План за урок върху XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери – опитомяване, приятелство и отговорност: петнадесет етапа, мотиви, конфликти и въпроси с очаквани отговори

Защо някой би приел да му бъде тъжно? Този въпрос стои в основата на цялата глава и на настоящия тест. Двадесет и три задачи проследяват как един кратък разговор превръща две случайни същества в необходими едно за друго и защо тъкмо тази глава остава най-запомнящата се от книгата. Първите условия се спират на самия начин на общуване между двамата – кратки въпроси, прости отговори и изводи, които далеч надхвърлят думите. Отделна задача проверява каква черта на характера издава постоянното питане за смисъла на непознатата дума. Следващият смислов кръг е посветен на процеса, който изгражда връзката. Проверява се какво знае животното още от първата минута, коя мисъл е най-близо до идеята, че близостта се строи с време, и по какъв начин повтарящите се срещи дават усещане за сигурност. Тези задачи изискват разбиране на разликата между познанство и истинска връзка. Отделни условия разглеждат промяната, която настъпва след това: светът се изпълва със знаци и спомени, а обикновени неща започват да означават нещо. Проверява се и обратната посока – защо голямата леха с еднакви цветя изглежда празна на момчето и какъв извод прави то, след като ги сравни със своето цвете. Няколко задачи търсят посланието за отговорността, което свързва обичта с дълга, и определят ролята на животното в развитието на героя – не спътник и не пречка, а учител. Отделен смислов кръг работи с общи наблюдения върху творбата: как приказното се съчетава със сериозното, защо главата се помни лесно, какво я прави предизвикателна за читателя и коя мисъл за готовите неща отправя най-ясния упрек към света на възрастните. Няколко условия дават и опорните знания за автора – националност, професия и времето, в което живее, както и обобщение на конфликта, който движи главата. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: защо героят приема близостта заедно с бъдещата тъга, два примера за ритуали от собственото ежедневие и разсъждение как момчето стига до чувството за отговорност. Втората задача свързва прочетеното с личния опит и е особено подходяща за работа в час. Стойността на теста е в това, че той не спира до проверка на прочетеното. Почти всяко условие изисква малко разсъждение – за смисъла на една дума, за причината зад една реплика, за разликата между две близки твърдения. Така работата с него се превръща в упражнение по мислене върху текст. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи. Условията са кратки и ясни, а възможностите за отговор са премислено близки, така че изборът да изисква вникване в смисъла, а не памет за подробности. Подредбата следва хода на разговора между двамата герои, което прави материала удобен и като готов план за разбор в час. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на главата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят вижда дали учениците са стигнали до философския пласт на текста, а ученикът получава опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.

Хиляда еднакви рози и една-единствена, която не прилича на тях по нищо видимо – с този образ главата обяснява какво отличава истинската връзка от всяко познанство. Настоящият тест води ученика по същия път на разсъждение: двадесет и три задачи проверяват дали е стигнал до извода сам, а не го е запомнил като готова формулировка. Началните условия се спират на избора на автора да вложи важна истина в устата на животно и на смисъла на понятието, което цялата глава изгражда. Отделна задача проверява какво издават постоянните въпроси на момчето – търсене на смисъл, а не на удобен отговор. Следващият смислов кръг проследява самия процес на сближаване: защо срещите трябва да са в определен час, кое действие показва търпението като необходимо условие и какъв избор всъщност стои пред героя – да бърза нататък или да отдели време за връзка. Няколко условия разглеждат последиците. Проверява се защо раздялата ще донесе сълзи, но въпреки това си струва, и как обикновено поле придобива значение заради спомена, свързан с него. Отделно се проверява упрекът, скрит в думите за готовите неща, които хората купуват вместо да изградят. Отделно място заемат задачите за прозрението на момчето: какво разбира то, когато вижда цяла леха с еднакви цветя, как се променя мисленето му и какъв смисъл придобива думата, с която се назовава онова, което е станало незаменимо. Няколко условия работят с наблюдения върху творбата като цяло: ролята на животното в развитието на героя, конфликтът, който движи главата, стилът на разговора – кратки реплики с големи изводи, и причината текстът да изглежда лесен, а да изисква размисъл. Отделен смислов кръг дава фактическите опори: националността и професията на автора, векът, в който живее, годината на излизане на книгата и ролята на илюстрациите, които допълват смисъла на текста. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: как повтарящите се срещи помагат на връзката да расте, какво разбира героят за своето цвете след сравнението и два примера за отговорност – в приятелството и в ежедневието. Последната задача пренася прочетеното в личния опит на ученика. Предимството на този тест е съчетаването на три различни проверки в едно: знание за творбата и автора, разбиране на диалога и умение да се тълкува образ. Заучените дати сами по себе си не носят точки, нито общото впечатление от прочетеното – всяко условие изисква нещо различно. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи. Условията са кратки и ясни, а възможностите за отговор са премислено близки, така че изборът да изисква вникване в смисъла. Подредбата следва хода на разговора и позволява материалът да се използва и като готов план за разбор в час. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на главата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят вижда дали учениците съчетават знанието за книгата с разбирането на нейната идея, а ученикът получава опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.

