Речевото поведение в комуникативната практика

Думата комуникация идва от латинската дума, означаваща нещо, извършено и постигнато заедно. Урокът тръгва от този произход, за да изведе същината: комуникацията е дейност, която създава общност, а общност се гради само когато всички споделят нейните правила и ценности. Разгледани са условията за успех в речевото общуване, произтичащи от тази природа: взаимното зачитане на участниците, общият език в буквалния и в преносния смисъл, съобразяването с целта и със ситуацията, уместността на тона и на избраните думи. Проследени са и типичните провали на общуването: говорене без оглед на слушащия, неясна цел, неуместен регистър. Финалът обобщава: успешното общуване не е вродена дарба, а умение, което се учи чрез спазване на правилата и внимание към другия. Урок за основното условие на всяка обща работа: разбирателството.

Часът започва с експеримент: една и съща молба, отправена по различни начини. Планът е за речевото поведение. В началото са посочени класът, предметът и продължителността, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент и пет минути въведение, изградено около самия експеримент, което е и находката на плана. Първата част от изложението, седем минути, разграничава речевото от неречевото поведение. Втората, две минути, въвежда принципите на успешното речево поведение, а третата, осем минути, е посветена на принципа на сътрудничеството и на четирите максими, които го съставят. Именно тези максими рядко влизат в училищен план и точно те правят темата приложима. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо четирите максими не са правила за учтивост, а условия за разбиране, което при дванадесетокласници е важно уточнение. Планът е подходящ за преподаване в 12. клас, за подготовка за матура и като модел за собствен план.

„Има ли сол?“ рядко е въпрос за наличието на сол. Върху това несъвпадение между казаното и извършеното е изградена настоящата учебна разработка по български език, посветена на речевите дейности и на условията за успешното им осъществяване. В началото се въвежда самото понятие чрез няколко кратки примера, които показват как едно изказване поема ролята на действие – обещание, подбуда, поправяне на отношения. След това е представен моделът за разглеждане на речевия акт на три равнища: буквалното значение на думите, намерението зад тях и ефектът върху събеседника. Този модел се използва като основа за цялото по-нататъшно изложение. Централната и най-обемна част представя основните речеви дейности поотделно. Разгледани са твърдението, заповедта и инструкцията, молбата, обещанието, въпросът, предложението и поканата, оценката с двете ѝ разновидности, извинението, благодарността и поздравът. Всяка от тях е представена по еднаква схема: цел, характерни езикови средства, конкретни примери и уточнение. Именно уточненията заслужават внимание – в тях са посочени рисковете от неясна формулировка, разликата между заповед и инструкция в институционална среда, условията за успешна молба, социалните последици от неизпълнено обещание, етичното правило критиката да бъде насочена към действието, а не към човека. Отделен раздел е посветен на социокултурния контекст – социалните роли, степента на близост, правилата на средата и нормите на учтивост. Показано е как една и съща цел се изразява различно според адресата. Следват две по-кратки, но важни части: разграничението между спонтанно и подготвено общуване с характерните черти на всяко, и съотношението между вербална и невербална комуникация, включително трите начина, по които неезиковото може да въздейства върху казаното – да го подкрепи, да промени смисъла му или да му противоречи. Практически насочен е разделът с правила за избор на речева дейност според целта – пет последователни стъпки, приложими във всяка комуникативна ситуация, включително уточнение за особеностите на общуването в чат. Разработката съдържа три упражнения: разпознаване на речевата дейност по изказване, формулиране на една и съща цел в две различни ситуации и разчитане на скрито значение в непряко изказване. Финалът обобщава основните положения. На ученика материалът служи за преговор и подготовка за изпитване, но и с пряка полза – показва как да формулира молба, оценка или извинение уместно. На учителя дава готова структура за урок с вградена практическа част.

Усмивка, която потвърждава казаното. Намръщено лице, което го отрича. Отговор, даден уверено, но без основание. Тестът разглежда речевото поведение чрез конкретни всекидневни ситуации и проверява дали ученикът разпознава какво точно се случва във всяка от тях. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача описва кратка комуникативна ситуация с назовани участници – внучка и баба, служител и ръководител, ученичка и преподавателка, продавачка и клиент, две непознати студентки, дете и майка в магазина – и изисква да се определи кой принцип на общуването действа в нея. Първата група задачи е посветена на максимите на общуването. Проверява се разпознаването им както при нарушение, така и при образцово спазване: неясни указания, невъзможни за следване; отговор, отклонен от въпроса; твърдение, дадено без сигурна основа; неволно предадена невярна информация; точен отговор без излишък и без пропуск. Ситуациите позволяват да се види разликата между съзнателно и несъзнателно нарушение на едно и също правило. Втора група разглежда максимите на учтивостта: скромност – както в спазен, така и в нарушен вид, което прави разграничението особено ясно; великодушие при поемане на по-тежката част от задачата; такт при формулиране на молба, съобразена с удобството на другия. Трета група е насочена към обръщенията и социалната дистанция: реципрочна ти-форма при близост между роднини, реципрочна Вие-форма между непознати и между колеги, нереципрочен модел при разлика в служебния статус, средствата за учтивост при обръщение към човек с по-висока позиция. Две задачи засягат съвременната тенденция към по-рядка употреба на учтивата форма и вероятната причина за нея. Четвърта група разглежда невербалните средства и функциите им спрямо думите – допълване, противоречие и заместване, като всяка е представена с отделен пример от различен тип ситуация. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение посочва конкретния елемент от ситуацията, назовава максимата или явлението и обяснява защо е налице именно то. Формулировките са приложими и при разбор на други примери извън теста. На учителя материалът дава готова проверка след изучаването на темата, с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително като основа за обсъждане на отделни ситуации в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, а близките до опита му ситуации правят понятията разпознаваеми и в собственото му всекидневно общуване.

