Празници и делници
Зареждане на оценките…
■ ПРАЗНИЦИ И ДЕЛНИЦИ
Календарът е основен начин за организиране на човешкото съществуване. Освен че дели времето на години и подрежда дните в месеци и седмици, той определя някои дни като празници, а други като делници. Думата делник произлиза от дело, работа и означава ден за труд.
В отделянето на празника от делника има дълбок смисъл. Тъй като Бог е сътворил света за шест дни, а на седмия е почивал, на човека също се полага да има дни за труд и ден за почивка.
Най-често денят за почивка е неделята, но според Библията е събота и някои народи спазват този древен обичай.
Докато астрономическият календар е общ и се използва по един и същи начин от по-голямата част на света, празничният календар е различен при различните народи или религии.
Освен деня за почивка, календарът включва и много други празници. Те могат да бъдат лични и общи.
■ ЛИЧНИ ПРАЗНИЦИ
Лични са празниците на отделния човек (рожден ден, имен ден) и на неговото семейство (сватби, раждания, годишнини).
■ ОБЩИ ПРАЗНИЦИ
Общите празници се отбелязват от някаква общност. Те биват народни, религиозни, официални и национални.
Народните и религиозните празници са съпроводени от обреди. Тези празници могат да бъдат официални, но и неофициални.
Официални са празниците, на които не се работи.
Националните празници са най-важните празници за една държава. Най-често националният празник е един. Националният празник на България е 3 март.
Народните и религиозните празници са изключително многообразни, но в тях има и две важни прилики - задължително включват някакви ритуали.
Ритуалът (наречен още обред) е комплекс от действия, които са свързани с вярванията на хората и се извършват по определен повод и по строго установен ред. Най-често са съставна част от празниците. Тъй като се приемат за свещени, обредните действия се извършват по един и същи начин.
Обща особеност, която обединява основните празници, е, че те без изключение са свързани с четирите най-важни момента от астрономическата година – двете равноденствия (когато денят и нощта са равни, на 22 септември и 22 март), най-късия ден с най-дългата нощ (24 декември) и най-дългия ден с най-късата нощ (24 юни).
За древните празникът е имал изключително голямо значение. Той се е възприемал не просто като „празен“ ден (както българската дума за празник неправилно подсказва), а като свещен. Ако празникът е свещен, делникът е обикновен (профанен). Празникът е посветен на обредни действия, докато делникът е изпълнен с обичайните трудови задължения.
Празникът е денят, посветен на боговете - ето защо на много езици думата за неделя е свързана със слънцето като върховно божество. Празникът е ден за благодарност, за надежда и радост, за мисъл, която разбира живота не като поредица от задачи и дела, а като някаква по-висша същност.
□ РЕЧНИК
астрономия. Наука за движението и строежа на небесните тела (планети, звезди) и Вселената като цяло.
календар. От латинското calendi – дума, с която се означавали първите дни на новата година.
религия. Разбиране за света, в което водеща роля има вярата в боговете.