Словесни (речеви) дейности в комуникацията

Учебен материал, който доказва тезата си с едно-единствено изречение. Една и съща реплика е показана в четири различни положения – и всеки път изпълнява друга задача. Именно този похват прави темата разбираема. Вместо да се заучават шест определения, се вижда как един и същи израз сменя предназначението си според това кой го казва и защо. Разработката обхваща функциите на езика и е устроена в осем номерирани части. Началото дава определение и веднага го проверява. Приведено е кратко изречение за времето и са показани три негови прочита – като съобщение, като намек и като оплакване. Втората част свързва темата с обстановката на общуването. Изброени са шестте участващи елемента, а после е обяснено, че всяка функция извежда на преден план различен от тях. Средището е третата част, в която шестте функции са разгледани поотделно. Всяка е представена по един и същи ред: какво представлява, как се разпознава, примери и накрая какви езикови средства се подбират при нея. Тази еднаква схема улеснява запомнянето и позволява сравнение. Особено ценна е първата от шестте. Обяснено е защо тя присъства почти винаги и защо служи по-скоро като общо покривало, отколкото като отделен случай. Четвъртата част е практическата и е онова, което издига материала. При всяка функция е посочено с каква цел се използва, какви средства ѝ подхождат и – най-важното – каква е опасността при нея. Тези предупреждения са конкретни: заповеден тон към неподходящ човек, прекалена образност в обяснение, задържане в любезности, без да се стигне до същината. Именно тази част превръща теорията в умение. Петата част е с изречението, което сменя четири функции, а шестата събира пет кратки правила за всекидневна употреба – включително защо в писмено съобщение трябва да се уточнява повече, отколкото на живо. Седмата част са три упражнения. Първото изисква разпознаване на функцията в пет изречения, второто – преработване на едно и също съобщение за двама различни събеседници, третото – едно съобщение по два различни канала. Обобщението накрая събира целия урок в три изречения. Преподавателят получава готов урок за няколко часа с вградени упражнения и с готови примери за всяка функция. Ученикът разполага с материал, в който всяка функция е обяснена по еднаква схема, а трите упражнения му позволяват да провери сам разбрал ли е.

Едно и също нещо може да се каже така, че да отвори разговор, или така, че да го затвори. Разликата не е в темата, а в стратегията – и точно нея разглежда този учебен материал по български език, като я превръща от абстрактно понятие в набор от разпознаваеми езикови ходове. Изложението започва с ясно очертаване на задачите на урока, след което въвежда самото понятие „речева стратегия“ и го разграничава от тактиките – конкретните ходове, чрез които планът се осъществява. Следва раздел за условията, от които зависи изборът на стратегия: социални роли, тип отношения, цел, канал, контекст и риск от конфликт, обобщени в общо правило. Централното разграничение в материала е между езика на агресията и езика на солидарността. И двата са представени по еднаква схема – същност, типични езикови прояви с примерни формулировки и ефект върху отношенията. Този паралелен строеж позволява директно съпоставяне и прави разликата видима на равнище конкретен израз, а не само на равнище описание. Отделен раздел систематизира етичните норми в речта. Разгледани са тактичност, съпричастност, одобрение, съгласие и симпатия, като за всяка норма е посочена същността ѝ и са дадени характерните езикови проявления – включително чрез съпоставка между сполучлива и несполучлива формулировка на едно и също съдържание. Следващата голяма част противопоставя двете основни позиции в общуването – власт и сътрудничество. За позицията на власт са очертани рисковете и са предложени пет уместни стратегии, всяка с примерна реплика. За позицията на сътрудничество са описани стратегиите на договаряне, аргументирано мнение, компромис и подкрепа. Практическата насоченост се засилва в раздела за конкретните социални роли. Разгледани са четири среди – семейство, приятелски кръг, институция и обществено място – и за всяка са посочени типичните ситуации, уместните стратегии и това, което трябва да се избягва. Самостоятелен раздел събира готови речеви шаблони за най-честите комуникативни задачи: установяване на връзка, молба, мнение, несъгласие, оценка, поставяне на граници, извинение. Материалът завършва с три упражнения – разпознаване и преобразуване на агресивни изказвания, определяне на етичната норма зад дадена реплика и създаване на кратък текст по зададена ситуация от две различни роли – и с кратко обобщение на основните положения. На учителя разработката дава готова структура за урок с вградена практическа част, подходяща и за работа по двойки или в групи, както и материал за дискусия по темата за общуването. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и като приложим набор от формулировки, които могат да се използват в реални разговори и при създаване на текст по зададена комуникативна ситуация.

