Подкатегории на "ЧОВЕКЪТ И ДРУГИТЕ"

От много години Рада живее под един покрив с Хаджи Ровоама, която я е осиновила от дете, затова я наричат Рада Госпожина. Израснала е без бащина любов и без майчина грижа. Изпращат я в метоха за послушница, за да се подготви за монахиня. Обличат я в черни дрехи. Там Рада преподава в девическото училище на децата от първи клас. Когато денят на изпита настъпва, дворът на училището се изпълва с деца, пременени от майките си. За последен път те преговарят уроците си. Вратите се отварят и народът

В главата „Радини вълнения“ са представени няколко герои - Рада, Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов. Най-пълно е представен образът на Рада Госпожина. Нека проследим как е изграден образът на героинята, как я описва авторът, как тя се представя чрез поведението си, какви са отношенията й с другите герои. Отношението на автора – Прави портретна характеристика на Рада - описва външния й вид: „...високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лиие“. – Разказва

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Радини вълнения“ е глава от романа „Под игото“. В сюжетното действие тя предшества главата „Представлението“ и е една от най-важните за изясняването на основните герои в романа. В нея се обрисува и първият сблъсък между Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов. СЮЖЕТЪТ Главата „Радини вълнения“ описва тържеството по случай завършването на учебната година. В традициите на българското училище през Възраждането това е голям празник. На него учениците

1. Главата се нарича „Радини вълнения“. За какво и от какво се вълнува младата учителка? Вазовите заглавия по принцип са точни и изразителни. Названието на тази глава не прави изключение. В конкретния случай то ни подсказва за тревогите на младата учителка около провеждането на изпита. Самият изпит също е повод за вълнения – тежкото предизвикателство, изправило се пред нея и ученичките й в лицето на злонамерения Кириак Стефчов. Вълненията идват и откъм страната на Бойчо Огнянов – още тук Рада е

Иван Вазов започва да пише романа „Под игото” по време на принудителната си емиграция в Русия. Далеч от родината си, мисълта за нея не го напуска. Въображението на писателя ден след ден възкресява на белия лист преживяното в близкото минало и създава един вълнуващ свят, в чийто център стои подбалканското градче Бяла черква. Събитията в романа обхващат едногодишен период - от майската вечер на 1875 г., когато пристига Иван Краличът, до средата на май 1876 г., когато е погромът на

Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането - провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година. Особеност на българското образование през тази епоха е, че училищата се създават и издържат не от османската държава, а от самите българи, които събират средства, за да назначават учители и да поддържат сградите на училищата. Образованието се превръща в ценност за българите

Том приближава до оградата на двореца и в градината вижда момче, облечено в красиви дрехи. На бедрото му има малка блестяща сабя, обуто е в прекрасни ботуши, а на главата му блести червено кепе с пера и елмаз. Бедното момче разбира, че това е Уелският принц и се радва, че най-после мечтата му да го види се сбъдва. Малкият просяк се вълнува. Иска да се приближи до принца, но един от стражарите го хваща грубо и го захвърля към тълпата. Хората започват да се смеят, но принцът се скарва на войника и

„Принцът и просякът“ е исторически роман.Той е голямо по обем повествователно произведение, представящо широка картина на живота в Англия в средата на XVIвек. В него има две основни сюжетни линии (за принца Едуард и за просяка Том). Първоначално те са успоредни, в един момент (трета глава) се пресичат и главните герои разменят местата си, след което линиите се разделят, за да се пресекат отново във финала. Заглавието събира в едно два контекстови антонима. Принцът и просякът стоят на

Марк Твен (Mark Twain) е псевдонимът на Самюел Клеменс (Samuel Langhome Clemens, 1835 - 1910), известен американски писател. Роден във Флорида, щата Мисури, той прекарва детството си в град Ханибал на същия щат, където семейството му се премества. В ранните си години Марк Твен се заема с най-разнообразни професии, една от които – кърмчия на корабите, плаващи по реката Мисисипи, е вдъхновила книгата му „Животът по Мисисипи“ (1883). Талантлив хуморист и сатирик, а също и блестящ

