Урок по български език – 11. клас: Прилагане на граматичната норма – Местоимения – видове, употреба, чести грешки и упражнения за затвърждаване

Петнадесет задачи и почти толкова различни формата – тест, който проверява много повече от познаване на правила. Готов материал с приложени отговори за самопроверка. Разнообразието е най-силната му страна. Тук има твърдение за преценка вярно или грешно, задачи с по два верни отговора, класически въпроси с избор, задачи за свързване, за попълване на липсваща информация, за поправяне на сгрешени форми и за кратък писмен отговор. Такова разнообразие поддържа вниманието до края и проверява няколко различни умения, вместо едно и също, повторено петнадесет пъти. Резултатът е далеч по-точна картина за подготовката. Обхватът е широк и покрива целия начален преговор. Значително място заемат местоименията във всичките им видове – разпознаване по ред, определяне по описание, откриване на грешна употреба и поправяне на сгрешени форми. Отделни задачи разграничават наречията от предлозите и проверяват правописа при слято и разделно писане. Учтивата форма е представена със собствен въпрос, при това с два верни отговора – формат, който изисква всяка възможност да бъде преценена поотделно и не позволява налучкване. Точно тук се греши най-често. Синтаксисът е застъпен практически. Едната задача изисква цялостен разбор на изречение по служби, другата – разпознаване на второстепенните части, а последната поставя нещо, което рядко се пита изрично: с какъв знак се подчертава всяка част на изречението. Тази задача е находка и веднага показва дали разборът се прави осъзнато, или по навик. Глаголът също получава внимание – разграничаване на близки по вид форми и определяне на спрежение чрез задачи за свързване, при които всяка двойка трябва да бъде преценена отделно. Отговорите са приложени за всички задачи, включително съответствията и поправените форми. Проверката отнема минути и е напълно еднозначна, а точкуването – безспорно. За учителя това е готов инструмент за преговор в началото на годината или преди контролно: разпечатва се и се работи веднага, обхваща морфология и синтаксис в един лист и показва по блокове къде е нужна допълнителна работа. За ученика ползата е практическа. Задачите обхождат всичко, което трябва да е усвоено, преди да започне новото съдържание, а разнообразните формати го подготвят и за различните типове въпроси, които ще срещне при изпитване и на външно оценяване. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Петнадесет задачи, посветени изцяло на местоименията – от разпознаването на вида до правилната употреба в изречение. Готов материал с приложени отговори и с кратко обяснение към всеки от тях – разпечатва се и се работи веднага. Първата половина проверява разпознаването. Четири последователни задачи изискват да се посочи редът, в който всички местоимения принадлежат към един и същ вид – лични, относителни, показателни, въпросителни. Форматът е строг: достатъчно е едно местоимение в реда да е от друг вид, за да отпадне цялата възможност. Следва и задача с обърната логика – да се открие излишното местоимение сред четири близки. Особено ценна е групата задачи, изградена върху цитати от българската класика. В едно изречение трябва да се определи с каква част на речта е изразен подлогът, а в два поетични откъса – да се преброят местоименията от определен вид. Работата с истински стихове е далеч по-трудна от работата с изкуствено съставени изречения и точно затова е най-полезна. Отделни задачи разглеждат по-рядко срещани форми и проверяват кое твърдение за местоименията не е вярно – въпрос, който обхваща наведнъж няколко правила и обикновено отсява най-добре подготвените. Втората половина е изцяло практическа и е най-силната част на теста. Пет задачи изискват попълване, като всяка съдържа по четири отделни изречения – общо двадесет случая, в които трябва да се впише правилната форма. Обхванати са разграничаването на формата, която върши действието, от тази, която го понася, съгласуването на относителното притежателно местоимение по род и число, употребата на лични местоимения според контекста и изборът на показателно местоимение. Този формат е много по-труден от избора между четири готови отговора, защото формата трябва да се произведе, а не да се разпознае. Точно така се проверява реалното владеене на правилото. Отговорите са дадени за всички задачи, като при затворените е обяснено защо останалите варианти отпадат, а при попълването са изписани всички двадесет форми. За учителя това е готова проверка след раздела или удобно упражнение преди контролно – без подготовка, с ясно точкуване и с възможност да се използва цяла или на части. За ученика ползата е трайна. Грешките при местоименията се допускат постоянно и се отчитат при всяка писмена работа, а този тест ги обхваща изчерпателно и дава ясни примери за правилната употреба. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ.

„Ти четешт книга?“ и „Утре ще отидох до пощата“ са изречения, които никой ученик не иска да напише в класно, но които се появяват точно защото глаголната система на българския език е богата и лесно се обърква. Разработката подхожда към нея подредено. Началото поставя няколко мотивиращи въпроса за обърканата реч и за най-честите грешки в официална и в неофициална среда. Следва прегледът на глагола като част на речта с шестте му граматични категории, лице, число, време, включително разграничението между прости и сложни глаголни времена, наклонение с трите му форми, залог и вид, всяка с кратки примери. Същинската част формулира принципите за прилагане на книжовната норма при глаголите в четири точки: правилната употреба на окончанията в сегашно и в минало свършено време, съобразяването с вида и залога, логическата последователност на времената в рамките на един текст и разликата между книжовните и разговорните глаголни форми в официално общуване. Отделен раздел събира четири типични грешки, всяка представена в погрешен и в правилен вариант, така че ученикът да види къде точно се получава разминаването. Практическата част включва три задачи, откриване и коригиране на грешки в дадени изречения, преобразуване на глагол в различни времена и стилистична съпоставка на две изречения, при която се търси как глаголната форма променя намерението на говорещия. Заключението извежда защо глаголът е сърцето на всяко изказване. Разработката е подходяща за преговор на глаголните категории, за упражнение върху граматичната норма преди изпитване и за самопроверка на собствения изказ в 11 клас.

