Този, онзи, такъв, толкова: показателните местоимения в българския език. Учебен материал за близост, отдалеченост и книжовна употреба

Систематично изложение за показателните местоимения, което започва с това какво заместват местоименията изобщо и с кратък преглед на всички техни групи, за да се види мястото на показателните сред тях. Същинската част обяснява двете основни функции на показателните местоимения: посочването на лица, предмети и признаци в общуването и осигуряването на смислова връзка между частите на текста. Всяка функция е показана с примери от живата реч. Отделно са подредени формите за близки и за отдалечени обекти, формите за признак и за количество, като е обяснено и в какви синтактични роли могат да застанат тези местоимения в изречението. Разгледани са и въпросите, които обикновено носят грешки: разликата между равностойните книжовни варианти и техните разговорни съответствия, употребата на местоименните наречия за време, място и начин, ролята на показателните местоимения във възклицателните изречения и скъсените форми в поезията, показани със стих на Христо Ботев. Изложението е подходящо за усвояване и упражнение по темата, за подготовка на класно и домашно упражнение по български език и за бърз преговор преди самостоятелна работа.

Учебен текст за показателните местоимения, който тръгва от употребата им в жив текст и стига до подробни таблици с формите. В началото е дадено определението: какво обозначават показателните местоимения и коя е двойната роля, която играят в текста. Веднага след това идва свързан примерен откъс, в който три различни показателни местоимения са употребени с различна цел, и разбор какво точно върши всяко от тях: кое препраща назад, кое замества вече споменатото и кое посочва. Следва по-обстойно обяснение на двете основни функции, заместващата и свързващата, с отделни примерни изречения за всяка от тях. Същинската част е систематизация по видове. Показателните местоимения за лица и предмети са подредени в таблица по род и число, заедно с успоредните двойки форми и с обяснение кои от тях са подходящи за официално и писмено общуване и кои остават за разговорната реч и за художествената литература, включително каква допълнителна отсянка могат да придадат. Отделно са изведени показателните местоимения за признаци и за количество. Самостоятелен раздел е посветен на правописа и правоговора: кои са правилните форми, кои остарели и съкратени варианти се срещат в литературата и в разговорната реч, но не са уместни в официален текст, и кои форми са направо погрешни. Разделът е онагледен и с пример от Йовков. Заключителната част обобщава защо тези местоимения улесняват общуването и на какво трябва да се държи сметка при употребата им. Примерите в целия текст са подбрани така, че да се чува разликата в звученето: до книжовните форми стоят разговорните и остарелите варианти, а до правилните, най-честите ученически грешки. Така се вижда не само коя форма е вярната, но и защо другата се среща толкова често в речта. Текстът е подходящ за урока и упражненията по морфология в 6. клас, за домашна работа и за преговор преди контролно, а таблиците вършат работа и като бърза справка.

Граматична справка за относителните местоимения, която обяснява не само кои са те, а и защо българският изобщо има отделна такава категория. Началото съпоставя българския с други славянски и балкански езици, в които същата функция се поема от въпросителните местоимения, и показва как в книжовния български се е развила самостойна категория. Оттам е изведен и произходът на формите, свързан със старо показателно местоимение и с определителния член. Следва подреден преглед на формите по значение: за лица и предмети, за признаци, за количество и за притежание. Пояснено е защо тези местоимения не живеят в простото изречение и какво правят в сложното, както и каква е разликата между свързаната и свободната им употреба, онагледена с познати народни изречения. Самостоятелен акцент е поставен върху запазените стари падежни форми и върху книжовното правило, което мнозина нарушават: кога се пише който и кога когото. Правилото е изведено отделно, с примерни изречения за всяка от двете функции, и е допълнено с бележка за почти изчезналата форма комуто и за начина, по който тя се заменя днес. Накрая са споменати и формите с ограничена или разговорна употреба, които се срещат в народната реч. Справката е подходяща за преговор по морфология, за подготовка за тест по български език и за всеки, който иска да спре да се колебае между който и когото.