Том приближава до решетката на оградата и поглежда. В двора вижда момче, облечено в красиви дрехи, обкичено с накити. На бедрото му има малка сабя, блестяща и красива. Обуто е в прекрасни ботушки, а на главата му блести червено кепе с пера и елмаз. Бедното одрипано момче предполага, че това е принцът и се радва, че най-сетне мечтата му да го види се сбъдва. Малкият просяк се задъхва от вълнение. Иска да се приближи, но един от стражите го хваща и грубо го захвърля сред тълпата, като го обижда. Хората започват

1. Какво научава читателят от текста на първа и трета глава на романа? В двете части повтаря ли се една и съща информация? В първата част преобладава разказът, а във втората диалогът. Какво постига авторът с това? Като част от разширеното въведение към романа двете глави ни запознават с основните герои, с тяхната кратка биография и с общото и за двете момчета желание да опознаят онова, което им е недостъпно. В двата текста информацията се повтаря, но в трета глава тя е разширена и развита

В първа и трета глава е поставено началото на увлекателната история за две деца – бедняка Том Канти и принца на Уелс Едуард. Едновременно с двамата герои са представени и техните светове – блестящият и великолепен живот в кралския дворец и мизерията и духовната нищета, в които тъне една част от народа на Англия. Чрез епизода с размяната на дрехите е поставена темата за различието. С думите на принца: „Ако тръгнем голи, никой не ще може да каже кой от двама ни е Том, кой – Уелският принц“, е изразена

Стихотворението „Братчетата на Гаврош“ поставя темата за социалната несправедливост в българското общество в началото на XX в. Това е една от основните теми в творчеството на Христо Смирненски. Стихотворението започва и завършва с една и съща строфа, която е като рамка на произведението. Наричаме този похват кръгова композиция. Чрез него се създава усещане за обреченост и безизходица, за вечна несправедливост и страдание, от които няма спасение. Така образът на града от първата и

Христо Смирненски (1898 – 1923) е един от значимите български поети от началото на XX век. Истинското му име е Христо Измирлиев, но става известен под псевдонима Смирненски. Роден е на 17 септември 1898 г. в българския град Кукуш, разположен в Македония, която тогава все още е в пределите на Османската империя. По време на Междусъюзническата война Кукуш е опожарен от гръцките войски и населението му е принудено да побегне към България. Такава е съдбата и на семейството на Христо

В стихотворението "Братчетата на Гаврош" звучат настойчивите реторични обръщения на лирическия Аз към града мащеха.Той е видян в най-мрачните и най-отблъскващите му превъплъщения. Отново се появява "скован от злоба","шумен и разблуден". Творбата е протест срещу социалната несправедливост и жестоките контрасти в обществото. Тук представата за града преповтаря символичната визия на този топос, в който владеят порокът и покварата. При Смирненски образът на града е изобразен като някакво

В творчеството на Смирненски особено място заема големият град като символ на света и живота. Облян от блясъка на суетата, той носи страданието на бедността, грохотът и праха на делника. Бездушен и враждебен, едно голямо каменно чудовище, градът поглъща живителните сили на хората, превърнал се в свят на скръбта, разочарованието, краха на човешките надежди и илюзии. Това е посланието на поета и в стихотворението „Братчетата на Гаврош“, което разкрива съдбата на най-безпомощните, най-трагичните

Живял в крайните квартали на столичния град, Христо Смирненски е особено чувствителен към съдбата на бездомните деца – най-невинните жертви на един несправедливо устроен свят. Именно тях поетът превръща в герои на стихотворението си „Братчетата на Гаврош“. Още в заглавието е внушена идеята за родството на героите с популярния образ на бездомника от романа „Клетниците“ на Виктор Юго. Макар и живеещи в друго време и в друго пространство, те са негови събратя по съдба. Художественият текст

1. Образите в цялото стихотворение са контрастно противопоставени. Защо според теб поетът е избрал този начин да говори за съдбата на бедните деца? Как с подредбата на думите в изреченията е постигнато внушението за това противопоставяне? Противопоставяйки образа на несправедливо устроения свят и този на света такъв, какъвто трябва да бъде – изпълнен със светлина, радост, щедрост и справедливост, поетът намира най-краткия път към съпричастието на читателя. Всяко нещо, поставено до своята

