„Иван облече своето палто“, а не „неговото“: местоименията и прилагането на граматичната норма. Учебна разработка за 11 клас с десетте вида местоимения, типични грешки и упражнения

Петнадесет задачи, посветени изцяло на местоименията – от разпознаването на вида до правилната употреба в изречение. Готов материал с приложени отговори и с кратко обяснение към всеки от тях – разпечатва се и се работи веднага. Първата половина проверява разпознаването. Четири последователни задачи изискват да се посочи редът, в който всички местоимения принадлежат към един и същ вид – лични, относителни, показателни, въпросителни. Форматът е строг: достатъчно е едно местоимение в реда да е от друг вид, за да отпадне цялата възможност. Следва и задача с обърната логика – да се открие излишното местоимение сред четири близки. Особено ценна е групата задачи, изградена върху цитати от българската класика. В едно изречение трябва да се определи с каква част на речта е изразен подлогът, а в два поетични откъса – да се преброят местоименията от определен вид. Работата с истински стихове е далеч по-трудна от работата с изкуствено съставени изречения и точно затова е най-полезна. Отделни задачи разглеждат по-рядко срещани форми и проверяват кое твърдение за местоименията не е вярно – въпрос, който обхваща наведнъж няколко правила и обикновено отсява най-добре подготвените. Втората половина е изцяло практическа и е най-силната част на теста. Пет задачи изискват попълване, като всяка съдържа по четири отделни изречения – общо двадесет случая, в които трябва да се впише правилната форма. Обхванати са разграничаването на формата, която върши действието, от тази, която го понася, съгласуването на относителното притежателно местоимение по род и число, употребата на лични местоимения според контекста и изборът на показателно местоимение. Този формат е много по-труден от избора между четири готови отговора, защото формата трябва да се произведе, а не да се разпознае. Точно така се проверява реалното владеене на правилото. Отговорите са дадени за всички задачи, като при затворените е обяснено защо останалите варианти отпадат, а при попълването са изписани всички двадесет форми. За учителя това е готова проверка след раздела или удобно упражнение преди контролно – без подготовка, с ясно точкуване и с възможност да се използва цяла или на части. За ученика ползата е трайна. Грешките при местоименията се допускат постоянно и се отчитат при всяка писмена работа, а този тест ги обхваща изчерпателно и дава ясни примери за правилната употреба. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ.

Петнадесет задачи и почти толкова различни формата – тест, който проверява много повече от познаване на правила. Готов материал с приложени отговори за самопроверка. Разнообразието е най-силната му страна. Тук има твърдение за преценка вярно или грешно, задачи с по два верни отговора, класически въпроси с избор, задачи за свързване, за попълване на липсваща информация, за поправяне на сгрешени форми и за кратък писмен отговор. Такова разнообразие поддържа вниманието до края и проверява няколко различни умения, вместо едно и също, повторено петнадесет пъти. Резултатът е далеч по-точна картина за подготовката. Обхватът е широк и покрива целия начален преговор. Значително място заемат местоименията във всичките им видове – разпознаване по ред, определяне по описание, откриване на грешна употреба и поправяне на сгрешени форми. Отделни задачи разграничават наречията от предлозите и проверяват правописа при слято и разделно писане. Учтивата форма е представена със собствен въпрос, при това с два верни отговора – формат, който изисква всяка възможност да бъде преценена поотделно и не позволява налучкване. Точно тук се греши най-често. Синтаксисът е застъпен практически. Едната задача изисква цялостен разбор на изречение по служби, другата – разпознаване на второстепенните части, а последната поставя нещо, което рядко се пита изрично: с какъв знак се подчертава всяка част на изречението. Тази задача е находка и веднага показва дали разборът се прави осъзнато, или по навик. Глаголът също получава внимание – разграничаване на близки по вид форми и определяне на спрежение чрез задачи за свързване, при които всяка двойка трябва да бъде преценена отделно. Отговорите са приложени за всички задачи, включително съответствията и поправените форми. Проверката отнема минути и е напълно еднозначна, а точкуването – безспорно. За учителя това е готов инструмент за преговор в началото на годината или преди контролно: разпечатва се и се работи веднага, обхваща морфология и синтаксис в един лист и показва по блокове къде е нужна допълнителна работа. За ученика ползата е практическа. Задачите обхождат всичко, което трябва да е усвоено, преди да започне новото съдържание, а разнообразните формати го подготвят и за различните типове въпроси, които ще срещне при изпитване и на външно оценяване. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Две групи местоимения, които се учат заедно, защото вършат точно противоположни неща: едните свързват и заместват, другите отричат. Тази разработка ги представя последователно и с готови таблици. Първата част е за относителните местоимения: за какво служат, как заместват вече споменати съществителни и как свързват простите изречения в състава на сложното. Правилото е показано върху откъс от „Под игото“ на Иван Вазов, в който подчертаните форми са разгледани една по една. Следва обобщение на функциите им, образуването от въпросителни местоимения и списъкът на относителните местоименни наречия, а таблица подрежда формите по род и число за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество. Втората част е за отрицателните местоимения: как се образуват, какво точно отричат и как работят в изречението. Употребата е показана върху откъс от „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков, с обяснение на всяка подчертана форма, а след това идват обобщените функции, наречията и отделна таблица с формите. Отделно място е дадено на правописните уловки, заради които се губят точки: съгласуването по род и число, окончанията при мъжки род и при множествено число и разговорните форми, които не се употребяват в официална реч. Заключението обобщава ролята на двете групи в граматиката на българския език. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за упражнения по морфология и за преговор преди изпитване върху видовете местоимения.