Две групи местоимения, които се учат заедно, защото вършат точно противоположни неща: едните свързват и заместват, другите отричат. Тази разработка ги представя последователно и с готови таблици. Първата част е за относителните местоимения: за какво служат, как заместват вече споменати съществителни и как свързват простите изречения в състава на сложното. Правилото е показано върху откъс от „Под игото“ на Иван Вазов, в който подчертаните форми са разгледани една по една. Следва обобщение на функциите им, образуването от въпросителни местоимения и списъкът на относителните местоименни наречия, а таблица подрежда формите по род и число за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество. Втората част е за отрицателните местоимения: как се образуват, какво точно отричат и как работят в изречението. Употребата е показана върху откъс от „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков, с обяснение на всяка подчертана форма, а след това идват обобщените функции, наречията и отделна таблица с формите. Отделно място е дадено на правописните уловки, заради които се губят точки: съгласуването по род и число, окончанията при мъжки род и при множествено число и разговорните форми, които не се употребяват в официална реч. Заключението обобщава ролята на двете групи в граматиката на българския език. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за упражнения по морфология и за преговор преди изпитване върху видовете местоимения.

Този, онзи, такъв, толкова. Урокът за показателните местоимения обяснява защо тези думи са повече от посочване с пръст. В началото е даден отговорът на въпроса какво ще научат учениците, което позволява часът да се използва и за самостоятелна подготовка. Същинската част започва със същността и употребата: какво представляват показателните местоимения и за какво служат. Функциите им са изведени поотделно и номерирани. Първо, те заместват имена. Второ, те свързват изречения и абзаци, което е и по-малко очевидната им роля. Отделно са разгледани показателните местоименни наречия, всяко с пример: „сега“, „тогава“, „така“, „иначе“. Втората част е за видовете и граматичните признаци, започвайки с местоименията за посочване на лица и предмети, а нататък и за останалите видове. Отделно е обяснено и защо показателните местоимения са толкова важни за свързаността на текста, което е и причината да се изучават именно тук. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е показано и как едно и също местоимение се променя по род и число и защо тази промяна е задължителна, а не по избор. Подходящ е за упражнение в 6. клас, за подготовка за класна работа и за самостоятелно усвояване на темата.

„Иван облече неговото палто“ или „своето палто“: точно такива колебания стоят в основата на тази разработка върху местоименията и прилагането на граматичната норма. Уводните бележки обясняват защо местоименията са сред най-натоварените думи в речта: чрез тях избягваме повторенията, свързваме изреченията и правим изказа по-стегнат. След определението за местоимение са изведени функциите му в общуването и синтактичните роли, които може да заема в изречението. Ядрото на материала е систематичен обзор на десетте вида местоимения в българския език. Всеки вид е представен с кратко пояснение какво посочва, с изброяване на формите му и с примерни изречения, така че разликите между близките групи да станат видими. Отделено е място и на двойките, които учениците смесват най-често, например притежателните и възвратно притежателното местоимение. Самостоятелен раздел събира типичните нарушения на граматичната норма при местоименията: разместването на формите за подлог и за допълнение, дублирането на дателните форми, неправилното членуване на притежателните местоимения, разговорните и диалектните варианти, както и нарушеното съгласуване по род и число. Всяка грешка е дадена с погрешния и с правилния вариант и с кратко обяснение защо нормата изисква втория. Практическата част включва три задачи за затвърждаване: определяне вида на дадени местоимения и съставяне на изречения с тях, поправяне на грешки в готови изречения и допълване на изречения с подходящо местоимение. Заключението обобщава защо коректната употреба на местоименията е част от езиковата култура. Разработката е подходяща за преговор по български език в 11 клас, за самостоятелно упражнение и за подготовка по темата за граматичната норма.