КАКВО НИ КАЗВА ТВОРБАТА Разказът „Серафим“ е изграден върху случка, в която на пръв поглед няма нищо необичайно. В селото пристига Серафим, за когото трудно може да се каже какъв е – гражданин или селянин. Този странник идва винаги по едно и също време в годината – Гергьовден или Димитровден. Сяда заедно с кръчмаря Еньо и разговарят. Еньо отбелязва, че е време Серафим да си купи ново палто, тъй като старото е прекалено овехтяло. Серафим е съгласен с Еньо, а и през лятото е спечелил пари за

Лято е. Към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. Той е слаб и дребен, а лицето му – сухо и черно, с влажни и недоспали очи. Еньо го гледа с любопитство, а мъжът му се усмихва приветливо... Кафеджията вече е убеден, че човекът пред него е Серафим, когото не е виждал отдавна. Започва да го разпитва и узнава, че тази година е работил като пазач на керемидарница в Белица, но чорбаджията Панайот разпродал всичките керемиди и вече не се нуждаел от

Един чудноват човек , нито гражданин, нито селянин идва към кафенето на Еньо и дълго време кафеджията се взира в него, за да го познае. Оказва се , че това е старият му познайник Серафим . Този човек е слаб, дребничък със сълзящи очи. Облеклото му е много интересно - смачкано бомбе на главата, цървули на краката. Но най-интересно е палтото му, изпъстрено с разноцветни кръпки. Еньо заговаря Серафим и разбира, че и това лято беднякът е имал работа. Той може да работи само лека работа, но е

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Серафим“ е от по-късните разкази на Йовков. Издаден е през 1935 г., включен в сборника „Женско сърце“. Друг много известен разказ от същия сборник е „Вълкадин говори с бога“. СЮЖЕТЪТ Разказът представя една красива човешка постъпка. Бедният и невзрачен Серафим, чужд на селото, става свидетел на разговор между кафеджията Еньо и Павлина, чийто съпруг е болен, а тя няма пари, за да го заведе в болница, и затова иска помощ от кръстника си. Той й отказва и тя си отива. На

Ние, хората, сме доста странна порода. Бием се по между си. Егоисти сме. Завиждаме един на друг. Никога не сме доволни от това което имаме, дори когато е даденост. Безкористните постъпки в това време на имуществено забогатяване и душевен упадък вече са мит. В своите разкази Йордан Йовков прониква до сърцевината на човешките вълнения и подбуди. Търси и открива самородното богатство на хората, а такива има само в един идеализиран свят. Може би най-адекватен символ на тази “девствена”, не

В един летен ден към моето кафене се приближи един чудноват човек - на главата си носеше смачкано бомбе, а на краката- цървули. Най- голямо впечатление ми направи дългото зимно палто, с което беше облечен. Отначало не можах да го позная и се вгледах по-добре, а човекът плахо ми се усмихна. Тогава си спомних, че това е Серафим. Той е от града, но работа си търси само на село, защото може да работи само нещо леко. Започнах да го разпитвам къде е бил и какво е правил, а той ми обясни, че работил в

ЗА КАКВО РАЗКАЗВА ГЛАВАТА „УРОК ПО ГЕОГРАФИЯ“ В главата „Урок по география“ е продължена темата за безсмислените реформи в образованието, разгледана и в други части на романа „Автобиография“. Още в началото на тази част е поставен въпросът доколко полезни са знанията, които получаваме в училище, и отговарят ли те на реалните житейски потребности на хората. Другият въпрос е как трябва да се обучават учениците, така че знанията да бъдат осмислени и полезни. Комичната

Сръбският писател Бранислав Нушич, „вълшебник на смеха”, по думите на литературния критик Боян Ничев, притежава невероятно умение да изгражда комични ситуации. В откъса „География” от известната му книга „Автобиография” писателят разкрива атмосферата в училище от твърде неочакван и непознат художествен ракурс. Погледът на автора съвпада с този на ученика. Видяно е смешното и различното в учебния процес. Зад сериозния тон на повествованието прозира ироничната усмивка на Нушич. За

По онова време, в средните училища френският език се въвежда като учебен предмет, но има голям недостиг на учители, които да го преподават. Това обстоятелство изобщо не безпокои нито управата на училищата, нито учениците. Напротив, един учител, по задължение на управата започва да преподава и да учи френския език заедно с учениците. Когато учителят си научи урока, часът върви трудно, но когато и учителят не си знае урока, нещата са леки. Разговорите отиват към други теми. Учителят си подготвя урока