Ако темата за речевото поведение се провери повърхностно, тя се свежда до няколко общи думи за учтивостта. Този тест не го позволява: изисква точно назоваване на принципите, на техните автори и на всяка отделна максима, а след това – прилагането им в конкретна ситуация. Задачите са 20 и следват три части. Началото е учебен текст, който представя вербалната и невербалната страна на общуването и двата основни принципа с техните максими. Към него са зададени 5 въпроса: за самите принципи, за авторството им и за пълния състав на двете групи максими. Тази част проверява терминологичната точност – кое понятие към коя система принадлежи и кой изследовател стои зад нея. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Първите разглеждат невербалното поведение – какво обхваща то и какви функции може да изпълнява спрямо изреченото. След тях следват въпроси за всяка от максимите поотделно: качество, количество, релевантност и начин на изказване от принципа на сътрудничеството, а после тактичност, щедрост, одобрение, скромност, съгласие и съпричастност от принципа на учтивостта. Формулировките на неверните варианти са подбрани така, че да улавят типичното объркване между близки по звучене изисквания – например между краткост, яснота и придържане към темата. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: посочване на две разлики между двата принципа, пример за тактичност в официална комуникация и описание на ситуация, в която невербалното поведение противоречи на казаното. Последната задача изисква и описание, и извод за последиците върху общуването. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение към всеки верен вариант и с примерни решения при свободните задачи – включително готов образец за учтива формулировка и за описание на комуникативна ситуация. Материалът е приложим като контролна работа върху темата, като упражнение след урока и като самостоятелна подготовка преди изпитване. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Преподавателят получава проверка, която обхваща цялата тема без пропуски – от терминологията до приложението ѝ – и отговори, които правят оценяването бързо и еднозначно. Разпределението на въпросите показва веднага дали затрудненията идват от непознаване на понятията, или от неумение те да бъдат разпознати в реална реплика. За ученика, който работи самостоятелно, тестът е удобен начин темата да се затвори наведнъж. Обясненията към отговорите връщат към точната формулировка на всяко изискване, а отворените задачи упражняват онова, което остава полезно и извън училище – да се формулира учтива молба и да се забележи кога поведението казва нещо различно от думите.

Темата за речевото поведение е сред малкото в учебното съдържание, чиито правила ученикът използва всеки ден, без да ги нарича с имената им. Затова и проверката по нея изисква две неща едновременно: познаване на понятията и умение те да бъдат разпознати в конкретна езикова ситуация. Тестът съчетава и двете. Задачите са 20, подредени в три части. Началото е кратък учебен текст за съгласуването между вербалната и невербалната страна на общуването, следван от 5 въпроса към него. Проверява се кое е условието за пълноценно общуване, кои средства се причисляват към невербалните, какви функции могат да изпълняват те спрямо казаното, каква е целта на принципите на сътрудничеството и учтивостта и какво е отношението между двете страни на речевото поведение. Задачите изискват точен прочит, тъй като част от вариантите звучат правилно, но стесняват или изкривяват твърдението от текста. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху самите максими. Обхванати са изискванията за качество, количество, релевантност и начин на изказване, както и максимите за тактичност, щедрост, одобрение, скромност, съгласие и съпричастност. Част от въпросите са теоретични – какво изисква дадена максима; други са практически – кой израз или коя постъпка съответства на нея и кой я нарушава. Отделно се проверяват и конкретните езикови средства за учтивост в българския език. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: посочване на две характеристики на една от максимите, преформулиране на пряко изказване в учтива форма и обяснение какво се случва при разминаване между вербалното и невербалното поведение. Втората задача е особено практична – изисква реално езиково умение, а не определение. Отговорите са приложени накрая. Верните варианти са придружени с кратко пояснение на съответното правило, а при отворените задачи са дадени примерни решения – включително готов образец за учтива формулировка. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка преди изпитване. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Стойността на теста е в баланса между теория и приложение: ученикът не само проверява дали помни имената на максимите, но и вижда как всяка от тях се проявява в реална реплика. Обясненията към отговорите превръщат допуснатите грешки в кратко припомняне на правилото, а последната задача насочва вниманието към нещо, което рядко се упражнява в час – съгласуваността между думите и поведението на говорещия.