План за урок: Разговорен стил

Всеки стил има свои думи, свои изречения и свои звуци. Часът показва как се разпознават те на трите езикови равнища. В началото са посочени класът, предметът и продължителността, а след това целите на урока и необходимите материали. Първата част отделя пет минути за припомняне на изученото и за мотивация, с точна реплика на учителя и с указание какво се записва на дъската. Втората част, двадесет и пет минути, е разделена на етапи. Първите четири минути въвеждат трите езикови равнища и разграничават двата вида средства, общостилови и стилово маркирани. Именно това разграничение е ключът към целия час. След това всеки стил получава свой етап от пет минути, започвайки с разговорния, за който са изведени конкретни маркери: емоционални думи, фразеологизми и останалите. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се проверява усвоеното: чрез кратък текст, в който учениците сами откриват маркерите на стила, вместо да ги изброяват наизуст. Часът завършва с обобщителна таблица. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за упражнение върху функционалните стилове и като модел за собствен план.

План за урок, в който всяка реплика на учителя е предварително написана – от поздрава при влизане до пожеланието накрая. Разработка, по която часът може да се проведе и от човек, който за пръв път преподава темата, без нищо да се дописва. Началото е с обичайната документация: цели, разделени в три групи, тип на урока, необходими материали. Тази част е готова за преписване в задължителните бланки. Същинската част е разделена на шест етапа с точно указано времетраене, а най-обширният от тях е допълнително разделен на пет подчасти – по една за всяко ново понятие. Устройството на изложението е находчиво. Всяко понятие се въвежда по един и същи начин: първо въпрос към класа, после обяснение с образ или сравнение, после определение за записване и накрая пример. Така отвлеченото понятие получава опора още преди да бъде дефинирано. Особено ценни са примерите. Стилистичната грешка е показана чрез две разгърнати ситуации – прекалено учтива реч при спешен случай и прекалено фамилиарна при непознат по-възрастен човек. Двата примера са противоположни и точно затова обясняват понятието по-добре от всяко определение. Разделът за видовете грешки съдържа таблица с четири реда, а всеки вид е придружен с конкретен пример. Тя решава най-честото объркване в темата – кога грешката е стилистична и кога от друг вид. Разделът за редактирането изброява четири действия, като при всяко е приведена двойка изречения преди и след поправката. Отделно място заемат две понятия, които рядко влизат в урок за този клас – постоянната стилистична характеристика с показани речникови означения и глаголната температура с числени стойности, с името на учения, въвел понятието, и с обяснение кой стил има най-висока. Затвърдяването е с две упражнения: две ситуации за откриване на грешка с изписани очаквани отговори и пет бързи въпроса за проверка на наученото. Финалът съдържа обобщение в седем точки, домашна работа в две части и накрая три допълнителни раздела, които обикновено липсват – резервни дейности при излишно време, изброени очаквани резултати и четири бележки за учителя. Преподавателят получава готов урок, който не изисква никаква подготовка, а бележките в края решават предварително най-честите затруднения. Отделните подчасти вършат работа и поединично – например само тази за редактирането. За ученика материалът върши работа като конспект: покрива цялата тема с определения, примери и обобщение в седем точки, а домашната работа показва какво точно се очаква да умее накрая.

Урок, който въвежда едновременно строежа на езика и речевата ситуация, разчертан по минути. Часът започва с една до две минути влизане в клас, като поздравът и първата реплика на учителя са изписани дословно, заедно с обявяването на двете теми. Три минути отиват за езика като основно средство за общуване, а след това шест до осем минути за самия строеж, представен като четири стъпала: звуковете, които в писмената реч стават букви, думите, изреченията и текстът. Всяко стъпало има свой подраздел. Четири до пет минути са отделени за четене на текст за наблюдение, а още толкова за устно упражнение с пропуснати думи върху същия текст. Така теорията веднага се проверява върху конкретен материал. Нататък часът минава към речевата ситуация и към съставките ѝ. Отделно е предвидено и как се обяснява защо изучаването започва от звука, а не от думата. Планът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо речевата ситуация се въвежда именно в този час, а не отделно: строежът на езика придобива смисъл едва когато се види в употреба. В края са добавени и задачи за самостоятелна работа. Подходящ е за въвеждащ урок по български език, за подготовка на млад учител и като модел за собствен план.

Часът започва с експеримент: една и съща молба, отправена по различни начини. Планът е за речевото поведение. В началото са посочени класът, предметът и продължителността, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент и пет минути въведение, изградено около самия експеримент, което е и находката на плана. Първата част от изложението, седем минути, разграничава речевото от неречевото поведение. Втората, две минути, въвежда принципите на успешното речево поведение, а третата, осем минути, е посветена на принципа на сътрудничеството и на четирите максими, които го съставят. Именно тези максими рядко влизат в училищен план и точно те правят темата приложима. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо четирите максими не са правила за учтивост, а условия за разбиране, което при дванадесетокласници е важно уточнение. Планът е подходящ за преподаване в 12. клас, за подготовка за матура и като модел за собствен план.

Пет стила в един учебен час, въведени по един и същ признак. Планът е разчертан за 40 минути. В началото са посочени класът, предметът и продължителността, а след това целите на урока и необходимите материали. Първата част отделя пет минути за влизане в час и за привличане на вниманието, като темата е обявена изрично. Втората част, двадесет и пет минути, започва с три минути за въпроса какво изобщо са функционалните стилове, а нататък всеки стил получава свое време: разговорният, официално-деловият, публицистичният и следващите, всеки с определение, с област на употреба и с пример. Отделно е предвидено и как се стига до извода, че изборът на стил не е въпрос на вкус, а на ситуация. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се проверява усвоеното: чрез кратки откъси, при които учениците определят стила по признаци, а не по усет. Часът завършва с обобщителна таблица на дъската. Въпросите позволяват веднага да се види кой какво е разбрал. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за въвеждане във функционалните стилове и като модел за собствен план по езикова тема.

„Ела тук“ и „Я ела тук“ звучат различно, а разликата е една малка дума. От тази мини ситуация тръгва планът за урок върху частицата и междуметието като неизменяеми части на речта, разписан с реплики на учителя, с време за всеки етап и с очаквани отговори на учениците. Първата част въвежда частицата чрез кратък диалог, в който класът сам открива коя дума прави въпрос, коя отрича, коя показва бъдеще действие и коя подканя, и достига до определение на достъпен език. Основната част подрежда видовете частици по групи: за усилване и подчертаване, за покана и обръщение, въпросителни, утвърдителни и отрицателни, както и тези, с които се образуват граматични форми. Всяка група има нови примерни изречения и бърза задача. Отделно е уточнена разликата между двете употреби на една често срещана дума, която веднъж е частица, а друг път съюз. Следва блокът за правописа: писането на степенуващите частици с малко тире и разделно, както и случаите, в които отрицанието се пише отделно или слято с глаголи, деепричастия и прилагателни, с мини упражнение за разграничаване. Втората половина въвежда междуметието чрез кратък озвучен текст, разделя възклицателните от звукоподражателните и показва как се отделят в изречението и как се пишат съставните. Часът завършва с обобщение за ролята им в разговорната реч, попълване на четири изречения и кратка домашна работа с подчертаване. Планът е удобен за учител, който води темата за първи път, и за ученик, който наваксва пропуснат час.