Урокът е записан така, както се говори в час: учителят чете XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери на глас, спира при всеки важен цитат и задава въпрос на класа. Започва се с уговорката, че днес ще се чете бавно, и с въпрос към учениците какво значи за тях думата приятел. Следват кратко представяне на автора и на жанра, както и обяснение защо творба с толкова прости думи се смята за трудна. Същинската част върви ред по ред през главата. Появата на лисицата, отказът ѝ да играе, повтореният въпрос какво значи да опитомяваш, идеята за единствеността, връзката с розата, времето и търпението, правилата на опитомяването и обредът са дадени с точния цитат, с обяснението на учителя и с въпроса, който отваря разговора. Отделно място е отредено на раздялата и на отговора на лисицата за цвета на узрялото жито, чрез който е обяснена и функцията на пейзажа в главата. След това часът стига до срещата с розите и до изброените от героя доказателства защо неговата роза е различна, а после и до най-известните изречения в творбата, повторени от него, за да ги запомни. Финалът обобщава наученото с няколко ясни изречения, добавя устна задача към класа и три готови начина учителят да реагира според това какъв отговор ще получи. Подходящо за водене на часа без допълнителна подготовка, а също и за ученик, който иска да проследи главата цитат по цитат и да разбере какво стои зад всяка реплика.

Една среща под ябълково дърво променя двама герои завинаги – и оставя на читателя няколко изречения, които се помнят цял живот. Настоящият тест проверява дали ученикът е разбрал не само какво се случва в главата, а и защо тя се смята за най-важната в цялата книга. Двадесет и три задачи следват разговора между двамата и се спират върху всяка стъпка от него. Началните условия дават необходимата рамка: как професията на писателя се отразява върху темите му и какъв е жанровият характер на творбата – приказни образи, зад които стои сериозна философска мисъл. Следващият смислов кръг проследява самата среща. Проверява се защо в началото играта е невъзможна, какво всъщност иска животното от момчето и по какво личи, че малкият герой се държи открито и учтиво. Тези задачи изискват внимателно четене на диалога, а не на действието. Сърцевината на теста е понятието, което цялата глава изгражда. Няколко условия проверяват как протича то – бавно, с търпение и повторение, какво правило се поставя, за да се роди доверие, и каква роля играят обредите, които превръщат един ден в различен от останалите. Отделно се проверява и мисълта за думите, които могат да заблудят, ако не са придружени от мълчание и наблюдение. Отделни задачи разглеждат промяната, настъпила в живота на животното: звукът, който преди е плашел, а сега радва, и полето, което придобива смисъл заради цвета на една коса. Проверява се и защо раздялата ще донесе сълзи и какво все пак остава като печалба от такова приятелство. Няколко условия водят към прозрението на момчето за неговото цвете и към централната мисъл, която му е подарена на сбогуване. Тук задачите изискват тълкуване, а не възпроизвеждане. Обобщаващите условия назовават конфликта на главата, посланието ѝ за приятелството и отговорността и връзката ѝ с времето, в което творбата е създадена. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: какво променя изграждането на връзка между двама, пример от собствения живот за ритуал, който прави времето специално, и разсъждение как героят стига до разбирането за стойността на своята роза. Втората задача е особено ценна, защото свързва прочетеното с личния опит на ученика. Главата е кратка, но задачите показват колко плътно е написана: почти всяка реплика в нея носи смисъл, който може да се разгърне в отделен въпрос. Именно затова тестът е удобен и за разбор в час – подредбата му следва хода на разговора и всяка следваща задача продължава там, където предходната е спряла. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи. Условията са кратки и ясни, а възможностите за отговор са премислено близки, така че изборът да изисква разбиране на смисъла, а не памет за подробности. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на главата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят вижда дали учениците са стигнали до философския пласт на текста, а ученикът получава опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.

