Разказ по въображение на тема „Гласовете в гората“ по V част на „Една българка“: Чуждата скръб, която остава завинаги в паметта на двама свидетели
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Двамата овчари вървяха през церовата гора в ранното майско утро, подкарали стадото си към пасището. Слънцето тъкмо изгряваше, петлите пееха в далечния Лютиброд, а росата блестеше по тревата. Изведнъж по-старият овчар спря и вдигна ръка.
– Чакай! – прошепна той. – Чувам гласове.