Систематично изложение за показателните местоимения, което започва с това какво заместват местоименията изобщо и с кратък преглед на всички техни групи, за да се види мястото на показателните сред тях. Същинската част обяснява двете основни функции на показателните местоимения: посочването на лица, предмети и признаци в общуването и осигуряването на смислова връзка между частите на текста. Всяка функция е показана с примери от живата реч. Отделно са подредени формите за близки и за отдалечени обекти, формите за признак и за количество, като е обяснено и в какви синтактични роли могат да застанат тези местоимения в изречението. Разгледани са и въпросите, които обикновено носят грешки: разликата между равностойните книжовни варианти и техните разговорни съответствия, употребата на местоименните наречия за време, място и начин, ролята на показателните местоимения във възклицателните изречения и скъсените форми в поезията, показани със стих на Христо Ботев. Изложението е подходящо за усвояване и упражнение по темата, за подготовка на класно и домашно упражнение по български език и за бърз преговор преди самостоятелна работа.

Показателните местоимения се употребяват всеки ден и точно затова се учат небрежно – докато не се стигне до въпрос за вида им или до случай, в който съгласуването куца. Тестът покрива темата от определението до практическото ѝ приложение. Задачите са 15 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса към него. Ученикът трябва да открие всички показателни местоимения в откъса, да определи вида на едно от тях и да посочи синтактичната служба на друго. Работата върху цял текст е по-трудна от разпознаването на изолирани форми, защото изисква те да бъдат отделени от местоименията от други видове. Следват 9 задачи с избираем отговор. Проверяват се функцията на показателните местоимения, правилното съгласуване по род и число, разграничаването на книжовните от разговорните форми, местоименията за признак и за количество, самостойната употреба без съществително след тях, разликата между показателно местоимение и показателно местоименно наречие, формата за среден род единствено число и откриването на изречение с грешно съгласуване. Вариантите са построени върху типични ученически грешки – смесване на близост с отдалеченост, употреба на диалектни форми, разминаване по число. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа. Първата е трансформационна: замяна на повторение с подходящо показателно местоимение. Втората изисква да се запишат две форми – за близост и за отдалеченост в женски род единствено число – и да се употребят в собствени изречения. Третата е кратък анализ: откриване на местоимението в дадено изречение и определяне на вида му. Отговорите са изведени накрая, с кратки пояснения при избираемите задачи и с примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Особено полезна е задачата с трансформацията. Тя показва за какво служат показателните местоимения в реалния текст – да свързват изреченията и да избягват повторението, вместо просто да „посочват“. Това е и умение, което директно подобрява ученическите съчинения и преразкази. За преподавателя листът дава бърза и еднозначна проверка, а разпределението на задачите показва къде точно е пропускът – в теорията за видовете, в съгласуването или в разграничаването на книжовната от разговорната форма. За ученика, който работи самостоятелно, обясненията към отговорите служат като кратък справочник по темата.

Един кратък текст, шест вида местоимения и двадесет задачи, при които всяка форма трябва да бъде разпозната по функцията си – така е устроена тази обобщителна проверка. Целта е ясна: да покаже дали ученикът владее темата като система, а не като поредица от отделни уроци. Задачите са 20 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса. Изисква се да се посочи показателното местоимение за близост, да се разпознае въпросителната форма за признак и да се открие относителното наречие. И трите отговора се извеждат от самия текст. Втората част включва 15 задачи с избираем отговор. При показателните местоимения се проверяват формата за отдалеченост в множествено число, самостойната и несамостойната употреба. При въпросителните – формата след предлог при неодушевен предмет, формата за принадлежност и разграничаването на книжовния от остарелия разговорен вариант. При относителните – свързването на изречения чрез наречие за време и правилният предлог при неодушевено ядро. При отрицателните – конструкцията с наречие за място и притежателната форма. Следват задачи за неопределително местоимение с предлог, за обобщителна форма за признак и за откриване на грешно съгласуване. Последните два въпроса са правописни: двойка думи с редуване на гласната и правилното попълване на форма в изречение. Двете отворени задачи изискват собствено писане – две изречения с местоимения от различни видове и две сродни думи с редуване, придружени с посочване на променената гласна. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всяка задача и с примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за преговор и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Силната страна на този вариант е вниманието към местоименните наречия. Формите за място и за време се учат бегло, а в изпитните варианти се появяват редовно – тук те са проверени и при относителната, и при отрицателната група, при това в цели изречения. Вторият акцент е върху съчетаването с предлог. Изборът зависи едновременно от глагола и от това дали предметът е одушевен, а грешките при него са сред най-устойчивите. Тестът поставя този случай в няколко отделни задачи, за да се види дали правилото се прилага последователно. За преподавателя листът дава бърза и обективна оценка, а разпределението на въпросите показва кой вид местоимения се нуждае от повторение. За ученика при самостоятелна работа обясненията към отговорите остават като кратък справочник по темата, с пример към всяко правило.