План за урок: Наклонение на глагола. Изявително наклонение. Повелително наклонение

Бих отишъл, ако можех. Часът е посветен на наклонението, което говори за неслучили се неща. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Морфология“ и е предвиден за 7. клас. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и три за въведение с мотивация, при което учениците първо чуват примери и едва след това определението. Три минути са отделени на въпроса какво изобщо е условно наклонение, а нататък часът разглежда образуването на сложните и на простите форми и употребата им. Отделен акцент е поставен върху две различни употреби: с изречено условие и без него, което обикновено се пропуска, а именно то обяснява защо формите се срещат и в учтивото общуване. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо условното наклонение се среща толкова често в учтивата реч, което обикновено изненадва учениците. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за упражнение върху глаголните форми и като модел за собствен план.

Едно действие може да бъде съобщено като факт или поискано като заповед, а разликата между двете е цялата тема на тази разработка по български език. Началото стъпва на кратък художествен откъс и показва как в него се различават двата типа глаголни форми, след което дава определението за наклонение и обяснява какво изразява отношението на говорещия към действието. Изявителното наклонение е представено чрез връзката си с глаголните времена, а повелителното, чрез четирите значения, които може да носи, тоест заповед, молба, съвет и забрана. Същинската част е посветена на образуването на формите: простите форми и за кои лица съществуват, окончанията, чрез които се получават, отрицателните форми в двата им възможни варианта, както и сложните форми с частици, които дават повелително значение и за първо, и за трето лице. Отделен раздел разглежда пунктуацията, тоест кога изречението завършва с възклицателен знак, кога с точка и кога в художествен текст може да се появи въпросителен знак, с пример за всеки случай. Добавени са и две уточняващи бележки за простите и сложните глаголни форми. Практическата част включва два теста: разширен, с шест задачи за разпознаване, образуване, отрицание, пунктуация и кратък синтактичен въпрос, и ученически, с пет задачи за бързо попълване. И двата са с ключ за самопроверка. Разработката е подходяща за въвеждане на темата, за упражнение преди класна работа и за самостоятелен преговор.

Заповед, молба, забрана или просто съобщение – глаголът показва това чрез наклонението си. Тестът проверява дали ученикът разпознава разликата и дали умее сам да образува правилните форми, включително онези, при които се греши най-често. Задачите са 20, разпределени в три части. Началото е кратък текст от училищна ситуация, следван от 5 въпроса. Изисква се да се определи кое наклонение преобладава в репликите, да се посочи повелителна форма за второ лице множествено число, да се открие отрицателната повелителна и сложната форма, както и да се прецени кой препинателен знак е уместен при строга заповед. Работата е върху жив диалог, а не върху списък с форми. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се определението за наклонение, разпознаването на изявителна форма сред повелителни, лицата и числата, за които се образуват простите повелителни форми, характерното окончание, редът с коректни форми, отрицанието с частица и отрицанието със спомагателна конструкция, начинът на образуване на сложните повелителни форми и примерът за първо лице множествено число. Отделни задачи разглеждат пунктуацията при заповед и при вежлива молба, както и стиловата уместност на повелителна форма в делови текст. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: преобразуване на сложна повелителна форма в проста с обяснение защо е възможно, съставяне на две изречения с двата типа отрицание и коментар за разликата в нюанса, и написване на кратка инструкция, в която трябва да присъстват няколко различни форми и уместна пунктуация. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Сред най-полезните задачи е тази за стиловата уместност. Повелителните форми звучат различно според ситуацията – едно е указание в делови текст, съвсем друго е разговорна молба между приятели. Тестът поставя този избор изрично, вместо да го оставя на усета. Последната задача е практическа и работи добре и като упражнение в час. Ученикът пише кратка инструкция, в която трябва да съчетае няколко различни форми – така се вижда дали умее да ги употребява последователно, а не само да ги разпознава. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар върху типичните грешки при отрицанието. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник с правило и пример за всеки случай.

Три групи глаголни форми, при които се греши всеки ден. Часът ги подрежда една по една. В началото е дадена общата информация за урока: предмет, тема, клас и продължителност, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент и три минути въведение с актуализация на знанията. Основната част е разделена на три блока с точно време. Десет минути отиват за окончанието в първо лице множествено число сегашно време, тоест за избора между двете форми според спрежението. Осем минути са за употребата на деепричастието, при която грешката е синтактична, а не морфологична. Девет минути отиват за съгласуването на причастия и прилагателни в учтивата форма. Именно това разделяне по типове грешки прави часа приложим веднага. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо тези три грешки се срещат най-често в официална реч и писма, тоест точно там, където правят най-лошо впечатление. Планът е подходящ за преподаване в 10. клас, за упражнение върху граматичната норма и като модел за собствен план.

Един учебен час от четиридесет минути, разписан етап по етап, води класа от първите глаголи в кратък текст до умението да се направи морфологичен анализ по три стъпки. Планът започва с изброени цели и с необходимите средства, а всеки следващ блок носи ориентировъчно време. Наблюдението стъпва върху текст, който учителят чете на глас, с два насочващи въпроса и с изредени очаквани отговори към всеки от тях. Следва блокът за значението на глагола и за граматичните му признаци, в който въпросите са така подредени, че определението да се роди от отговорите на учениците, а не да бъде продиктувано. Лицето и числото са отработени чрез един глагол, преминат през всички лични местоимения, с реплика на учителя след всяка форма и с кратко устно упражнение за бърза проверка. Времето е въведено през разположението на действието спрямо момента на говорене и е затвърдено с поредица от светкавични въпроси. Блокът за основната форма съдържа и изричното предупреждение какво не бива да се прави при търсенето ѝ, заедно с контролен въпрос към класа. Спрежението е най-обширната част: за всяка от трите групи има реплика на учителя, примери на дъската и въпрос с очакван отговор, а отделно са дадени уточнението за спомагателния глагол и помощната стъпка при трудна форма. Следва работа върху най-честата грешка при формата за ние, с две правила за проверка и с три бързи въпроса. Часът завършва с устна демонстрация на пълния анализ върху един глагол, с раздел за запомняне, два финални въпроса и кратка домашна задача. Планът е готов за директно преподаване и е удобна основа за собствен вариант на урока.

Едно събитие може да се разкаже така, че да е ясно, че разказвачът не е присъствал. Часът е посветен на формите, с които става това. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Морфология“ и е предвиден за 7. клас. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и три за въведение с мотивация. Три минути са отделени на въпроса какво изобщо са преизказните глаголни форми, а десет на образуването им, което е и същинската трудност на темата. Нататък часът минава през употребата им в приказки, в история и в медии, тоест през ситуациите, в които говорещият предава чужди думи. Отделно е предвидено и как се обяснява разликата между преизказване и съмнение, която учениците бъркат постоянно. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо преизказните форми са особеност на българския език, която липсва в повечето европейски езици, което обикновено изненадва учениците. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка за писане на преразказ и като модел за собствен план по езикова тема.