Показателно местоимение

Учебен текст за показателните местоимения, който тръгва от употребата им в жив текст и стига до подробни таблици с формите. В началото е дадено определението: какво обозначават показателните местоимения и коя е двойната роля, която играят в текста. Веднага след това идва свързан примерен откъс, в който три различни показателни местоимения са употребени с различна цел, и разбор какво точно върши всяко от тях: кое препраща назад, кое замества вече споменатото и кое посочва. Следва по-обстойно обяснение на двете основни функции, заместващата и свързващата, с отделни примерни изречения за всяка от тях. Същинската част е систематизация по видове. Показателните местоимения за лица и предмети са подредени в таблица по род и число, заедно с успоредните двойки форми и с обяснение кои от тях са подходящи за официално и писмено общуване и кои остават за разговорната реч и за художествената литература, включително каква допълнителна отсянка могат да придадат. Отделно са изведени показателните местоимения за признаци и за количество. Самостоятелен раздел е посветен на правописа и правоговора: кои са правилните форми, кои остарели и съкратени варианти се срещат в литературата и в разговорната реч, но не са уместни в официален текст, и кои форми са направо погрешни. Разделът е онагледен и с пример от Йовков. Заключителната част обобщава защо тези местоимения улесняват общуването и на какво трябва да се държи сметка при употребата им. Примерите в целия текст са подбрани така, че да се чува разликата в звученето: до книжовните форми стоят разговорните и остарелите варианти, а до правилните, най-честите ученически грешки. Така се вижда не само коя форма е вярната, но и защо другата се среща толкова често в речта. Текстът е подходящ за урока и упражненията по морфология в 6. клас, за домашна работа и за преговор преди контролно, а таблиците вършат работа и като бърза справка.

Кратък и подреден учебен текст за една от най-често употребяваните групи местоимения в българската реч. В началото е обяснено на какъв признак се противопоставят двата реда форми и от кои старобългарски корени са образувани те. Оттам изложението минава към формите за близост и за отдалеченост, към местоименията за качествен признак, които се държат като прилагателни имена, и към единственото местоимение за количество. Отделно място е отделено на употребата: анафоричната връзка с вече назовани лица и предмети, заместващата функция при подчинено изречение, ролята на местоименията при предаване на чужда реч и така наречената интензифицираща употреба. Всяка от тях е онагледена с изречение пример. Финалната част се спира на изговорните варианти, които се чуват в речевата практика, и на двете правоговорни правила, които разграничават равностойните книжовни форми от разговорните, недопустими в книжовната реч. Подходящ е за преговор преди класно или изпитване, за упражнение върху морфологията на местоимението и за проверка коя форма е уместна в официален текст.

Този, онзи, такъв, толкова. Урокът за показателните местоимения обяснява защо тези думи са повече от посочване с пръст. В началото е даден отговорът на въпроса какво ще научат учениците, което позволява часът да се използва и за самостоятелна подготовка. Същинската част започва със същността и употребата: какво представляват показателните местоимения и за какво служат. Функциите им са изведени поотделно и номерирани. Първо, те заместват имена. Второ, те свързват изречения и абзаци, което е и по-малко очевидната им роля. Отделно са разгледани показателните местоименни наречия, всяко с пример: „сега“, „тогава“, „така“, „иначе“. Втората част е за видовете и граматичните признаци, започвайки с местоименията за посочване на лица и предмети, а нататък и за останалите видове. Отделно е обяснено и защо показателните местоимения са толкова важни за свързаността на текста, което е и причината да се изучават именно тук. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е показано и как едно и също местоимение се променя по род и число и защо тази промяна е задължителна, а не по избор. Подходящ е за упражнение в 6. клас, за подготовка за класна работа и за самостоятелно усвояване на темата.

