„Ура, да живее амнистията“: пълният текст на втория фейлетон от „Разни хора, разни идеали“ на Алеко Константинов

Един чичо съветва племенника си как се живее в България, а племенникът се смее. От този разговор Алеко Константинов е направил един от най-безпощадните си фейлетони. Тук е поместен текстът на четвъртата част от „Разни хора, разни идеали“ така, както е излязъл изпод перото на Щастливеца: изцяло в диалог, без авторско отклонение и без обяснения. Читателят чува само двата гласа и сам решава на чия страна е. Началото е упрек към младия човек: връстниците му вече са наредени на работа, спастрили са парици и са издигнали къщици, а той е обрасъл с брадище и оправя света. Оттам разговорът минава през прочутата поука, че политика къща не храни, и стига до подигравателния отговор за цигуларя. Средата на текста е самата житейска философия на чичото: да си свиеш опашката, да си налягаш парцалите, да влезеш в болшинството, да се преструваш, че нищо не виждаш. Изброени са и нещата, за които според него е по-добре да си мълчиш, сред тях Бяла Слатина, 17 ноемврий, султанското благоволение и търговският договор. Финалът е обяснението защо за прокопсването не се искали нито труд, нито ум, и защо опозицията не водела доникъде. Как завършва разговорът и остава ли последната дума за чичото, се вижда само в самия текст. Текстът върши работа при четене преди урок върху Алеко Константинов, при цитиране в съчинение върху фейлетоните и при подготовка по темите за приспособенчеството, за гражданската съвест и за сблъсъка на два вида идеали.

Първият фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали“ е даден тук в цялост, така както Алеко Константинов го е написал, без съкращения и без съпътстващ коментар. Текстът е изграден като чужда реч: разказвачът само представя своя колега, помощника на регистратора, а нататък говори самият герой. Оплакването му тръгва от несправедливата съдба и от кокона Поликсени, която се вози с фаетон вече трийсет години, докато той не може да отдели и една турска лира. Следва самопредставянето му като служител: визитите и картичките за Нова година, сливовицата за големците, срещата с доктор Сперандо в приемната на министъра и разликата в начина, по който слугата посреща двамата. От тези подробности се вижда какво точно смята героят за напредък в службата. Отделна част е разказът за собствените му средства да изтика регистратора: анонимните записки, доносите, заплашванията, писмото с подправения почерк и молбата със старата майка, болната жена и дребните дечица. Тук е и прочутото му изявление за архиподлеца и за късмета, което години наред се цитира в час. Финалът се връща към една дребна подробност, електрическия звънец на съседната маса, и към предизборната услуга, с която героят се е опитал да си го спечели. Срещу какво точно предлага той верността си, се вижда от собствените му думи. Полезен за четене на творбата в оригинал, за точно цитиране в отговор на литературен въпрос или в интерпретативно съчинение върху сатирата на Алеко Константинов и за самостоятелна работа върху самохарактеристиката като похват.

Един нощен пост, един призрак и една държава, в която нещо се е разклатило: така започва най-известната трагедия на Уилям Шекспир. Тук тя е поместена изцяло, от първата реплика на стражата до последната сцена, без съкращения и без преразказ. В началото стои списъкът на действащите лица, от краля Клавдий и принц Хамлет до Полоний, Лаерт, Гертруда и Офелия, както и указанието за мястото на действието: замъкът Елсинор в Дания. Оттам нататък текстът следва делението на пет действия и двайсет сцени, със запазени ремарки за входовете, изходите и поведението на героите. Преводът е в стих и предава репликите така, както звучат на сцена, което позволява те да бъдат цитирани дословно в съчинение или в устен отговор. Към текста са добавени близо петдесет бележки под линия, които обясняват имена, места, оръжия и понятия от епохата, срещани в репликите, така че ученикът да не се спъва в непознати думи. Сред сцените, които се търсят най-често, са срещата с призрака на бащата, пристигането на актьорите в двора, разговорите с Розенкранц и Гилденстерн, гробарската сцена с черепа на Йорик и последното действие с двубоя. Всички те стоят на мястото си в текста, заедно с репликите на второстепенните герои, които обикновено отпадат в съкратените издания. В края е поместен и кратък текст за характера на Хамлет: за неговата меланхолия, за остротата на ума му в словесните двубои и за причината образът му да остава загадка за читателите и до днес. Пълният текст е полезен, когато трябва да се открие и цитира конкретна реплика, да се проследи развитието на един герой през всички действия или да се провери как точно звучи известна сцена, преди да се напише анализ, есе или отговор на изпитен въпрос.