Шест текста, събрани около един въпрос – как човек се отнася към другите. Тестът проверява всяка творба поотделно, а после изисква да бъдат назовани и връзките помежду им, защото именно те носят смисъла на цялата тема. Задачите са 26 и се разделят в две части. Първите 23 са с избираем отговор и по четири варианта. Групата върху главата от българския роман разглежда водещата идея, причината за вълненията на героинята и характерната особеност на повествованието. Групата върху романа за размяната на две момчета обхваща основната тема в началните глави, ролята на самата размяна, причината хората да се държат различно с двамата и историческата среда на действието. Следват задачи върху стихотворението за уличните деца – какъв е тонът, как са представени героите и коя ценност липсва в света около тях. Групата върху разказа за добрия човек проследява какъв е той според делата си и какъв е основният конфликт в творбата. Отделна група е посветена на хумористичния разказ за училището: какъв е ефектът от смешното, защо учениците не приемат обяснението и какво показва един от най-запомнящите се епизоди в него. Последната група разглежда главата за срещата с лисицата – смисъла на ключовата дума, ролята на обредите, значението на един природен образ и обобщаващото послание. Няколко въпроса са изцяло съпоставителни и свързват творбите по двойки. Трите отворени задачи изискват писмен отговор: как училищният час показва общност, кое прави един беден човек истински добър и какво означава да се привържеш към някого. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Силната страна на теста са съпоставителните въпроси. Творбите са от различни епохи, страни и жанрове, но всички поставят един и същ въпрос – забелязваме ли другия и какво дължим на онзи, който е по-слаб или по-беден от нас. Полезни са и отворените задачи. Те са формулирани достъпно и позволяват отговор в три-четири изречения, но изискват собствена мисъл, а не преразказ. Последната от тях – за смисъла на привързаността – работи добре и като начало на разговор в клас. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават опорни точки за обсъждане. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък преговор върху всички произведения от раздела, събран на едно място.

Един разговор между момче и лисица – и в него се събира всичко, което книгата има да каже за приятелството. Единадесет задачи проверяват дали тази глава е прочетена внимателно и разбрана отвъд сюжета. Задачите са смесени по вид: част с избираем отговор, част с място за писане. Комбинацията проверява и точното познаване на текста, и умението да се формулира собствена мисъл – така, както се изисква и при устно, и при писмено изпитване. Началото определя темата на главата и автора на книгата – две задачи, които поставят рамката. Веднага след това идва първата отворена задача – да се докаже с два примера, че животното е олицетворено. Тя въвежда работата с художествените средства още в началото и показва, че приказната условност се доказва с примери от текста, а не с общи думи. Следващият кръг задачи навлиза в самия разговор. Проверява се коя е основната му тема, на кой въпрос диалогът не дава отговор и какъв смисъл влага героинята в ключовата дума, около която се върти цялата глава. Тук е и задачата с обърната логика – с кой израз не може да бъде продължено едно определение, което изисква разбиране, а не запомняне. Отделни задачи работят с образите и с езика. Едната изисква да се посочат две качества на главния герой, другата – да се разпознаят двете художествени средства в подчертани изрази от текста. Още една проверява кое твърдение отговаря на смисъла на разговора. Финалната част е най-ценната. Първо се иска да бъде формулирана тайната, която героинята подарява на своя приятел, а после – разгърнат писмен отговор на въпроса защо най-важното е невидимо за очите. За него е оставено много място, а въпросът е такъв, че всеки ученик може да отговори от собствен опит, без да преразказва прочетеното. Отговорите са дадени накрая. За затворените задачи са точни, а за отворените – с примерни варианти, което улеснява оценяването и допуска различни, но верни формулировки. За учителя това е готова проверка след прочитане на главата и удобна основа за беседа за приятелството и отговорността. Не изисква подготовка, позволява да се работи и на части и дава оценима картина за няколко умения наведнъж – познаване на текста, разпознаване на художествени средства и кратко писане. За ученика е удобен начин да провери разбирането си. Задачите насочват вниманието към ключовите моменти в разговора, а последният въпрос упражнява кратък писмен отговор върху нравствена тема – умение, което после потрябва при всяко съчинение. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.