Заглавие Урок по български език – 11. клас: Прилагане на граматичната норма – Местоимения – видове, употреба, чести грешки и упражнения за затвърждаване Резюме Правилният избор на местоимение изисква да се познават неговият вид, форма и връзка с контекста. Урокът по български език за 11. клас „Прилагане на граматичната норма – Местоимения“ съчетава систематизиран преглед, примери и практическа работа. Шестте ясно обозначени раздела водят от въвеждането на темата до упражненията и заключителното обобщение. Материалът е подходящ за преговор и за целенасочена подготовка върху употребата на местоименията. Уводните бележки представят значението на темата за ясното общуване. След тях самостоятелен раздел обяснява какво представляват местоименията и какви функции изпълняват в речта. Определението и комуникативната им роля са отделени в две подточки. Това позволява първо да се изяснят понятията, а след това да се премине към разпознаване на конкретни форми. Основният преговорен блок е организиран в десет последователни подточки за видовете местоимения. Всяка включва кратко обяснение, изброени форми и пример за употреба. Еднаквата подредба улеснява ориентацията и позволява да се сравняват отделните групи по общ модел. За ученика това е удобна основа за собствена таблица или кратък план за преговор. В прегледа са отделени личните и възвратното лично местоимение, притежателните и възвратното притежателно, както и останалите представени видове. Така читателят може да намери конкретната група, без да търси из целия текст. Примерните изречения свързват понятията с практическа употреба и подготвят следващата част на урока. Разделът за често срещаните грешки съдържа пет групи наблюдения. Те насочват към избора на лична форма, книжовната употреба, членуването, притежателните отношения и съгласуването. Примерите са придружени с пояснения и предложени корекции. Тази организация е полезна за обсъждане в час и за откриване на затрудненията. Практическата част предлага три различни начина за работа. Първата задача включва дванадесет форми за определяне на вида и съставяне на изречения. Втората съдържа пет изречения за редактиране, а третата – пет изречения за допълване. Така упражненията преминават от разпознаване към избор и самостоятелна употреба в контекст. Разнообразието на задачите позволява да се проследят различни умения. При самостоятелна подготовка можете да започнете с преговора, да изпълните упражненията и да се върнете към съответната подточка при колебание. За учителя материалът предлага готова последователност за припомняне, обсъждане на примери и практическо затвърждаване в 11. клас. Заключението събира основните направления и насочва към проверка на формата според граматичните признаци и контекста. Ясните заглавия и кратките обяснения спестяват време при преговор. Изберете урока „Прилагане на граматичната норма – Местоимения“, за да подредите знанията си и да преминете към активна работа с езика. Проследете примерите, групирайте формите и упражнете редактирането и допълването на изречения. Превърнете систематизирания преглед в опора за по-уверена употреба на местоименията.

Две групи местоимения, които се учат заедно, защото вършат точно противоположни неща: едните свързват и заместват, другите отричат. Тази разработка ги представя последователно и с готови таблици. Първата част е за относителните местоимения: за какво служат, как заместват вече споменати съществителни и как свързват простите изречения в състава на сложното. Правилото е показано върху откъс от „Под игото“ на Иван Вазов, в който подчертаните форми са разгледани една по една. Следва обобщение на функциите им, образуването от въпросителни местоимения и списъкът на относителните местоименни наречия, а таблица подрежда формите по род и число за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество. Втората част е за отрицателните местоимения: как се образуват, какво точно отричат и как работят в изречението. Употребата е показана върху откъс от „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков, с обяснение на всяка подчертана форма, а след това идват обобщените функции, наречията и отделна таблица с формите. Отделно място е дадено на правописните уловки, заради които се губят точки: съгласуването по род и число, окончанията при мъжки род и при множествено число и разговорните форми, които не се употребяват в официална реч. Заключението обобщава ролята на двете групи в граматиката на българския език. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за упражнения по морфология и за преговор преди изпитване върху видовете местоимения.

Кой, чий, колко: три кратки думи, зад които стои цяла граматична система, представена тук стъпка по стъпка. Началото поставя въпросителните местоимения в естествената им среда: даден е откъс от „Принцът и просякът“ на Марк Твен, а подчертаните в него думи са анализирани, за да се види как местоимението пита за неизвестно лице, признак или количество. Следва частта за същността и функцията им: какво заместват, защо улесняват общуването и как помагат да се получи търсената информация. Отделен акцент е поставен върху употребата им в различни по цел на изказване изречения. Показано е как едно и също местоимение работи във въпросително изречение, как звучи във възклицателно, с примери от Йовков и Вазов, и кога поема свързваща роля в сложното изречение, без запетая пред него. Същинската част подрежда граматичните признаци в таблица по род и число: формите за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество, както и въпросителните местоименни наречия, които често се бъркат с местоименията. Практически най-полезна е частта за правописа и правоговора: кога се пише окончание -й и кога -и, какво става с формите за признаци, кои разговорни варианти нямат място в официалната реч и къде оцелява старинната форма „що“. Финалната част обобщава ролята на въпросителните местоимения за точното и ясно изразяване. Текстът е подходящ за упражнение и преговор по български език в 6. клас, за подготовка върху местоименията и за бърза справка при правописни колебания.