Този, онзи, такъв, толкова: показателните местоимения, техните видове, форми и правопис (6. клас)

Този, онзи, такъв, толкова. Урокът за показателните местоимения обяснява защо тези думи са повече от посочване с пръст. В началото е даден отговорът на въпроса какво ще научат учениците, което позволява часът да се използва и за самостоятелна подготовка. Същинската част започва със същността и употребата: какво представляват показателните местоимения и за какво служат. Функциите им са изведени поотделно и номерирани. Първо, те заместват имена. Второ, те свързват изречения и абзаци, което е и по-малко очевидната им роля. Отделно са разгледани показателните местоименни наречия, всяко с пример: „сега“, „тогава“, „така“, „иначе“. Втората част е за видовете и граматичните признаци, започвайки с местоименията за посочване на лица и предмети, а нататък и за останалите видове. Отделно е обяснено и защо показателните местоимения са толкова важни за свързаността на текста, което е и причината да се изучават именно тук. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е показано и как едно и също местоимение се променя по род и число и защо тази промяна е задължителна, а не по избор. Подходящ е за упражнение в 6. клас, за подготовка за класна работа и за самостоятелно усвояване на темата.

Систематично изложение за показателните местоимения, което започва с това какво заместват местоименията изобщо и с кратък преглед на всички техни групи, за да се види мястото на показателните сред тях. Същинската част обяснява двете основни функции на показателните местоимения: посочването на лица, предмети и признаци в общуването и осигуряването на смислова връзка между частите на текста. Всяка функция е показана с примери от живата реч. Отделно са подредени формите за близки и за отдалечени обекти, формите за признак и за количество, като е обяснено и в какви синтактични роли могат да застанат тези местоимения в изречението. Разгледани са и въпросите, които обикновено носят грешки: разликата между равностойните книжовни варианти и техните разговорни съответствия, употребата на местоименните наречия за време, място и начин, ролята на показателните местоимения във възклицателните изречения и скъсените форми в поезията, показани със стих на Христо Ботев. Изложението е подходящо за усвояване и упражнение по темата, за подготовка на класно и домашно упражнение по български език и за бърз преговор преди самостоятелна работа.

Две групи местоимения, които се учат заедно, защото вършат точно противоположни неща: едните свързват и заместват, другите отричат. Тази разработка ги представя последователно и с готови таблици. Първата част е за относителните местоимения: за какво служат, как заместват вече споменати съществителни и как свързват простите изречения в състава на сложното. Правилото е показано върху откъс от „Под игото“ на Иван Вазов, в който подчертаните форми са разгледани една по една. Следва обобщение на функциите им, образуването от въпросителни местоимения и списъкът на относителните местоименни наречия, а таблица подрежда формите по род и число за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество. Втората част е за отрицателните местоимения: как се образуват, какво точно отричат и как работят в изречението. Употребата е показана върху откъс от „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков, с обяснение на всяка подчертана форма, а след това идват обобщените функции, наречията и отделна таблица с формите. Отделно място е дадено на правописните уловки, заради които се губят точки: съгласуването по род и число, окончанията при мъжки род и при множествено число и разговорните форми, които не се употребяват в официална реч. Заключението обобщава ролята на двете групи в граматиката на българския език. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за упражнения по морфология и за преговор преди изпитване върху видовете местоимения.