В „Автобиография“ Бранислав Нушич се връща в миналото си и разказва по един вълнуващ начин за своето детство, за ученическите и за младежките си години. Откъсите, посветени на училището, са едновременно сериозни и забавни – пораждат много усмивки, но и важни въпроси за преподаването и ученето, за взаимоотношенията между учители и ученици, за ролята на училището в съдбата на хората. И тъй като всеки човек пази лични спомени от ученическите години, натрупал е собствен опит от

1. Основният проблем в главите от „Автобиография“, посветени на училището, е връзката на изучаваното в него с живота. Посочи най-смешните разминавания между това, което се учи в училище, и истинските нужди на човека в нормалния живот. За да отговориш на този въпрос, поразсъждавай над сравнението между учебниците по география и пътеводителите и железопътните разписания, с което започва главата. 2. Опиши как повествователят постига комични внушения със своя разказ. Когато пише „Автобиография“

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Автобиография“ (1924) е най-популярното произведение на Бранислав Нушич, в което с най-голяма сила се проявява изключителният му талант на хуморист. Написана в по-късните му години, автобиографията е своеобразна равносметка на житейския опит на писателя. Ето как писателят обяснява идеята да си напише автобиография в предговора към произведението: „Преди време срещу мене бяха започнали цяла хайка. Всичко живо, което беше хванато от крастата да пише, започваше да се

„Малкият принц“ разказва историята на малко момче, което идва от неизвестна малка планета и попада на Земята. На различните малки планети момчето се-среща с хора, които въплъщават различни човешки страсти и пороци: крал, суетен човек, пияница, бизнесмен, фенерджия, учен географ. Творбата представя през погледа на детето света на възрастните, който се оказва странен, неразбираем и често пъти безсмислен. На своята планета – астероид Б 612, Малкият принц няма почти нищо. Притежава само една

Малкият принц – героят на творбата е гост от далечна планета, чието име подсказва, че е още дете. Той е дете не толкова на години, колкото като човек, който си задава въпроси, тръгва на път да опознава света и хората, трупа опит. Малкият принц е малък и защото се чувства самотен на своята малка планета и по необятните пътища сред звездите. Като всички нас той прилича на прашинка, залутана сред безкрая на Вселената. одобно на всички приказни герои и този принц се е сблъскал с труден проблем и предприема

Романът „Малкия принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери е една от най-четените книги в света. В нея всеки човек открива отговори на въпросите, които го вълнуват.Чрез образа на Малкия принц писателят е изобразил детето у всеки възрастен. Онова дете, което открива ценностите за своя живот.Точно такава е и срещата на малкия принц с лисицата. Тази среща  е толкова важна за Малкия принц, защото той научава какво е приятелство и любов. Героят разбира, че любовта се постига с търпение и внимание, за нея е

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Малкият принц“ (оригинално заглавие Le Petit prince, 1943) е най-известната и обичана творба на Сент Екзюпери. Писана е през годините, когато писателят живее в Ню Йорк, затова първата й публикация е в Америка, като издателят пуска едновременно две версии – на английски и на френски език. Две години по-късно книгата излиза от печат във Франция. Още при издаването си тя има невероятен успех и е преведена незабавно на голям брой езици, включително и на японски. „Малкият

1. Като обърнеш внимание на начина, по който са изобразени времето и пространството в тази глава на повестта, определи дали текстът е по-близък до приказка или до литературен разказ. Кои пейзажни елементи се свързват с образите на лисицата и на малкия принц? С какви изразни средства авторът на повестта е предал събитията в тази глава? Кой задава въпросите и кой отговаря? Кой от кого се учи? Текстът на XXI глава е по-близък до приказката, тъй като времето и пространството не са определени

„Малкият принц“ е от онези книги, които всеки човек трябва да прочете поне веднъж в живота си. Ако я прочете като дете, ще се научи да гледа към звездите и да търси планетата, на която живее Малкият принц. Ако я прочете като юноша, ще научи кои са истинските ценности в живота и смисъла на думи като приятелство и дълг. Ако я прочете като възрастен, ще потърси и може би ще намери у себе си детето, което е бил някога. Откъсът, посветен на срещата между Малкия принц и лисицата, е построен почти