Систематично изложение за показателните местоимения, което започва с това какво заместват местоименията изобщо и с кратък преглед на всички техни групи, за да се види мястото на показателните сред тях. Същинската част обяснява двете основни функции на показателните местоимения: посочването на лица, предмети и признаци в общуването и осигуряването на смислова връзка между частите на текста. Всяка функция е показана с примери от живата реч. Отделно са подредени формите за близки и за отдалечени обекти, формите за признак и за количество, като е обяснено и в какви синтактични роли могат да застанат тези местоимения в изречението. Разгледани са и въпросите, които обикновено носят грешки: разликата между равностойните книжовни варианти и техните разговорни съответствия, употребата на местоименните наречия за време, място и начин, ролята на показателните местоимения във възклицателните изречения и скъсените форми в поезията, показани със стих на Христо Ботев. Изложението е подходящо за усвояване и упражнение по темата, за подготовка на класно и домашно упражнение по български език и за бърз преговор преди самостоятелна работа.

Материал, който започва не с правило, а с литературен герой. Преди да изброи нормите, той обяснява откъде изобщо ги знаем – и стъпва на откъс от „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. Именно това начало го отличава. Показано е защо старецът в творбата говори неправилно, защо момчето му подражава и защо чиновничката недоумява – три различни отношения към езика в една сцена. Оттам следва разсъждение, което рядко се среща в граматичен материал: че нормите се усвояват първо безсъзнателно, после осъзнато в училище, но най-сигурното средство остава четенето. Основната част разглежда трите вида норми поред. Морфологичният блок е най-обширен. Той обхваща бройната форма с изключенията ѝ, окончанието при глаголите в първо лице множествено число – грешка, която се чува все по-често, – названията на професии и длъжности при жени, възвратните притежателни местоимения и падежните форми, дадени в четири отделни примера. Особено ценен е примерът с въпросителното местоимение. Показано е как една дума решава кой върши действието и как при погрешен избор изречението започва да значи обратното. Членуването е разгледано с трите основни случая, с практическата проверка чрез замяна с местоимение, а после и с правило, което почти не се обяснява: кога при изреждане на определения се членува само първото и кога и двете. Словообразувателният блок е кратък, с три примера за сгрешени думи. Синтактичният блок е най-разнообразен. Освен учтивата форма с разграничението между двата вида причастия, тук са и две правила, които рядко се срещат другаде: как предлогът се съчетава с два глагола, свързани със съюз, и защо деепричастието изисква един и същ вършител. Именно примерът с деепричастието е сред най-полезните. Приведено е изречение, в което шапката сама върви по улицата – грешка, която звучи напълно естествено, докато не се вгледаш. Финалната част е за словореда и за инверсията. Обяснено е защо в български словоредът носи цялата тежест на смисъла, а за пример е приведено вестникарско заглавие, при което така и не става ясно кой кого е изял. За преподавателя това е готова опора за няколко учебни часа, с вградена връзка към изучавана творба. Блоковете вършат работа и поединично – например само синтактичните норми. За ученика материалът е справочник, в който всяко правило стои заедно с примера и с грешката, която предотвратява. Точно тези случаи се отчитат при всяка писмена работа и при матура.

Една буква дели „някой“ от „някои“, а сгрешена, тя променя цялото изречение. Урокът обхваща двата вида местоимения, при които се греши най-често, и обяснява правилата през примери, а не през определения. Първата част е за неопределителните местоимения: как се образуват от въпросителните с представките ня, и не, таблица с видовете по категории и примерни изречения за всяка от тях. Специалните правила са отделени и стигат до истинските капани. Обяснено е кога се пише някой и кога някого, дадена е и проверка, с която разликата между някой и някои се решава за секунда. Показано е защо ударената представка отличава местоимението от отрицателната частица и защо „някой не дойде“ значи съвсем друго в сравнение с „никой не дойде“. Втората част е за относителните местоимения и започва с двойната им роля: те едновременно заместват дума и свързват подчиненото изречение с главното. След таблицата с видовете идват правилата, които решават най-честите грешки: как службата в подчиненото изречение определя избора между който и когото, с какво точно се съгласува чийто и кога се пише чиито, къде застава запетаята и по какво относителните се различават от въпросителните. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа и пунктуацията.