План за урок: Въпросителни местоимения

Който, когото, на когото. Часът подрежда относителните и отрицателните местоимения там, където най-често се греши. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и три минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес. Основната част отделя двадесет и седем минути за новия материал, разделени на две части. Първата, четиринадесет минути, е за относителните местоимения. Пет от тях отиват за същността и употребата, като формите „който“, „когото“ и „на когото“ са изведени поотделно, защото точно там грешат и възрастни. Още пет са за видовете и граматичните признаци, започвайки с тези за лица и предмети. Втората част разглежда отрицателните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Отделно е предвидено и как се обяснява правилото за пълния и краткия член при тези форми. Въпросите са изписани дословно, а към всеки стои очакваният отговор. Отделно е обяснено и връзката между относителните и въпросителните местоимения, които изглеждат еднакво и се различават само по употреба. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.

Кой или кого, някой или някого, свой или негов. Часът подрежда местоименията, при които се греши най-често. В началото е дадена информацията за урока: тема, клас, продължителност и предмет, а темата е формулирана изрично чрез двойките форми, които ще се разглеждат. Следват целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, а после методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, при които репликата на учителя е изписана дословно. Нататък часът минава последователно през трите проблемни групи: разграничението между двете серии форми, употребата на притежателните местоимения и съгласуването на относителните. Отделно е предвидено и как се дава проверка, която ученикът може да прилага сам, вместо да помни правилото. Самостоятелно е обмислено и как се говори за грешки, които учениците чуват всеки ден от възрастни. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо тези форми се бъркат толкова упорито: в говора те се смесват свободно, а в писмената реч разликата остава задължителна. Планът е подходящ за преподаване по езикова култура, за упражнение и като модел за собствен план.

Някой, нещо, всеки, всичко. Часът подрежда двете групи местоимения, които учениците бъркат най-често. В началото са посочени предметът, класът и продължителността, а часът започва с две минути организационен момент, чиято реплика е изписана дословно. След пет минути въведение и подготовка идва първата основна част, петнадесет минути за неопределителните местоимения. Тя е разделена на три блока: същност и употреба, определение и видове. Видовете са изведени в списък по признак: за лица и предмети, за признаци и за притежание, всеки с примери. Втората основна част разглежда обобщителните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Отделно е предвидено и как се обяснява разликата между неопределителните и обобщителните, която е и същинската трудност на темата. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се работи с формите, които изглеждат еднакво в двете групи, което е и най-честият източник на грешки при тази тема. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план по езикова тема.

Този, онзи, такъв, толкова: думи, които посочват, но и свързват. Часът ги разгръща за 40 минути. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и четири минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес към темата. Основната част отделя двадесет и шест минути за новия материал, разделени на два блока. Първите десет минути са за същността и употребата на показателните местоимения, като са включени и показателните местоименни наречия с примери като „сега“ и „така“. Вторите десет минути са за видовете и граматичните признаци, започвайки с местоименията за посочване на лица и предмети, разграничени на такива за близки и за далечни. Отделно е предвидено и как се обяснява втората функция на тези местоимения, а именно свързването на изречения и абзаци, която обикновено остава незабелязана. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо тези местоимения не могат да се употребяват без контекст, което ги отличава от повечето останали думи. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.

Три пъти повторено едно и също име в едно изречение стига, за да усетят децата защо езикът има нужда от заместващи думи, и точно с такава провокация започва работата по темата в този план за урок. В началото са посочени типът на урока, целта, очакваните резултати, формулирани с думите на самия ученик, и необходимите материали. След организацията на часа следва въвеждащата провокация, а веднага след нея е даден кратък разказ за един градинар, върху който учениците откриват заместващите думи чрез четири въпроса с посочени очаквани отговори. Новото знание е въведено на достъпен език, с бърза устна проверка с избор между няколко възможности, и оттам часът преминава към личното местоимение. Трите лица са представени като игра в разговор, всяко с въпрос към класа и с очаквания отговор, а веднага след това следва кратко упражнение за разпознаване на лицето по изречение. Отделен етап показва как формата се променя според ролята в изречението: двойки изречения на дъската, допълване от учениците и мини-игра за преобразуване. Следва подреждане на най-употребяваните форми по лице и по число за запомняне, а след него кратко правило за две еднакво правилни форми. Заключителната третина съдържа самостоятелна работа с две задачи, обобщение на наученото, финален въпрос за настроение и домашна работа по избор. За всеки етап е указано ориентировъчно време, така че урокът да се побере в един учебен час.

Целият час е построен около един въпрос: чие е това. Учителят въвежда децата в ролята на детективи, а планът дава готовите реплики, въпросите към класа и очакваните отговори за всеки етап. Мотивацията тръгва от кратък разказ за необичаен плод и от три израза, в които се крие притежанието. Следва етап за наблюдение с мини-игра, при която учениците разпознават думата за притежание по слух, и едва тогава е въведено определението заедно с въпросите за разпознаване и с шест примерни изречения. Централната част подрежда формите. Пълните са дадени по лица, така както се променят според думата до тях, и са придружени с бърза устна задача, в която учениците избират правилната форма. Кратките форми са изброени отделно, с обяснение защо остават неизменни, и с двойки изречения, показващи замяната на пълна форма с кратка. Кратко правило за писане и мини-задача с избор проверяват дали то е разбрано. Отделен етап е посветен на случая, в който една и съща кратка дума може да значи различни неща, и на начина за проверка чрез заместване. Правописният блок е най-дългият: окончанията при мъжки род и при множествено число, специалното правило при формите за трето лице женски род и книжовните членувани форми, всяко с примери и с бърза проверка. Планът завършва с обобщение, три практически задачи за часа, домашна работа от две части и кратък финал. За всеки етап е указано ориентировъчно време.