Един от най-известните фантастични разкази на Павел Вежинов, поместен изцяло и без съкращения, така както се чете при подготовка за час и за съчинение. Действието тръгва от една болнична стая: разказвачът седи при тежко болен приятел, който вече е приел смъртта си и говори за нея като за нещо без значение, докато лекарят настоява приятелят да бъде убеден за операция. От този разговор героят излиза угнетен и потегля с колата си нагоре по дефилето, точно преди късната септемврийска буря. Втората част е самото пътуване по мокрия асфалт с изтъркани гуми: спирането под пороя, мисълта за пропастта отвъд банкета и срещата с непознат пешеходец с брезентово яке и полупразна раница, когото разказвачът все пак решава да качи. Малко след това на пътя се случва нещо, което героят не може да си обясни и което променя целия тон на разказа. Оттам нататък текстът е изграден почти изцяло от диалог. Спътникът отговаря спокойно и уклончиво, показва едно свойство на материята, за което героят е чел, че е невъзможно, и приема поканата да му гостува във вилата. Разговорът в хола обхваща логиката на срещите между цивилизациите, сравнението с мравките в градината, нравствената същност на един наблюдател, който няма право да се намесва, и молбата, която разказвачът все пак му отправя заради своя приятел. Какъв е отговорът на тази молба, какво заварва героят при следващото си отиване в санаториума и с какво завършва разказът, читателят вижда в последните му страници. Творбата е удобна за четене онлайн, за търсене на точни цитати при анализ на фантастичното у Вежинов, за работа върху образите на разказвача и на непознатия и за съчинение върху смисъла на човешкото съществуване и цената на познанието, извоювано със собствени сили.

Пълният текст на една от най-често изучаваните антични трагедии, поднесен така, че да може да се чете и без допълнителен коментар встрани. В началото стои списъкът на действащите лица, от Едип и жреца на Зевс до Тирезий, Креон, Йокаста, вестителите и овчаря на Лай, както и бележката къде се развива действието. Оттам нататък текстът следва композицията на античната драма: пролог, епизоди и стазими на хора от тивански старци са ясно обозначени, така че строежът на трагедията да личи още при самото четене. Преводът е стихов и запазва различните речеви форми на сцената: дългите молитвени речи на жреца и отговорите на царя, стремителния сблъсък с прорицателя, в който героите си разменят по един стих, и обредните призиви на хора към Аполон и към делфийското прорицалище. Запазени са и ремарките за влизането и излизането на героите. Отделна стойност имат бележките под линия. Те обясняват онова, което днешният читател трудно би знаел сам: какво носят молителите в ръцете си, кои са Паладините храмове, къде е пророческата пепел на Аполон, коя е гатанката на стръвния певец пред Тива, какво стои зад израза „земния пъп“, кои са керите. Така митологичният и обредният пласт на текста става четим, без да се търси отделен справочник. Изданието е удобно за цитиране в анализ и в интерпретативно съчинение, защото позволява да се извади точният стих, а не преразказ; полезно е и за проследяване на трагическата ирония, която се появява в самите реплики на героя много преди той да разбере какво говори. Тук се предлага самата трагедия, а не разбор на нея, и затова текстът е основата, върху която стъпва всяка друга разработка по „Едип цар“.

1. От кой разказ е цитатът? Нас са ни записали в дяволския тефтер още кога сме се родили... Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! А пиех! От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех? Така и така няма прокопсия, мислех си - пиех! Пий, па дето ще да му излезе края!... Постлах си хубавичко за пъклото! A) „Задушница“ Б) „Ветрената мелница“ B) „На оня свят“ Г) „Косачи“