков и за проверка на конкретно заглавие.