Показателните местоимения се употребяват всеки ден и точно затова се учат небрежно – докато не се стигне до въпрос за вида им или до случай, в който съгласуването куца. Тестът покрива темата от определението до практическото ѝ приложение. Задачите са 15 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса към него. Ученикът трябва да открие всички показателни местоимения в откъса, да определи вида на едно от тях и да посочи синтактичната служба на друго. Работата върху цял текст е по-трудна от разпознаването на изолирани форми, защото изисква те да бъдат отделени от местоименията от други видове. Следват 9 задачи с избираем отговор. Проверяват се функцията на показателните местоимения, правилното съгласуване по род и число, разграничаването на книжовните от разговорните форми, местоименията за признак и за количество, самостойната употреба без съществително след тях, разликата между показателно местоимение и показателно местоименно наречие, формата за среден род единствено число и откриването на изречение с грешно съгласуване. Вариантите са построени върху типични ученически грешки – смесване на близост с отдалеченост, употреба на диалектни форми, разминаване по число. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа. Първата е трансформационна: замяна на повторение с подходящо показателно местоимение. Втората изисква да се запишат две форми – за близост и за отдалеченост в женски род единствено число – и да се употребят в собствени изречения. Третата е кратък анализ: откриване на местоимението в дадено изречение и определяне на вида му. Отговорите са изведени накрая, с кратки пояснения при избираемите задачи и с примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Особено полезна е задачата с трансформацията. Тя показва за какво служат показателните местоимения в реалния текст – да свързват изреченията и да избягват повторението, вместо просто да „посочват“. Това е и умение, което директно подобрява ученическите съчинения и преразкази. За преподавателя листът дава бърза и еднозначна проверка, а разпределението на задачите показва къде точно е пропускът – в теорията за видовете, в съгласуването или в разграничаването на книжовната от разговорната форма. За ученика, който работи самостоятелно, обясненията към отговорите служат като кратък справочник по темата.

Кратък и подреден учебен текст за една от най-често употребяваните групи местоимения в българската реч. В началото е обяснено на какъв признак се противопоставят двата реда форми и от кои старобългарски корени са образувани те. Оттам изложението минава към формите за близост и за отдалеченост, към местоименията за качествен признак, които се държат като прилагателни имена, и към единственото местоимение за количество. Отделно място е отделено на употребата: анафоричната връзка с вече назовани лица и предмети, заместващата функция при подчинено изречение, ролята на местоименията при предаване на чужда реч и така наречената интензифицираща употреба. Всяка от тях е онагледена с изречение пример. Финалната част се спира на изговорните варианти, които се чуват в речевата практика, и на двете правоговорни правила, които разграничават равностойните книжовни форми от разговорните, недопустими в книжовната реч. Подходящ е за преговор преди класно или изпитване, за упражнение върху морфологията на местоимението и за проверка коя форма е уместна в официален текст.

Разликата между близост и отдалеченост, между признак и количество, между книжовна и разговорна форма – темата за показателните местоимения се състои от няколко такива разграничения. Тестът ги проверява едно по едно, при това върху конкретни изречения. Задачите са 15 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса към него. Изисква се да се открие местоимението за признак, да се обясни защо в определен момент е употребена формата за отдалеченост и да се посочи твърдението, което съответства на съдържанието. Последният въпрос добавя и елемент на четене с разбиране – проверява дали текстът е прочетен внимателно, а не само сканиран за подчертани форми. Втората част включва 9 задачи с избираем отговор. Проверяват се разпознаването на книжовната форма сред разговорни варианти, местоимението за признак, редът, в който всички думи са показателни, откриването на изречение с некнижовна употреба, формата за мъжки род единствено число при близост, местоимението за количество, самостойната употреба без съществително и формата за отдалеченост. Всички задачи са построени върху цели изречения, така че верният отговор изисква преценка в контекст, а не разпознаване на изолирана дума. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа. Първата е трансформационна – замяна на израз с подходящо показателно местоимение. Втората изисква две собствени изречения, при които разликата между близост и отдалеченост да е ясно видима. Третата е кратък анализ: откриване на местоимението в дадено изречение и определяне на вида му. Отговорите са приложени накрая, с кратки пояснения при избираемите задачи и с примерни решения при отворените, включително възможни варианти на трансформацията. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Акцентът върху книжовната норма е сред силните страни на този вариант. Няколко задачи изискват да се разпознае разговорна или диалектна форма, промъкнала се в иначе правилно изречение – грешка, която се среща често в ученическите работи именно защото в устната реч звучи естествено. За преподавателя листът дава бърза проверка и ясна представа кои разграничения затрудняват класа. За ученика, който се готви самостоятелно, обясненията към отговорите формулират всяко правило кратко и с пример, а последните три задачи дават възможност наученото да бъде приложено веднага – в собствени изречения и в кратък анализ.