Говорим не само с думи и точно това прави разговора успешен или неуспешен. Материалът разглежда речевото поведение. В началото е обяснено какво представлява то и е направено разграничението между речево и неречево поведение, всяко с отделно определение. Същинската част въвежда принципите на успешното речево поведение. Първият е принципът на сътрудничеството, тоест че двамата събеседници работят за общо разбиране. Вторият е принципът на учтивостта. След това са изведени средствата за изразяване на учтивост в съвременния български език, разделени на две групи: формите за обръщение на „ти“ и формите за обръщение на „Вие“, всяка с обяснение кога се употребява. Отделен раздел разглежда промените в употребата им през последните години, което прави темата жива, а не учебникарска. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо учтивостта не е формалност, а средство: тя урежда разстоянието между събеседниците и с това прави разговора възможен. Задачите включват анализ на реални разговорни ситуации. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за упражнение върху устното общуване и за самостоятелна работа върху културата на речта.

Да говориш добре не е дарба, а план. Този материал показва точно това – как всяко успешно общуване стъпва върху обмислен избор: с какво да започнеш, какъв тон да подбереш, кои думи ще свършат работа и как да реагираш, ако не те разберат. Изложението започва с изясняване на самото понятие и с петте вида норми, върху които то стъпва. Веднага след това е направено разграничението, което обикновено се пропуска и създава обърквания – между общия план, конкретния ход вътре в него и езиковите средства, с които този ход се изпълнява. Разликата е показана и чрез разгърнат пример, проследен от целта до конкретните думи. Следва частта за комуникативната ситуация, представена чрез съставните ѝ елементи – кой говори, на кого, за какво, с каква цел, къде и по какъв канал. Оттук е изведено и правилото, което свързва цялата тема: една и съща цел изисква различен подход според събеседника и средата. Сърцевината на материала е прегледът на основните речеви стратегии. Всяка от тях е представена по един и същ начин – цел, ситуации, в които е нужна, подходящи тактики, подбор на езикови средства и примерна реализация. Тази еднаква схема улеснява сравняването им и запомнянето, а примерите са взети от реални ученически ситуации: в клас, у дома, онлайн. Никоя от стратегиите не остава на равнище определение – всяка е показана в действие. Отделно място заема кратък алгоритъм за избор на стратегия – последователност от няколко въпроса, които водят до решение и могат да се прилагат във всяка ситуация, включително извън училище. След него е поместен списък с типичните грешки, всяка от които е двойка: какво се обърква и как да се избегне. Материалът завършва с три практически упражнения от различен тип – разпознаване на водеща стратегия по кратки реплики, преформулиране на груба реплика в учтива и превръщане на обидна оценка в конструктивна. Накрая е дадено стегнато обобщение. За учителя това е готова основа за няколко урока: теорията е систематизирана, примерите са подбрани, а упражненията позволяват веднага да се премине към практика. Схемата, по която е представена всяка стратегия, върши работа и като модел за самостоятелни задачи или за работа по двойки. За ученика е ясно и достъпно обяснение на тема, която иначе звучи отвлечено. Показва не какво е речевата стратегия по определение, а как се използва в разговор с учител, с приятел или в чат – и как една и съща молба може да прозвучи съвсем различно според това към кого е отправена. Полезен е за подготовка преди изпитване и за самостоятелен преговор.

1. Какво е общуване Общуването е процес, при който хората споделят смисъл: казват нещо, разбират го, реагират и така влияят един на друг. Най-често общуваме чрез език (говорене и писане), но участват и други знаци: жестове, мимики, тон, поглед, разстояние между хората. Важно е да запомним: Общуването не е само „да изговориш думи“, а да постигнеш разбиране. Един и същи израз може да означава различни неща според ситуацията и отношенията между хората. 2. Елементи на общуването (как се „сглобява“ един разговор) За да има общуване, обикновено са нужни няколко части:

Езикът е стълба от четири стъпала и всяко стъпало стъпва на предишното. Урокът показва строежа му отдолу нагоре. В началото е обяснено защо хората използват езика и какво им позволява той, а веднага след това е представен самият строеж в четири номерирани стъпала: звукове, които в писмената реч стават букви, думи, изречения и текст. Отделно място е отделено на един любопитен случай: кога собственото име става нарицателно. Разгледани са конкретни примери като „сандвич“, „мелба“ и „хулиган“, всеки с историята си, което прави темата запомняща се. Следва устно упражнение върху строежа на текста, а веднага след него отговорът за проверка, така че ученикът да може да работи самостоятелно. Втората част на урока е посветена на речевата ситуация: какво представлява тя и какви са съставките ѝ. Материалът съдържа и въпроси с отговори, както и задачи. Отделно е обяснено и защо изучаването на строежа започва от звука, а не от думата, и какво би се загубило при обратния ред. Примерите са подбрани от ежедневието, за да се вижда, че става дума за собствения език на ученика, а не за учебникарска схема. Подходящ е за въвеждащ урок по български език, за упражнение върху строежа на езика и за самостоятелна работа.